Решение № 2292 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2016 г.

Решение № 2292 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3142/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Б. С., от гр. П., срещу решение № 81 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 670/2015 г. на Административен съд П. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и на обжалвания административен акт. Ответникът- Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет, не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 81 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 670/2015 г. № 59 от 06.02.2014 г. Административен съд П., е отхвърлил жалбата на Х. С. против отказ по т. 63, протокол № 5/29.10.2015 г., приложение № 4 към т. 3.1 на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС). За да постанови това решение съдът е приел, че жилището, за което е поискана помощта се нуждае от частичен ремонт, при който не се налага намеса по носещата конструкция на сградата, и за който, съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилник за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет/ПОДМКВПМС/, не се дължи възстановителна помощ. Така постановеното решение е правилно. Според експертната оценка на назначена комисия щетите, настъпили от природното бедствие за жилището на жалбоподателя са оценени на 600,55 лева, като са описани по пера. Тези щети са установени непосредствено след настъпилото природно бедствие и по време, когато е обявено бедствено положение за общината. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Жалбоподателят не е оспорил доказателствената стойност на документите, съставени в хода на административното производство и приложени в административната преписка. От протокола от 22.06.2012 г., изготвен от лицензирани оценител и конструктор, който не е оспорен, се установява, че еднофамилната къща, състояща се два жилищни етажа и тавански полуетаж, находяща се в гр. П., кв. Д., ул. "Д. Г." .№..., в следствие на земетресението от 22.05.2012 г., е претърпяла следните щети: пукнатини на мазилката по стени и по тавани, пукнатини на носещите тухлени стени-диагонални, хоризонтални и вертикални, разместване на керемиди, счупени керемиди, разрушени комини. За да се възстанови същата степен на носимоспособност, каквато е била преди природното бедствие, трябва да се извършат следните видове строително-монтажни работи: преработка и укрепване на тухления надзид, обработка и замонолитка на фугите по тухлената зидария, вътрешен ремонт-подмазване, шпакловка и боядисване, частично подмазване на фасадата, пренареждане и частична подмяна на счупените керемиди, изграждане на нови комини, изкарване на всички отпадъци след приключване на ремонта. В чл. 29, ал. 3 от Правилника /редакция, ДВ брой 75 от 2012 г./ е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по т. 43 от § 5 от ДР на ЗУТ. "Текущ ремонт" по смисъла на цитираната разпоредба е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Описаната в протокола от 22.06.2012 г. стойностната сметка за възстановителни строителни работи не надхвърлят посочените в понятието "текущ ремонт". При преценка на дължимостта на обезщетението съдът е правилно е приложил критериите, посочени в чл. 29, ал. 3 Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет и т. 43 от § 5 от ДР на ЗУТ. Ето защо подадената касационна жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се остави в сила. Искания за разноски по делото не са направени и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,