Решение № 7796 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4665/2016 г.

Решение № 7796 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4665/2016 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "БНП П. П. Ф." ЕАД против решение по адм. д. № 10834/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. И. отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-липса на мотиви и материална незаконосъобразност. В решението на комисията има противоречия в мотивите относно годишния лихвен процент. Сочи се и "0" и 16,5 % годишен лихвен процент, което създава неяснота в какво се изразява нарушението. Този довод въобще не е обсъден от първоинстанционния съд. Сумата от 450 лв. е законосъобразно удържана, предвид условията на кредита. Представлява част от главницата, поради което по характер и вид такса ангажимент не е "обезщетение" по смисъла на чл. 29, ал. 6 от Закона за потребителския кредит. Твърди още, че таксата е дължима за изпълнение на определен договорен ангажимент за предоставяне на услуга от страна на банката и затова по правна природа не е обезщетение. Цели да осигури фиксиран лихвен процент за срока на договор. Таксата не е внесена от кредитополучателя предварително и преди усвояване на кредита. Обратно - по банковата сметка на кредитополучателя е преведена сумата от 17 550 лв., като сумата от 450 лв. е част от общата сума по кредита 18 000 лв.

Неправилно съдът приема, че кредиторът може да иска възстановяване само на усвоената част от кредита, защото това противоречи на чл. 29, ал. 4 от ЗПК за връщане на главница и лихва, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по датата на връщане на главницата. След като общият размер на кредита е 18 000 лв., тя представлява главницата, подлежаща на връщане. Услугата е предоставена за времето на действие на кредита, заплатена още със сключването на договора, цената е определена преди и платена след усвояване на кредита, поради което е без значение направеният отказ на кредита. Следователно 450 лв. не е лихва, тъй като те се плащат за определен срок, а такса с определен предварително абсолютен размер. С тези съображения иска отмяна на решението на съда, отмяна на решението на Комисията за защита на потребителите и прекратяване на административното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер по Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответната страна председателят на Комисията за защита на потребителите оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че чл. 29, ал. 4 от ЗПК е приложен обосновано и законосъобразно, а данните установяват, че удържаната такса от 450 лв. всъщност има характер на предварително събрано обезщетение в случай на отказ от кредит с цел заобикаляне на законовата забрана. По чл. 2 от договора таксата служи като гаранция, че кредиторът ще фиксира лихвения процент за срока на договора и след като има отказ от договора, тази такса се обезсмисля и не се дължи. Да се приеме логиката на касационния жалбоподател означава, че ще подлежи на възстановяване 18 000 лв., а не 17 550 лв., а това представлява неоснователно обогатяване. С връщане на сумата от 18 000 лв. и получената предварително такса от 450 лв., банката е получила сума повече от уговорената главница.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Таксата не следва да се заплаща при отказ от кредита, не представлява разход по кредита по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а е удържана от кредита, поради което фактически кредитът е 17 550 лв. След като договорът е прекратен да третия ден от сключването на основание чл. 29, ал. 7 от ЗПК и чл. 14, т. 4 от Директива 48/2008 г. относно договорите за потребителски кредити, при упражняване правото на отказ от договора за кредит потребителят не е обвързан от допълнителни услуги, свързани с договора и предоставяни от кредитора. Кредитополучателят не е обвързан с такса ангажимент. Ако кредитополучателят следва да върне главница 18 000 лв., при реален размер от 17 550 лв., то тогава банката би получила два пъти сумата от 450 лв.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е започнало по жалбата на физическо лица от 1.04.2015 г. относно сключен потребителски кредит на 23.03.2015 г. с "БНП П. П. Ф." ЕАД и изложени факти за направен отказ от договора и невъзстановена сума от 450 лв. удържана от банката като такса ангажимент. Със заповед № 653/12.09.2015 г. на председателя на КЗП на основание чл. 41, ал. 5, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 29, ал. 6 от ЗПК е наредено на "БНП П. П. Ф." ЕАД:

"1. Да преустанови към настоящия момент нарушението по чл. 29, ал. 6 във връзка с ал. 4 във връзка с чл. 41, ал. 5, т. 1 от Закона за потребителския кредит във връзка с неправомерно изискана от потребител такса "ангажимент" в размер на 450.00 лева при упражнено право на отказ в законоустановения 14-дневен срок от сключен договор за потребителски кредит в размер на 18 000 лв. при отпусната на потребителя сума /главница/ в размер на 17 550.00 лв.

1. Да преустанови изцяло занапред във времето нарушението по чл. 29, ал. 6 вр. с ал. 4 във връзка с чл. 45, ал. 5, т. 3 от ЗПК във връзка с неправомерно изискани от потребители такси "ангажимент" при упражнено от тях право на отказ в законоустановения 14-дневен срок от сключените договори за потребителски кредити."

С решение № 921/18.02.2016 г. по адм. д. № 10834/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "БНП П. П. Ф." ЕАД срещу заповед № 653/12.09.2015 г. на председателя на КЗП, с която е наредено на жалбоподателя да преустанови нарушението си по чл. 29, ал. 6 във връзка с ал. 4 във връзка с чл. 41, ал. 5, т. 1 от Закона за потребителския кредит във връзка с неправомерно изискана от потребител такса "ангажимент" в размер на 450.00 лева при упражнено право на отказ в законоустановения 14-дневен срок от сключен договор за потребителски кредит в размер на 18 000 лв. при отпусната на потребителя сума /главница/ в размер на 17 550.00 лв

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 23.03.2015 г. потребител сключва с банката договор за потребителски кредит с главница 18 000 лв., за срок от 60 месеца, с лихвен процент за периода от 16, 5 %, уговорена е такса ангажимент от 450 лв., усвоена е сумата от 17550 лв. На 25.03.2015 г. е подписано споразумение за отказ от кредит, в което е посочен размер на кредита 18 000 лв., по т. 6 "такса съгласно договора" -0.00 лв. и по т. 9 "изплатена такса съгласно договора към 25.03.2015 г." също 0, 00 лева. Не е начислена лихва за периода до 25.03.2015 г., като изрично е посочено, че договорът се прекратява на основание чл. 29 от ЗПК. За лихва върху главницата 25.03.2015 г. отново е посочено 0,00 %, дължима сума 18 000 лв. Кредитополучателят е превел на кредитора 18 000 лв.

Съдът приема, че приложената принудителна административна мярка е законосъобразна, защото потребителят е усвоил 17 550 лв. от кредита. Сумата от 450 лв., която банката отказва да възстанови е определена по характера си като предварително събрано обезщетение в случай на отказ от кредита, обсъдена е точка 2 от договора, прието е, че е налице заобикалянето на законова забрана по чл. 29, ал. 6 от ЗПК. Съдът приел, че след като в договора е посочено, че таксата гарантира фиксиран лихвен процент за срока на договора, събрана е предварително, след отказа от договора потребителят е следвало да преведе 17550 лв., а не 18 000 лв., в какъвто смисъл е защитната теза на банката. Защото към момента кредиторът се е обогатил неоснователно с 450 лева., тъй като е получил обратно и 18 000 лв.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 29, ал. 4 от ЗПК когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. При упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на обезщетението за направените от него разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване- чл. 29, ал. 6 от ЗПК. Разпоредбата транспонира чл. 14, § 3, б. "б" от Директива 2008/48/ЕО. В случая е върната главницата от 18 000 лв., не е събрана лихва, защото такава не е уговорен в споразумението за отказ от кредита от 25.03.2015 г., но предварително е събрана и сумата от 450 лв като такса ангажимент.

Изрично в т. 2 от договора за кредит е посочено, че кредитополучателят заплаща "и такса ангажимент", срещу която кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. В същото време в т. 7, изр. 3 в полза на банката има клауза, че има право да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация, когато инфлацията е по голяма от 2% на месечна база или 24 % на годишна база.

Тези противоречащи си една на друга клаузи от договора оставят без основание заплащането на такса ангажимент, защото е видно, че дори да таксата да е заплатена, кредиторът има правото едностранно да променя лихвения процент за срока на договора. Следователно срещу предварително платената такса кредиторът фактически и юридически не е задължен да престира услуга, защото не гарантира фиксиран лихвен процент за периода на договора от 60 месеца.

Таксата е била дължима от потребителя въз основа на сключения на 23.03.2015 г. договор и е платена от него в размер на 450 лв. в момента на усвояване на кредита от 18 000 лв. Банката е приспаднала това свое насрещно вземане и е превела на потребителя не 18 000 лв., а 17 550 лв.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя "са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит", които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Таксата представлява вид вземане, което се определя едностранно от кредитора за престация под формата на услуга. В случая доказателствата по делото сочат, че срещу плащането на такса кредиторът няма "ангажимент", не е поето задължение да фиксира лихвения процент за целия период на кредита от 60 месеца. Защитната теза, че услугата е предоставена с фиксиране на лихвен процент за периода от 23.03- 25.03.2015 г. не отговаря първо на съдържанието на т. 2 от договора относно срока на договора и второ на целта на закона, допускащ отказ от договор за кредит без неблагоприятни правни последици за потребителя. Съгласно чл. 29, ал. 6 от ЗПК в тежест на потребителя остават само онези разходи, които кредиторът е направил към публични административни органи. Таксата ангажимент не е такъв разход. Отказът на кредитора да възстанови на потребителя сумата от 450 лв. предварително платената такса, след като е върнал 18 000 лв. главница по чл. 29, ал. 4 от ЗПК, представлява по съдържанието си начин да се осигури обезщетение, предварително събрано в случай на отказ от договора за кредит. В случая това обезщетение представлява 2,5 % от размера на кредита.

Принудителна административна мярка с правно основание чл. 41, ал. 5, т. 1 от ЗПК има за цел преустановяване от страна на "БНП П. П. Ф." ЕАД на извършено нарушение по чл. 29, ал. 6 във връзка с ал. 4 от Закона за потребителския кредит във връзка с неправомерно изискана от потребител такса "ангажимент" в размер на 450.00 лева при упражнено право на отказ в законоустановения 14-дневен срок от сключен договор за потребителски кредит в размер на 18 000 лв. при отпусната на потребителя сума /главница/ в размер на 17 550.00 лв.

Като отхвърлил жалбата срещу индивидуален административен акт, с който законосъобразно е приложена принудителна административна мярка, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение