Решение № 13743 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на М. П. К., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Разлог, [улица], [адрес], чрез процесуален представител адв. Т. Кузманов от Адвокатска колегия (АК) Благоевград, срещу Решение 2942/27.09.2024 г., постановено по адм. дело 320/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-920/26.02.2024 г. на директора на Регионална дирекция (РД) "Автомобилна администрация" (АА) гр. София, в частта й по т. 1, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП "временно спиране от движение лек автомобил Фолксваген ЛТ 28, с рег. [рег. номер] от категория M1, с 8+1, собственост на М. П. К., с [ЕГН], с адрес гр. Разлог, [улица] [адрес] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година". Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на издадения от директора на РД "АА" гр. София индивидуален административен акт. Противопоставя се на решаващия извод на първостепенния съд за наличие на хипотезата, предвидена в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП, като твърди, че обратно на възприетата теза, по делото не са установени съдържащите се в нормата материалноправни предпоставки, сочещи нерегламентиран обществен превоз на пътници. В подкрепа на становището си сочи, че не само доказателствата, на които се е позовал съдът, не са оформени съгласно разпоредбите на АПК, и по-специално нормата на чл. 44 от същия, но и от дадените сведения не следва категорично заключение, че водачът на посоченото в заповедта моторно превозно средство (МПС) е получавал плащания за описаната в административния акт услуга. В тази връзка поддържа, че административният орган не е събрал необходимите доказателства, в т.ч. не е представил такива и пред съда, за да удостовери истинността на твърдението си, че водачът на притежавания от М. П. К. автомобил - С. Л. изобщо е получил някаква икономическа изгода от превоза, който е извършил. Намира, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не съдържа конкретни данни за самоличността и броя на пътниците, за целта на пътуването и отношенията им с водача, има неяснота относно датата на извършване на соченото от административния орган нарушение, а писмените доказателства, събрани от служителя на районното управление, са получени едва след съставянето на акта. Мотивира незаконосъобразност на оспореното пред АС Благоевград волеизявление и с аргумент, че обективира две отделни ПАМ, засягащи два отделни правни субекта, а също така и че към момента на издаването на акта нарушението е било вече преустановено, което компроментира постигането на целта на мярката. Отделно, навежда доводи за нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, т.к. в заповедта не е посочено какви действия е необходимо да се предприемат с оглед преустановяване действието на приложената ПАМ, което на практика прави срока й във всички случаи една година. В заключение твърди, че не е съобразена и разпоредбата на чл. 26 АПК, доколкото адресатът не е уведомен за образуваното административно производство и не му е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на административния орган, въз основа на които е издадена заповедта за прилагане на ПАМ (ЗППАМ). По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед на директора на РД "АА" гр. София. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Ответникът директорът на РД "АА" гр. София, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на М. П. К. срещу ЗППАМ РД-14-920/26.02.2024 г. на директора на РД "АА" гр. София, в частта й по т. 1, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП "временно спиране от движение лек автомобил Фолксваген ЛТ 28, с рег. [рег. номер] от категория M1, с 8+1, собственост на М. П. К., с [ЕГН], с адрес гр. Разлог, [улица] [адрес] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година". За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 23.02.2024 г. около 14:10 часа проверка от служители на РД "АА" - гр. София е установено, че на път BLG1192 в района на 2-км [населено място] към [населено място], се е движил лек автомобил марка/модел: "Фолксваген ЛТ 28", с рег. [рег. номер], категория М1с 8+1 места. Автомобилът е собственост на М. П. К., видно от свидетелство за регистрация част I, но към момента на извършения контрол е управляван от С. Л. Л.. В превозното средство са се возили 7 пътници, които на място и в писмен вид са обяснили причината и обстоятелствата около превоза си. Посочили са, че са служители на "ЕС ДИ ПАРТНЕРС" ЕООД и пътуват по различно време до работния цех, в зависимост от смяната си, с МПС с рег. [рег. номер] и водач С. Л. Л., но не знаят кой заплаща за транспорта. Наред с тях, сведение е дадено и от управителя на дружеството, в което работят превозваните служители, а именно Х. Г. Д.. Той е посочил, че от средата на миналата година С. Л. Л. извършва превоз на служителите на фирмата, които не разполагат със собствен такъв, сред които е и съпругата на водача, по линията от [населено място], през селата [населено място] и [населено място], до сградата на дружеството, за което му се заплаща по 0,50 лева на километър, разпределени по 50% от управителя на дружеството и 50% от служителите. Водачът е изложил, също в писмен вид, че с МПС с рег. [рег. номер] извършва превоз на съпругата си и приятели, а на 23.02.2024 г. конкретно е превозвал общо 8 жени, като не познава всички тях поименно. Посочил е, че ги транспортира от различни места по линията от [населено място], през селата [населено място] и [населено място], до работния цех, цената за което е по 0,50 лева за 1 километър, половината от които се заплащат от служителките, половината от собственика на фирмата, в която работят. Плащането според Л. става на ръка, но няма сключен договор за извършването на тази дейност, която осъществява от юни 2023 г. С оглед горните обстоятелства е изведено заключение, че с проверяваното МПС е извършван обществен превоз на пътници, а доколкото не е установено за автомобила да е издадено удостоверение по реда на ЗАвтП, проверката е завършила с извод за осъществено нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което е съставен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 338494/24.02.2024 г. Констатациите, изложени в АУАН-а, са послужили за издаването и на атакуваната пред АС - Благоевград ЗППАМ. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Благоевград е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 107, ал. 1 ЗАвтП административен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. При преценка за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил относимата правна регламентация, като е приел, че са налице предпоставките за издаване на обжалваната заповед, съдържащи се в разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП, т.к. водачът на процесното МПС е осъществил превоз на пътници за тяхна сметка, за което е уговорено и съответното заплащане, фактите около което са надлежно удостоверени от обясненията на пътниците, тези на управителя на дружеството - техен работодател, както и на самия водач, а същите се потвърждават и от съставения АУАН. Като неоснователни са възприети и доводите за незаконосъобразност на мярката, аргументирани с начина, по който е определен срокът на действието й. Съдът е посочил, че в хипотеза като настоящата административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което и не е бил длъжен да конкретизира допълнително нито времетраенето на избраната ПАМ, нито действията, които адресатът следва да изпълни с оглед преустановяването й. По изложените съображения АС - Благоевград е отхвърлил жалбата на М. П. К. срещу ЗППАМ РД-14-920/26.02.2024 г. на директора на РД "АА" гр. София, в частта й по т. 1, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП "временно спиране от движение лек автомобил Фолксваген ЛТ 28, с рег. [рег. номер] от категория M1, с 8+1, собственост на М. П. К., с [ЕГН], с адрес гр. Разлог, [улица] [адрес] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година". Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Дискусионно е, с оглед застъпените от страните защитни тези, и спазването на приложимата процедура, както и на законовото изискване за мотивираност на административния акт, а не на последно място - и на принципа за пропорционалност на упражнената административна принуда. Автомобилният обществен превоз на пътници и товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Потенциалната възможност за увреждане на основни права на човека е наложила въвеждането на регулация, гарантираща, че тази дейност ще бъде осъществявана от лица, които разполагат с предвиденото за целта удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, респ. с лиценз на Общността или които са включени в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници Сравн.: чл. 6, ал. 1 ЗАвтП. Нарушението на това императивно изискване на закона е очертано в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ "временно спиране от движение на моторно превозно средство", с което е извършен нерегламентираният превоз на пътници или товари. От текста на посочената разпоредба, фигурираща като правно основание и в атакувания индивидуален административен акт, следва, че фактическият състав на нарушението, при чието осъществяване се прилага избраната от административния орган в настоящия случай ПАМ, включва кумулативното наличие на една положителна и една отрицателна предпоставка, а именно извършване на "обществен превоз" по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП и липса на съответния разрешителен акт за извършване на дейността. Между страните не е спорно, че С. Л. Л. - водачът на притежаваното от настоящия касатор МПС, не разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно призната по реда на ЗАвтП възможност да извършва автомобилни превози. Спорът е очертан от противоречието в позициите досежно осъществения обществен превоз. По силата на §1, т. 1 ДР на ЗАвтП обществен е превозът, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с МПС. Разликата с превоза за собствена сметка, дефиниран в §1, т. 4 ДР на закона като превоз с нестопанска и нетърговска цел и без заплащане, е именно във възмездния характер и целта на осъществяваната дейност. Следователно, за да обоснове твърдението си за извършен обществен превоз, административният орган следва да мотивира заплащане или получаване на друга икономическа облага във връзка с извършената услуга по транспортиране на едно или повече лица от едно място на друго, или поне да обоснове наличие на подобна уговорка. Преди да пристъпи към анализ на посочения елемент, разграничаващ обществения превоз от превоза за собствена сметка, настоящата касационна инстанция намира за необходимо изрично да посочи, че между страните няма спор, че С. Л. Л. е управлявал спрения за проверка автомобил и че в него са се возили най-малко седмина пътници, т.к. толкова сведения, дадени на място пред административния орган, са приложени по делото. Установява се от ангажираната доказателствена съвкупност и че тези пътници са се возили в автомобила при съществуваща уговорка за заплащането на превоза. На първо място, този факт се извежда от съдържанието на представения по делото АУАН, чиито констатации няма данни да са оспорени по съдебен ред, а в този смисъл и следва да бъдат съобразени от настоящия състав в контекста на т. 7 от Постановление 10 от 28.IX.1973 г. на Пленума на Върховния съд (ВС). На следващо място, превозът за чужда сметка се доказва и от обясненията на самия водач. Обратно на застъпената от касатора теза, документът със собственоръчно изложената от С. Л. Л. позиция относно осъществилите се факти не съставлява сведение от неучастващо в производството лице по смисъла на чл. 44 АПК, т.к. очевидно този доказателствен способ касае субекти, които не са участници в образуваното производство, а водачът, именно който е и адресат на акта в частта му по т. 2 е страна в административното производство, чиито права и законни интереси се засягат с издаването на административния акт Арг.: чл. 15, ал. 1 АПК. Именно това негово качество квалифицира и изходящия от него писмен документ не като сведение на неучастващо в производството лице, а като декларация по чл. 43, вр. чл. 39, ал. 1 АПК за установяване на факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. В този смисъл и процедурата, разписана в чл. 44, ал. 2 АПК, съгласно която сведенията се приподписват от служител на административния орган, е неприложима към собственоръчно съставения от водача и приложен на л. 9 от първоинстанционното дело документ. С оглед изложеното и доколкото изготвянето на писмените декларации по чл. 43 АПК не е обусловено от спазването на определена процедура, то декларацията на С. Л. относно фактите, които според него са се осъществили по описания на л. 9 от делото начин, е годно доказателствено средство, което следва да бъде съобразено и от настоящия състав на Върховния административен съд. От съдържанието на описаната декларация е видно, че на процесната дата 23.02.2024 г. водачът е превозил с автомобила си осем души, като разстоянието, което е изминал и ежедневно изминава от юни 2023 г. насам, е 25 км, а тарифата за извършената услуга 0,50 ст./км, които му се плащат на ръка по равно от собственика на дружеството и служителите, които работят в него. Така изложените факти, в допълнение към описаните в АУАН-а обстоятелства, категорично подкрепят твърдението на административния орган, че е извършен превоз с уговорка за заплащане на услугата, а оттам и за наличие на основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП. Жалбоподателят в първоинстанционното производство и касатор в настоящото не е представил доказателства, които дори да разколебават този извод, а защитната му теза е съсредоточена единствено върху отричане доказателствената стойност на обясненията. В тази връзка и за прецизност следва да се посочи, че дори дадените от превозваните пътници и управителя сведения да не са събрани по реда на чл. 44, ал. 2 АПК, доколкото релевантните факти се установяват от другите доказателства по делото, чиято доказателствена стойност е подробно обсъдена по-горе в изложението, този порок не би могъл да бъде съществен и да рефлектира върху съдържанието на издадения индивидуален административен акт. Нарушението не се опровергава и от обстоятелството, макар и недоказано по делото, че в автомобила се е возила и съпругата на водача. Върховният административен съд е последователен в практиката си, че възмездният превоз на дори само едно лице без съответното удостоверение съставлява достатъчно основание за упражняване на разпоредителната власт, регламентирана в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП. (В този смисъл вж. например: Решение 5302/29.04.2024 г., постановено по адм. дело 9056/2023 г., VII о. на Върховния административен съд). Във връзка с горното не е нарушение на изискването за мотивираност, както твърди касационният жалбоподател, фактът, че в заповедта не са посочени конкретни данни за превозваните пътници. За да обоснове волята си, административният орган е достатъчно да твърди, че е превозван един или повече пътници. Законът не се интересува от персоналните особености на тези лица, поради което и идентифицирането им е безпредметно. Още повече, когато няма спор, че превоз е извършен и това се потвърждава както от обясненията на водача, така и от становищата на жалбоподателя пред първоинстанционния и касационния съд. Не съставляват порок в начина на оформление на акта и разминаванията при изписването на датата на нарушението. От всички обстоятелства по делото категорично се извежда заключение, че нерегламентираният превоз е извършен на 23.02.2024 г., а АУАН-ът е съставен на 24.02.2024 г., което обяснява и посочването и на двете дати в заповедта. А техническата грешка във втория абзац "204.02.2024 г." не оставя съмнение, че се касае за датата 24.02.2024 г., т.к. ден от месеца "204" не съществува. Не е налице и твърдяната от жалбоподателя непълнота във фактическата обстановка, изразяваща се в неизясняване на целта на пътуването. Твърдението за възмездност на превоза сочи недвусмислено каква е позицията на административния орган досежно целта на извършената дейност, а именно получаване на икономическа облага под формата на парично заплащане. Всичко изложено прави възражението за немотивираност на акта и недоказаност на констатациите, съдържащи се в него, неоснователно. Органът е спазил предписанието на чл. 59, ал. 2 АПК, като е изложил и конкретизирал в достатъчна степен фактите и обстоятелствата, мотивирали го да издаде акт с процесното съдържание. Предвид спецификата на казуса, за да обоснове разпоредителната си власт, директорът на РД "АА" София е следвало да посочи, че е осъществен обществен превоз без удостоверение, и видно от съдържанието на акта, точно това е сторил. А корелацията на фактите с обстоятелствата, установени с приложените по преписката доказателства, прави извода и надлежно обоснован. Не е налице и непропорционалното засягане на правата и законните интереси на адресата на мярката. Правната доктрина и съдебната практика на Върховния административен съд приемат като относим критерий за разграничаване на принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Именно този критерий изразява в най-голяма степен спецификата и предметната им същност, а именно той е бил и в основата на законодателното решение за приемане на нормативното предписание на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Текстът на посочената разпоредба сочи, че мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Така ПАМ естествено се обособяват в три отделни групи, а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Съотнесена към така определените категории, мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП притежава качествени характеристики и на превантивните и на преустановителните ПАМ. На първо място, безспорно е, че тя има преустановителен характер - нейното проявление в обективната действителност прекратява започналото административно нарушение, т.к. временното спиране от движение на МПС осуетява възможността то да служи като средство за осъществяване на нерегламентиран обществен превоз по смисъла на закона, и на второ - по своя характер тя е и превантивна, защото по този начин и по принцип се ограничава възможността чрез автомобила да се извърши друго нарушение, поставящо в риск правнозащитимите от ЗАвтП блага. В този смисъл мярката отговаря и на целта на закона, състояща се в осигуряване на законосъобразно извършване на автомобилни превози от лица, които отговарят на поставените изисквания. Начинът, по който е определен срокът на действие на визираната в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП ПАМ, ясно отразява преследваната от закона превантивна цел. Прочитът на посочената разпоредба показва, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Това е напълно логично, защото опасността от засягане на припознатите от нормотвореца като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация. Фактът на лицензирането на съответното лице, управляващо МПС-то по реда на ЗАвтП ще направи невъзможно извършването на нарушението, регламентирано като основание за прилагане на процесната ПАМ, респ. няма да е налице легитимната законова превантивна и преустановителна цел, продиктувана от необходимостта да се защитят гражданите и юридическите лица именно от подобно нарушение. В този смисъл законодателят съвсем логично не е определил фиксиран срок на мярката, нито диапазон, в рамките на който да е възможна евентуална индивидуализация на времетраенето на упражняваната форма на административна принуда, а е предвидил относително определен такъв, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на заинтересуваното лице, както и от свързаните с лицензионното производство действия на компетентната администрация. За да се гарантира, че ПАМ няма да засегне адресата в степен, по-голяма от необходимото, е определен и краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата. Т.е. законът предоставя на заинтересуваното лице 12 месеца, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на наложената му ПАМ. В отговор на изложените в касационната жалба доводи следва да се направи уточнението, че оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко (най-малко две) решения, всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. (Лазаров, К., изд. "Сиела Норма" АД, гр. София, 2017 г., "Актуални трудове: Принудителни административни мерки, Недействителност на административните актове; Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност", стр. 340). Обратно при обвързаната компетентност правомощията на органа се свеждат до това да провери дали са налице предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, и да задължи субекта на мярката да изпълни поведение, предварително определено от закона (пак там, стр. 335). Съгласно възприетото в ТР 4 от 22.04.2004 г., постановено по адм. д. ТР 4/2002 г., ОСС на Върховния административен съд становище, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Per argumentum a contrario, неизлагането на мотиви в хипотеза на упражнено в условията на обвързана компетентност властническо правомощие не опорочава съдържанието на издадения акт. И след като в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП органът разполага с една-единствена възможност за законосъобразно произнасяне, а именно при констатация за наличие на субсумиращите се под хипотезата на посочената норма юридически факти да приложи предвидената в закон ПАМ за срок до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца; то както е посочил и първоинстанционният съд, предявяването на изискване за допълнително мотивиране относно продължителността на срока е лишено от правна опора. В тази хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с припознатата от касатора оперативна самостоятелност. Следователно възпроизвеждайки текста на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП в частта относно срока на мярката органът не е нарушил изискването за мотивираност на волеизявлението си, а е изпълнил точно нормативното предписание. Не е необходимо и допълнително указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индиция за това е описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива. За прецизност на изложението следва да се посочи, че въпросът относно справедливостта, обосноваността и пропорционалността на предвидените в ЗАвтП принудителни административни мерки е в компетентността на законодателните органи на Република България. След като законодателят на този етап от развитие на процесните обществени отношения е преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практика, както и без значение от факта дали лицето възнамерява или не да извършва обществената услуга по занятие, то органът е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път. Не опорочава волеизявлението и фактът, че същото има два диспозитива, нито обстоятелството, че инспектор РД "АА" София е получил от инспектор при РУ - Разлог магнитния носител с доказателствен материал относно съставения АУАН след издаването на заповедта. Обратно на застъпената от касатора теза, няма нормативна пречка органът, при съответните факти, да упражни две различни правомощия, засягащи правната сфера на два различни субекта, а магнитният носител съдържа видеозапис, който не е послужил за издаването на настоящата заповед, поради което и моментът на получаването му от издателя на атакуваното пред АС - Благоевград волеизявление е ирелевантен за изхода по повдигнатия правен спор. На последно място, не е налице и твърденият от касатора порок по чл. 146, т. 3 АПК, изразяващ се в несъобразяване на разпоредбата на чл. 26 АПК. Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя, неуведомяването на адресата за започналото производство по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а ЗАвтП не е приравнимо на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на волеизявлението. Предвидените в цитираната разпоредба мерки имат преустановителен характер по отношение на нетърпимото от съответната норма правно положение, поради което всяко забавяне при упражняване на правомощието е нежелателно. По изложените съображения, атакуваното волеизявление на директора на РД "АА" гр. София, с което е наложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП е съответно на материалния закон. Следователно като е отхвърлил жалбата против атакуваната заповед в частта й по т. 1, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното се явява и обосновано. Аргументи в подкрепа на довода за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК касаторът не сочи, поради което и предвид обхвата на касационната проверка, регламентиран в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд не дължи служебно произнасяне по него. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение