Решение № 173 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 749/2015 г.

Решение № 173 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 749/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. с вх. № 125392/28.10.2014 г. (на СГС) за отмяна на влязло в сила решение № 849 от 30. 05.2012 г. по гр. д. № 1913/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 439 от 24.01.2011 г. по гр. д. № 98/2006 г. на Софийски градски съд, г. о., 13 с-в, с което е отхвърлен предявеният от К. И. Б. против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДООВ за сумата 3 064 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител Е. Е. Д. Посоченото основание е чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че се е снабдил с нови писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за делото - справка изх. № БНБ-114092/7.10.2014 г., издадена от БНБ, Централен кредитен регистър, влязло в сила на 15.09.2014 г. решение от 19.03.2012 г. по гр. д. № 2238/2011 г. на САС, ГО, 4 с-в и определение № 539 от 15.09.2014 г. по т. д. № 3867/2013 г. на ВКС. Молителят твърди, че тези доказателства са от значение за решението, чиято отмяна иска, тъй като установяват, че по изпълнителното дело Първа инвестиционна банка му е причинила непозволено увреждане вследствие на неправомерна продажба на движимо имущество, а държавният съдебен изпълнител е бил длъжен да извърши, но не е извършил проверка, дали длъжникът по изпълнителното дело има просрочия по кредити. Ответникът по молбата за отмяна министерство на правосъдието изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Е. Е. Д., участвала като трето лице помагач на ответника в исковото производство, излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 157/19.05.2015 г., с което е допусната до разглеждане. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: В. решение е влязло в сила с постановяването на определение № 1488/21.12.2012 г. по гр. д. № 954/2012 г. на ВКС, III г. о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Видно от въззивното решение, предявеният от К. Б. срещу министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 З., е неоснователен поради това, че министерството на правосъдието не е материално легитимирано да отговаря по предявения иск за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразния административен акт (принудителна административна мярка), тъй като не е издало акта, а министърът на вътрешните работи в кръга на предоставените му от закона правомощия. Поради което и представените от молителя доказателства не са от значение за спора. В. решение на САС и определението на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване, постановени по друго дело с различен предмет и страни -по иск на К. Б. срещу Първа инвестиционна банка с правно основание чл. 49 ЗЗД, са без значение за спора по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 З. между К. Б. и Министерство на правосъдието. Министерство на правосъдието не е обвързано от това решение. Издадената от БНБ на 7.10.2014 г. по искане на К. Б. справка за кредитополучател, че за периода след 31.10.2009 г. (който следва налагането на мярката) няма просрочия по кредити и нови кредити също няма значение за извода на въззивния съд, че министерството на правосъдието не е материалноправно легитимирано да отговаря по иск на К. Б. с правно основание чл. 1, ал. 1 З. за обезщетение на вредите, причинени от незаконосъобразна мярка по чл. 76, т. 3 (отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) ЗБДС (името на закона е променено на ЗБЛД с ДВ, бр. 82 от 2009 г.). Или: доказателствата не се отнасят до юридически и доказателствени факти от значение за спорното правоотношение. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не представя списък за разноски и доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК искането на третото лице помагач за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът