Решение № 17068 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4841/2019 г.

Решение № 17068 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4841/2019 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. П. от [населено място] против решение № 474 от 05.03.2019 г., постановено по адм. д. № 111 по описа за 2019 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-257 от 05.12.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр. П.. Поддържаните съображения за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 54е от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-257 от 05.12.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № РП-3-23-00407465 от 02.05.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, с което е извършено прихващане на задължението към ДОО на Д. П. в размер на 1788. 85 лв. съгласно влязло в сила разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г., с вземането й към ДОО за парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 353. 50 лв. С постановеното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорените актове при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 5 от КСО. Задължението на осигуреното лице за възстановяване на суми на основание чл. 54е, ал. 1 от КСО е установено с влязло в сила разпореждане и не е погасено чрез доброволно плащане или чрез принудителен способ. Не са налице пречки за прихващане на задължението с вземания на осигуреното лице от ДОО. Като се е позовал на безпротиворечивата съдебна практика, съдът е приел, че уреденият в чл. 114, ал. 5 от КСО способ за принудително изпълнение на вземанията на ДОО е специален, поради което общият ред за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК е неприложим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Поддържаното от касационната жалбоподателка становище, че разпореждане № 151-00-3469-2 от 11.05.2015 г. не е влязло в сила, е неправилно и несъобразено с установения от КСО ред за обжалване и влизане в сила на разпорежданията, издавани по реда на кодекса. В касационната жалба се признава, че "на пръв поглед" не е подадена "изрична писмена жалба", но въпреки това се твърди, че за такава е следвало да се приеме представено определение на ВКС по трудовоправния спор за отмяна на незаконно уволнение. Ако жалбоподателката е считала, че е подала макар и нередовна от външна страна жалба срещу разпореждане № 151-00-3469-2 от 11.05.2015 г. и тази жалба е подлежала на разглеждане по административен ред, то тя е следвало да упражни в установения от закона срок правото на жалба по съдебен ред срещу мълчаливия отказ на Директора на ТП на НОИ – П. да издаде мотивирано решение по чл. 117, ал. 3 от КСО. Това не е сторено, поради което след изтичане на сроковете за обжалване разпореждане № 151-00-3469-2 от 11.05.2015 г. е влязло в сила и представлява стабилен административен акт, който се ползва със задължителна сила. Неговата законосъобразност не може да бъде подлагана на инцидентен съдебен контрол в съдебни производства, образувани пред административния съд по жалби срещу други разпореждания и решения на органите на ТП на НОИ. Всички развити доводи за незаконосъобразност на влязлото в сила разпореждане № 151-00-3469-2 от 11.05.2015 г., издадено на основание чл. 54е от КСО, са недопустими и неотносими към спора за правилното прилагане на чл. 114, ал. 5 от КСО. Неправилно касационната жалба счита, че "в НОИ – П. се иска да се върнат пари по едно правоотношение / с районен съд – П.". С разпореждане № 151-00-3469-2/11.05.2015 г. е установено задължение да се възстанови не полученото обезщетение от работодателя по Кодекса на труда, а полученото от ДОО парично обезщетение за безработица съгласно КСО. Вземането на ДОО е изискуемо и ликвидно, не е погасено доброволно и по силата на изричната законова норма на чл. 114, ал. 5 от КСО може да бъде изпълнено принудително чрез прихващане със задължение на ДОО към осигуреното лице за осигурително плащане. На основание чл. 163, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публичните вземания, сред които са тези на Държавното обществено осигуряване за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. В настоящия случай е предвидено друго със специалната разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите на ДОО суми по разпореждания могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Възможността за прихващане на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях е безспорно установена, а разпореждането е издадено от компетентния административен орган. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, което се определя в минималния размер от 100. 00 лв По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,