Решение № 12448 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. (РУО на ОПОС) срещу решение 5095/14.05.2024 година на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. 11129/2023 година, с което е отменено негово решение N-225 от 02.11.2023 г. в частта му по т. 2, с която на Столична община е разпоредено да заплати на УО на ОПОС 2014 2020 г. законна лихва в общ размер 149 480,56 лв. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на съда за отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК. Твърди, че решението в отменената част не представлява Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), а административен акт, с който за първи път се определя процесното задължение. В случая АССГ чрез процесното решение принуждавал УО на ОПОС чрез АУПДВ да премине към принудително събиране на лихвата. Твърди, че лихвите по чл. 162, ал.2, т.9 от ДОПК са извън приложното поле на чл. 35, ал.3 от Наредба Н-3 на МФ от 22.05.2018 година. Приложение намирал чл. 166, ал.2 във връзка с чл. 162, ал.2, т.9 от ДОПК, като с процесното решение в частта по т.2 вземането се установявало за първи път по основание и размер в хипотеза след прекратяване на административния договор. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, Столична община, чрез юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност на съдебното решение. При условията на евентуалност сочи, че ако се приеме тезата на касатора, трябва да се изяснят въпросите за компетентността на РУО на ОПОС да издаде акта в оспорената т.2; както и за основанието и размера на претендираните лихви, както и срока за заплащането им. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Столична община срещу решение N-225 от 02.11.2023 г. на ръководителя на УО на Оперативна програма Околна среда 2014 - 2020 г. в частта по т.2, с която на Столична община е разпоредено да заплати на УО на ОПОС 2014 2020 г. законна лихва в общ размер 149 480,56 лв. За да отмени оспорения акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че постановеното решение в оспорената му част е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но неправилно е приложен материалния закон. Според съда, въпросът за възстановяване на неправомерни разходи по оперативни програми е уреден в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 въвежда общо правило, изразяващо се в това, че всяко нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно; посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаването на облагата. В националното законодателство нормите на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 са доразвити в Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. В чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата е посочено, че бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Съгласно цитираният текст на ДОПК публични държавните вземания са тези за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Според АССГ, от фактите по делото се установява, че с решението в оспорената му част се цели възстановяване на суми начислени лихви във връзка с възстановена сума -неусвоен аванс извън посочените от РУО срокове. Съдът приема, че РУО на ОПОС не е отчел, че съгласно действащата разпоредба на чл. 35, ал 3 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. в случаите на недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума, управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Този ред в случая не бил спазен, а точно към него насочвали делегираните на издателя на акта правомощия да провежда производства по издаване на АУПДВ по отношение на бенефициери по ОПОС за недължимо платени или надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени суми по смисъла на чл. чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК (т. 1 от Заповед РД-14-417/05.07.2023 г. на министъра на околната среда и водите). Очевидно според съда, било извършеното от РУО смесване на производството по прекратяване на административния договор по ЗУСЕФСУ с това по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Страните не спорят, че на 30.11.2018 г. е сключен АДБФП Д-34-78 / 30.11.2018 г. между РУО на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., Столична община и Топлофикация София ЕАД Партньор, с който е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 179 570 918,88 лева по процедура BG16M10P002-2.008 Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF - трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община", по приоритетна ос 2 Отпадъци на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., съфинансирана в размер до 85 % от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, за изпълнение на голям проект ИСУН BG16M10P002- 2.008-0001 Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF - трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община като максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата възлиза на 180 000 000 лева без ДДС. В чл. 3.27 от АДБФП Д-34-78 / 30.11.2018 г. е предвидено, че в случай, че условията, посочени в чл. 102, параграф 3 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. не бъдат спазени, Столична община и партньорът й се задължават да възстановят на УО всички изплатени по договора средства, ведно с дължимата лихва. С решение N-225 от 02.11.2023 г., по т. 1 РУО на ОПОС прекратява АДБФП Д-34-78 / 30.11.2018 г. за изпълнение на проектно предложение с рег. BG16M1OP002-2.008-0001 Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Решението в тази част не е оспорено. В т. 2 от акта, предмет на съдебен контрол, е разпоредено на Столична община, че следва да заплати на УО на ОПОС 2014 2020 г. законна лихва в общ размер 149 480,56 лв. върху размера на забавената и възстановена главница, изчислена както следва: 2.1. Начислена лихва за забава в размер на 136 618,70 лв от 05.04.2023 г. до 10.04.2023 г. върху главница в размер на 71 783 682,77 лв. 2.2. Начислена лихва за забава в размер на 12 861,86 лв от 11.04.2023 г. до 12.05.2023 г. върху главница в размер на 1 267 127,10 лв. Като мотиви за постановяване на акта в частта му по т. 2 са посочени изпратените от ръководителя на УО на ОПОС 2014 2020 г. до бенефициента писма с изх. 08-00-144/24.02.2023 г., 08-00-144/21.03.2023 г. и 08-00-144/04.04.2023 г. за възстановяване на дължимите суми; чл. 3.27 от АДБФП Д-34-78/30.11.2018 г. и чл. 19, ал. 3 във връзка с член единствен, ал. 1 и ал. 2 от Постановление 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и чл. 78 от Условията за изпълнение на одобрения проект по процедура Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Бенефициентът е задължен да плати дължимите суми за законна лихва, посочени в т. 2. по банкова сметка на УО на ОПОС 2014 2020 г. в 30 дневен срок от получаване на решението. Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон от АССГ са неоснователни, както следва: Правилен е изводът на АССГ, че по отношение на сключения АДБФП Д-34-78 / 30.11.2018 г. между РУО на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., Столична община и Топлофикация София ЕАД Партньор по Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. са приложими разпоредбите на Наредба Н-3 от 22.05.2018 г., относно изпълнение на договорните клаузи, свързани с изплащането на договорената безвъзмездна финансова помощ. По делото е установено по категоричен начин, че с влязло в сила решение N-225 от 02.11.2023 г., по т. 1, РУО на ОПОС прекратява АДБФП Д-34-78 / 30.11.2018 г. за изпълнение на проектно предложение с рег. BG16M1OP002-2.008-0001 Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Следователно, налице е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение. В нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. е посочено кога възниква задължение на бенефициера да възстанови предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа при определена индивидуална финансова корекция (т.1); при недължимо платена или надплатена, както и при неправомерно получена или неправомерно усвоена сума (т. 2). В разглеждания случай е установено основанието по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от подзаконовия акт сочи, че в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, т.е. с акт за установяване на публично държавно вземане. Следователно, след като е налице основание за възстановяване на суми, получени от СО в изпълнение на прекратен административен договор/съответно законните лихви върху тях, то установяването на същите като публучно вземане, включително законните лихви върху тях, следва да стане именно по реда на чл. 35, ал. 3, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Този ред в случая не е спазен от административния орган. В този смисъл е еднопосочната практика на Върховния административен съд: решение по адм.д. 1160/2023 година; решение по адм. д. 1643/2022 г., решение по адм. д. 8416/2021 г. Тъй като в случая става въпрос за възстановяване на суми, получени на основание прекратен административен договор, то възстановяването на същите следва да стане по реда на чл.35, ал.3 от Наредбата, т.е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл.166,ал.2 ДОПК. В случая сключения между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Околна среда 2014-20202 година е прекратен с влязло в законна сила решение на управляващия орган. След прекратяването на договора получените от бенифициера плащания, ведно със законните лихви върху тях, се явяват неправомерно получени и като такива съставляват публично държавно вземане, подлежащо на установяване с акт издаден по реда на чл.166,ал.2 ДОПК. Като правилно обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът не прави искане за присъждане на разноски за касационна инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд