Решение № 10114 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6270/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу решение 14842/30.04.2025г., постановено по адм. дело 10279/2024г. по описа на Административен съд София град, с което частично е отменен по жалба на "Ви Акаунтинг ЕООД гр. София, с ЕИК 175447272 ревизионен акт /РА/ Р 22220223005148-091-001/09.05.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в потвърдената част с решение 1137/16.08.2024г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба, подадена чрез процесуалния представител юрск. М. Василева се развиват доводи за неправилност на решението като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Ответникът по касация "Ви Акаунтинг ЕООД гр. София представя писмени доказателства за заличаването му като търговец и претендира за обезсилване на невлязлото в сила решение на АССГ и за прекратяване на производството по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че обжалваното решение подлежи на обезсилване поради следните съображения: От представените и приети в касационното производство писмени доказателства е видно, че в производство по несъстоятелност и в производство по чл.632,ал.4 ТЗ с решение от 30.04.2025г. по търговско дело 543/2024г. по описа на СГС, ТО е заличено от търговския регистър обявеното в несъстоятелност дружество Ви акаунтигнг ЕООД, с ЕИК 175447272. Удостоверено е, че решението за заличаване е влязло в сила на 13.05.2025г. Обжалваното в настоящото касационно производство решение на АССГ е постановено на 30.04.2025г. и не е влязло в сила към 13.05.2025г. като е съобщено на страните съответно на 05.05.2025г. и на 29.05.2025г. При така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че "Ви Акаунтинг ЕООД гр. София е изгубил своята правосубектност, което от своя страна изключва правораздавателната компетентност на съда и той не може да се произнесе с решение по повдигнатия правен спор. Поради липсата на правосубектност на страна в касационното производство ще следва обжалваното първоинстанционно решение на АССГ да бъде обезсилено, а производството по делото бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Със загубата на правосубектност на едната от страните по процесуалното и материалното правоотношение се преустановява правния спор. В конкретната хипотеза основанието за недопустимост не е съществувало към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Но това е една от хипотезите, при които съдебното решение се обезсилва, без решаващият съд да е допуснал процесуални нарушения. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е при липса на процесуална правоспособност като абсолютна положителна процесуална предпоставка, процесът да завърши с влязло в сила съдебно решение, поради което установи ли, че липсва положителна процесуална предпоставка или че е налице пречка, съдът прекратява производството, като обезсилва всички извършени по него процесуални действия, насочени към недопустимо решение. В случая няма съдебно решение, което да се ползва със СПН, тъй като още преди влизането му в сила е отпаднала правосубектността на една от страните и решението не е било, а и никога няма да може да й бъде надлежно връчено и съобщено, за да влезе в сила в частта, в която страна би имала правен интерес да обжалва. В другата част е подадена касационна жалба, която също препятства влизането в сила на решението. Като последица влезлият в сила административен акт в резултат на прекратено съдебно производство, който обаче няма адресат, няма да може да бъде изпълнен. По изложените съображения е дължимо обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на цялото производство на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При този изход на спора разноски не се дължат. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК урежда присъждане на разноски само при постановяване на решение по същество на спора, а съгласно чл. 143, ал. 2 и ал. 4 АПК при прекратяване на делото се дължат разноски само в хипотезите на оттегляне на оспорения акт или на жалбата, какъвто настоящият случай не е. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение