Решение № 2837 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2014 г.

Решение № 2837 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2014 г., I о.,докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Булстрой груп" ООД моли да бъде отменено решение № 1523/11.03.2014 г. по адм. д. № 2850/2013 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2251200199/30.05.2012 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2251200199/30.05.2012 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 4.2011 г. с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит 85 190 лв по фактура № 1000000005/29.04.2011 г. на "Търговска компания ЕТИ" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. След обстоен анализ на чл. 9 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС, чл. 168, б. "а" и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност и на практиката на СЕО и СЕС относно правото на приспадане на данъчен кредит и условията за упражняването му съдът правилно е достигнал до извод, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят по осъществена доставка да разполага с фактура, издадена от лицето, осъществило доставката. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО т. 17 и диспозитива на решението. Доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, като не е допуснал разпит на свидетели е неоснователен. Съдът е обсъдил забраната в договора на ревизираното лице с Община Петрич за използване на подизпълнители, изискването в договора на ревизираното лице с Народното събрание - възложител да се представят списъци с имената на работниците на обектите на възложителя, приложените списъци, в които от 38 работници, наети от "Търговска компания ЕТИ" ЕООД по граждански договори, фигурират само двама. Взел е предвид данните от насрещните проверки на работниците, от които само дванадесет са потвърдили, че са работили в периода м. 3 -15.05.2011 г. на обектите в гр. Петрич и гр. Велинград, четирима са заявили, че работят по трудов договор с ревизираното лице, седем работници са отрекли да имат договори отношения с доставчика и да са работили за него, а един работник е посочил, че е работил за доставчика през 2007 г. Лицата, които са потвърдили работа на обектите са уточнили, че са извършвали обща работа и демонтаж. Видно от приложения към фактурата акт обр. 19 в него са включени значителни по обем СМР, в осъществяването на които не са събрани доказателства да са участвали работници на "Търговска компания ЕТИ" ЕООД. При тези данни и предвид списъците на работниците на обекта в гр. Велинград обосновано органи по приходите и съдът са достигнали до извод за липса на осъществени доставки на СМР по спорната фактура и приложения към нея акт обр. 19, в който са описани като извършени от доставчика не само обща работа и демонтаж, а значителни по обем СМР, за извършването на които от доставчика няма доказателства по делото. Касаторът е поискал да бъдат допуснати четирима свидетели, които съдът не е допуснал, тъй като показанията им не биха могли да оборят представените списъци на работниците с достъп до обекта на Народното събрание, нито заключението на вещото лице, че доставчикът не е осчетоводил разходи за заплати за периода, в който би следвало да се извършват спорните СМР, а само разходи за външни услуги общо. Допуснатото процесуално нарушение от съда не е съществено, тъй като не е опорочило крайния правилен извод на съда за липса на осъществени строителни услуги по спорната фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,