Решение № 16355 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2018 г.

Решение № 16355 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет – Челопеч, подадена чрез неговия председател Н. Николов, срещу решение № 594/30.05.2018 г., постановено по адм. дело № 215/2018 г. по описа на Административен съд – София област. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Рейсър Ауто" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Ю. Дацев, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение поради липса на предмет, доколкото, ОбС - Челопеч с решение № 298 по протокол № 38/23.05.2018 г. вече е отменил цялата общинска наредба, съдържаща и оспорената разпоредба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административният съд -София област е обявил нищожност на разпоредбата на чл. 58 от Наредбата за управление на отпадъци на територията на Община Челопеч в частта й, с която е предвидено наказателните постановления да се издават и от оправомощени от кмета на общината длъжностни лица, и е присъдил в полза на "Рейсър Ауто" ЕООД сторените съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспорваната норма е нищожна, тъй като е приета без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност на издателя на акта. Съдебното решение е недопустимо. От фактическа страна е установено, че Наредбата е приета с Решение № 312 по протокол № 38 от заседание, проведено на 31.10.2014 г. на Общинския съвет – Челопеч, изменена с решение № 66 с протокол № 66/28.04.2016 г. на ОбС Челопеч. Текстът гласи: "Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица въз основа на акт, съставен от служители от отдел "Екология" при Община Челопеч, както и от други длъжностни лица от общинската администрация, определени със заповед на кмета. " Видно от представеното писмено доказателство - препис извлечение от решение № 298 от протокол № 38 от проведено заседание на 23.05.2018 г. (т. е. преди постановяване на съдебното решение по адм. дело № 215/2018 г.), с решение на ОбС- Челопеч е отменена "Наредбата за управление на отпадъци на територията на Община Челопеч", тоест, отменена е и атакуваната разпоредба на чл. 58 от наредбата. Пред Административния съд -София област не са представени доказателства за отмяната на процесната разпоредба. Съдът се е произнесъл по съществото на спора и по законосъобразността на разпоредба от общинската наредба, която към датата на постановяване на съдебното решение вече е отменена – т. е. при липса на предмет. Липсата на предмет води и до отсъствие на друга процесуална предпоставка за допустимост на оспорването- тази за наличие на правен интерес от търсената защита у оспорващия, за която съдът е длъжен да следи служебно през целия процес на съдебното производство. Предвид изложеното не е налице административен акт, подлежащ на оспорване, което обуславя и отпадане на правния интерес от атакуване на същия. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява по правните си последици на начална липса на такъв /в какъвто смисъл би следвало да се тълкуват последиците на отмяната/изменението на атакувана разпоредба от подзаконов нормативен акт, преди влизане в сила на решението за отмяната й/. Още повече, че видно от съдържанието на петитума на жалбата, оспорващият обжалва чл. 58 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Челопеч, само в частта относно предвидената възможност наказателните постановления да се издават: "или от оправомощени от него длъжностни лица". Посоченият цитат от нормата е само една от двете хипотези на нормата, в която се посочват компетентните органи да извършат административно наказване като издадат наказателни постановления. Съдът е обявил нищожност на цялата разпоредба на чл. 58 от наредбата, като по този начин недопустимо се произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Налице е произнасяне "свръхпетитум", поради което решението, с което се обявява нищожност на чл. 58 от наредбата се явява недопустимо. Предвид горното съдебното решение е недопустимо и следва да се обезсили решението на Административен съд –София област и да се прекрати производството по делото при условията на чл. 221, ал. 4 от АПК. С оглед изхода от спора, направеното от "Рейсър Ауто" ЕООД искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Общинския съвет гр. Челопеч, да му заплати направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 1320 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса пред първата инстанция, 20 лв. държавна такса за обявление в Държавен вестник и 1250 лева заплатено адвокатско възнаграждение при липса на възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение