Решение № 6133 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2011 г.

Решение № 6133 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Български документи за самоличност" - София против решение № 3831 от 25.11.2010 г., постановено по адм. д. № 6503/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен негов отказ с рег. № ЖИ - 2057 от 10.08.2010 г. за отмяна на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", приложена на Даниела Стефанова Тодорова със заповед № 2002008754/2002 г. на началник Направление "Документи за самоличност и миграция". Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът Даниела Стефанова Тодорова не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба по същество за неоснователна. По делото няма спор за факти. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. В производството е безспорно, че е налице влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ с правно основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС (в приложимата редакция). За да постанови своя отказ, административният орган е приел, че не са налице основанията за отмяна на ПАМ, тъй като адресатът на мярката продължава да бъде длъжник по вземане в големи размери, установено по съдебен ред. Съдът е извършил точна преценка на оспорения административен акт с оглед правото на Европейския съюз. Същото е неделима част от правния ред, приложим в страната и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да се прецени законосъобразността на отказа в контекста на наложената мярка, съобразно правния статус на адресата като гражданин на Европейския съюз. По силата на българското си гражданство Даниела Тодорова е и гражданин на Европейския съюз - чл. 20, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Като гражданин на Европейския съюз тя има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Това право произтича пряко от разпоредбата на чл. 21, § 1 от ДФЕС. Първоинстанционният съд е развил точни правни съображения досежно приложението на Директива 2004/38. Единственото ограничение на свободата на движение, което директивата допуска, е визирано в чл. 27, § 1 и е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Директивата позволява по-благоприятно третиране на лицата в рамките на националните правни системи, но не визира мерки, отегчаващи правния статус на лицата. Срокът за транспониране на директивата е бил 30.04.2006 г. т. е. към датата на издаване на оспорения отказ България е била длъжна да въведе онази съвкупност от мерки, която гарантира постигането на целения от директивата резултат. С оглед на това и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз съдът е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на постановения отказ. В тази връзка неоснователни са касационните доводи за обвързаната компетентност на органа с оглед действащата правна уредба към момента на постановяване на неговия отказ. За пълнота следва да се посочи, че с решение № 2 от 31.03.2011 г., постановено по конституционно дело № 2/2011 г. е установена противоконституционност на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), решенията на съда се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им. Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Решението на Конституционния съд е публикувано в ДВ, бр. 32/2011 г. и е влязло в сила на 23.04.2011 г. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е извършил точна преценка на доказателствата и е приложил относимата правна норма. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,