Решение № 6780 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2010 г.
ВАСVII отделение25.05.2010 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 393 от 10.12.2009 г., постановено по адм. дело № 493/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. ОСЪЖДА Христо Василев Илиев да заплати на Благой Кирилов Харалампиев сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6780 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2010 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Христо Василев Илиев от гр. Кюстендил, подадена против Решение № 393 от 10.12.2009 г. по адм. дело № 493/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването му срещу тази част от Заповед № РД-00-1440/20.08.2009 г. на Кмета на община Кюстендил, издадена на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, с която е отказано одобряване на попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница на ПИ № 151 и границите на нови ПИ № 251 и № 253, в рамките на УПИ V-151 от кв. 25 по плана на с. Гърляно, община Кюстендил. Ответниците по делото, с изключение на ответника Благой Кирилов Харалампиев, който моли да се потвърди решението, не изразяват становище по касационната жалба. Същият претендира и разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е мотивирал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Кюстендил, след като е обсъдил доводите и възраженията на страните по делото, обосновано и законосъобразно е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христо Илиев срещу процесната кметска заповед. В решението си първоинстанционният съд правилно е приел, че става въпрос за процедура за попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница на ПИ № 151 и границите на имоти № № 251 и 253 в рамките на УПИ V-151 в кв. 25 на с. Гърляно, Кюстендилска община. Касае се за производство по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, което предполага спазването на процедурата по чл. 53 и чл. 54 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър. Законодателят е предвидил специален ред за установяване на непълноти и грешки в кадастралния план, а именно, издаването на заповедта на кмета на съответната община за одобрение и попълване кадастралната основа с вярната имотна граница на съответния имот, да се предшествува от акт за непълноти и грешки, изготвен при спазване на изискванията, визирани в цитираните по-горе законови разпоредби. Този акт следва да бъде подписан от съставителя, молителя и всички заинтересовани лица. В конкретния случай е безспорно установено по делото, че изготвеният за целта акт за непълноти (грешки), не е бил подписан от част от заинтересованите лица. При това положение и доколкото не е било спазено горното законово изискване, кметът на община Кюстендил с процесната заповед в атакуваната й част, законосъобразно е отказал да одобри претендираното от жалбоподателя - касатор в настоящото производство, попълване на кадастралната основа с вярната имотна граница на процесния имот ПИ № 151 и границите на нови ПИ № № 252 и 253 в рамките на УПИ V-151 в кв. 25 на с. Гърляно. Като е отхвърлил жалбата срещу това решение, първоинстанционният съд от своя страна е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на ответника Харалампиев разноски в размер на 150 лева - заплатен адвокатски хонорар за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, в настоящия си състав
Цитирани разпоредби
1- чл. 4