Решение № 15758 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2016 г.

Решение № 15758 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Ж. И. Д., в качеството й на процесуален представител на директора на ТД на НАП - гр. Б., срещу решение № 1439 от 27.07.2016 г. по адм. дело № 416 по описа за 2016 г. на Административен съд - Б.. С него което е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) под № 4046 от 13.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 9 от 5.01.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б.. В касационната жалба са изложени съображения за нарушения на материалния закон и за необоснованост на съдебното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Р. П. Я. оспорва същата чрез подаден писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, от адв. М. А., която се явява и в съдебното заседание. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Б. е бил сезиран с жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 4046 от 13.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 9 от 5.01.2016 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б.. По делото безспорно се установява, че лицето Р. П. Я. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в относимата редакция, регистрирана в ОД "Земеделие"- гр. С., като й е издадена регистрационна карта на 26.03.2012 г. за 2012 г. В това качество е получила финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) от Европейския фонд за гарантиране на земеделието - субсидия в размер на 15 121,24 лв., декларирана като такава в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. от 17.04.2013 г., в Приложение № 3, Таблица № 1 с код 03 - доходи под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейски фондове. Административните органи са приели, че не са декларирани доходи от продажба на животни, при което поради липса на доход от продажба на продукция средствата по субсидията са ползвани за лични средства. Прието е също, че приходите от субсидията не се ползва за извършване на стопанска дейност и същата следвало да се определи по реда на раздел VI от ЗДДФЛ "Доходи от други източници", респ. като облагаем доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ - брутната сума на получената субсидия, както е обоснован издадения АУЗД, предмет на оспорване пред административния съд. Основният спорен момент е относно приложението на материалния закон и по конкретно за какви цели е използвана получената субсидия и начина на нейното деклариране в подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За да отмени акта като незаконосъобразен, съдът е приел, че субсидията е декларирана правилно от жалбоподателката в Приложение № 3, Таблица № 1 на подадената годишна данъчна декларация и не са налице несъответствия за извършване на служебна корекция по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, облагаем е доходът от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Прилагането на СЕПП предоставя възможност на земеделските стопани да получат средства от Европейският фонд за гарантиране в земеделието, като размерът на средствата, предоставяни по схемата, се определя на годишна база за всеки отговарящ на условията за подпомагане хектар, деклариран от земеделския стопанин, и не е обвързано с реализация на продукция или брой отглеждани животни, нито с доказване на доходи от нея. Съдът правилно е формулирал правния спор относно квалификацията и данъчното третиране на получената от лицето субсидия по СЕПП за 2012 г. Обосновано е съобразил характера на плащанията по СЕПП, обвързани единствено с размера на използвана земя, но не и с произведена продукция или брой отглеждани животни. Правилен е даденият от съда отговор, че в конкретния случай субсидията не следва да се квалифицира като доход от други източници. Не е спорно, че субсидията е получена за поддържане на пасища и ливади за добиване на фураж. Задължително условие в този случай е земите да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние, без обвързване със задължение за производство на селскостопанска продукция. Изводът, който приходните органи правят, че при липса на доходи от селско-стопанска дейност субсидията следва да се обложи като брутна сума без да се приспадат нормативно признати разходи, е неправилен. Това не следва от характера на получената помощ по СЕПП, която не поставя изискване на доходи от дейност като земеделски производител. Липсата на селскостопански доход не препятства квалифицирането на субсидията като такъв по чл. 29 от ЗДДФЛ. Достатъчно е доходът от помощта да е свързан с дейността на лицето като земеделски производител, което обстоятелство в случая е безспорно установено. Налице са безспорни данни за усвояване на отпуснатите средства по предназначение - за подпомагане на земеделската дейност на лицето. Изискването за получаване на ежегодни доходи/печалба от дейността не съответства на характера не само на земеделската, но и на всяка друга търговска дейност. Необосновано е позоваването от приходните органи на определението по § 1, т. 3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Безспорно е, че лицето е регистриран земеделски производител и отпуснатите средства за финансиране на тази дейност - субсидия по СЕПП, се контролира от съответните органи, свързани пряко с това финансиране - национални и европейски. Доход, свързан с дейността на земеделския производител, го квалифицира като облагаем по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, като разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е приложима единствено в съпоставка със специалните разпоредби, относими към облагаемите доходи на регистрираните земеделски производители. Субсидията може да се прекласифицира като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ само когато е установено, че лицето не е развивало стопанската дейност, за която е предназначена субсидията или е използвана за негови лични нужди. В случая такива обстоятелства не са посочени в издадения АУЗД, нито са установени в административното и в съдебното производство. Констатацията на органите по приходите е, че земеделският производител не е реализирал доход от продажбата на отглежданата земеделска продукция, който подлежи на деклариране по приложение № 3, таблица № 1 с код 01. Това обстоятелство не означава, че стопанска дейност не е извършвана и субсидията не е използвана по предназначение, за да се квалифицира като доход, използван за лични нужди по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, за който законът не предвижда признаване на нормативно признати разходи. Съдът е дал правилно тълкуване на разпоредбата на тази разпоредба за конкретния случай, съобразно безспорно установените данни и е направил извод за незаконосъобразното му приложение за случая от страна на административния орган с издадения АУЗД, който правилно е отменен като незаконосъобразен с обжалваното съдебно решение на административния съд (решение № 6772 от 31.05.2017 г. по адм. дело № 10317 по описа за 2016 г. на ВАС, първо отделение, между същите страни). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 580.00 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от ГПК и приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. За първоинстанционното производство са присъдени разноски в полза на жалбоподателката в размер на 210.00 лв., представляващи такива за държавна такса и вещо лице. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,