Решение № 8743 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 720/2012 г.

Решение № 8743 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 720/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 228 от 04.11.2011 г., постановено по административно дело № 577/2010 г., Административен съд - Стара Загора е: отхвърлил като неоснователна жалбата на Виолетка Николова Здравкова от гр. Казанлък против заповед № К-240 от 04.11.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Казанлък, потвърдена с решение № 9105/0080 от 30.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Стара Загора; оставил без разглеждане като недопустим предявеният от Виолетка Николова Здравкова иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (Закона за отговорност на държавата и общините за вреди), за присъждане на обезщетение за в размер на 137.80 лв. за претърпени имуществени вреди от заповед № К-240/04.11.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък, и прекратил производството по делото в тази му част. Така постановеното решение е атакувано с две жалби от името на Виолетка Николова Здравкова от гр. Казанлък, като едната от жалбите е подадена от назначеният й от първоинстанционния съд служебен процесуален представител адв. Вилиана Костадинова Цонева, а другата лично от Здравкова. Наведени са доводи, че решението противоречи на материалния закон, при неговото постановяване са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото е необосновано. Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък не изразява становище, а ответната Агенция за социално подпомагане оспорва жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на обжалването. Върховният административен съд, шесто отделение, счита сезиралите го жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Решението на Старозагорския административен съд във всичките му части (вкл. и в тази, имаща характер на определение, с която предявеният иск е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено) се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и за допустимостта на предявения иск) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателката за нейната незаконосъобразност, и недопустимост на предявения иск. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № К-240/04.11.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък на основание чл. 32, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във връзка с чл. 12в от Закона за социално подпомагане (ЗСП), е прекратена, считано от 01.10.2010 г., отпуснатата на Виолетка Здравкова социална помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 42.90 лв. месечно, с оглед на това, че Здравкова е подпомагана непрекъснато през предходните 12 месеца (01.10.2009 г. - 30.09.2010 г.). Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е законосъобразна - издадена е съгласно действалите към датата на издаването й материалноправни норми, от компетентен по материя, по място и по степен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. Към момента на издаването й действала нормата на чл. 12в, ал. 1 от Закона за социално подпомагане, според която безработните лица в трудоспособна възраст, с изключение на лицата по чл. 12б, ал. 2 от ЗСП, могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок от 12 месеца (но не повече). При наличие на нормативно установено основание по чл. 12в от ЗСП, съгласно действащата през 2010 г. редакция на разпоредбата, административният орган е бил длъжен в условията на обвързана компетентност да прекрати социалната помощ по чл. 9 от ППЗСП, след като лицето я е получавало в максимално допустимият срок. В случая са налице установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви на акта) и същите се субсумират в посочените като правно основание за издаване на заповедта норми (в действащите им редакции към 04.11.2010 г.), като се следват разпоредените с нея правни последици. Директорът на ДСП - Казанлък, при съобразяване с действащата към датата на издаването на оспорената заповед императивна норма на чл. 12в, ал. 1 от ЗСП и въведената с нея забрана за получаване на месечна социална помощ от лица в трудоспособна възраст за срок по-дълъг от дванадесет месеца, законосъобразно е приел, че по отношение на Здравкова са налице материалноправните предпоставки, с които нормата чл. 12в, ал. 1 от ЗСП във връзка с чл. 32, ал. 2, т. 2 от ППЗСП свързва издаването на заповед за прекратяване на отпуснатата помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.10.2010 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 32, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане изтичането на срока по чл. 12в, ал. 1 от Закона за социално подпомагане е основание за прекратяване на отпуснатата социална помощ. В случая безспорно е установено, че Здравкова е получавала непрекъснато 12 месеца социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, т. е. обоснован е изводът, че е изтекъл законово регламентирания в чл. 12в, ал. 1 от ЗСП максимално допустим срок за социално подпомагане. Нормативно регламентиран в чл. 32, ал. 2, т. 2 от ППЗСП е моментът, считано от който се прекратява социалното подпомагане, а именно от 1-во число на месеца, през който е изтекъл срокът по чл. 12в, ал. 1 от ЗСП. Ето защо след като е установил, че за периода 01.10.2009 г. - 30.09.2010 г. Виолета Здравкова е получавала социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, при прилагането на чл. 32, ал. 2, т. 2 от ППЗСП законосъобразно административният орган е определил датата, считано от която следва да бъде прекратено социалното подпомагане, поради изтичане на максимално допустимия от закона срок за получаване на социална помощ. Моментът, от който се прекратяват социалните помощи, е не датата на издаване на заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по чл. 32, ал. 2, т. 2 от ППЗСП, а момента на възникване на обстоятелствата, предвидени в закона като основание за прекратяване на правото на социално подпомагане. Ирелевантно е обстоятелството, че лицето е полагало общественополезен труд и след изтичането на 12-месечния рок за социално подпомагане, защото с отработването на 6 дни не може да бъде преодоляна законово регламентираната забрана по чл. 12в, ал. 1 от ЗСП (отм.). Към датата на издаване на процесната заповед разпоредбата на чл. 12в от ЗСП е била действаща и е съществувала нормативно установена недопустимост на социалното подпомагане по чл. 9 от ППЗСП за срок повече от 12 месеца. Действително съгласно § 6 от ЗИД на ЗСП (обн. ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г.), чл. 12в от ЗСП се отменя, но § 23 от ПЗР на ЗИД на ЗСП урежда, че § 6 влиза в сила от 01.01.2011 г. В този смисъл съдът правилно е приложил нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК. Предвид установеното по-горе трябва да бъдат споделени и изложените в мотивите на проверявания съдебен акт съображения относно това, че исковата претенция на Виолетка Здравкова за претърпени имуществени вреди от процесната заповед, е недопустима, поради което не следва да бъде разгледана и производството по нея подлежи на прекратяване. В хипотезата на претендирано обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен административен акт, допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от установена по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт (чл. 207, ал. 2 от АПК). Отхвърлянето на оспорването на заповедта с първоинстанционното съдебно решение е основание за прекратяване на производството по иска за обезщетение. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че представените от Здравкова пред настоящата инстанция заверени копия от нейни молби и искания и крайния акт на съда по първоначалното дело не представляват писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК, а развитите от нея съображения касателно законосъобразността на решението на директора на РДСП - Стара Загора (който акт не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване), потвърждаващо по същество процесната заповед на директора на ДСП - Казанлък, са ирелевантни за изхода на спора, доколкото това решение не е било предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. Останалите наведени от жалбоподателката доводи от житейски характер стоят извън предметния обхват на правния спор и като такива също са неотносими за неговия изход. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,