Решение № 92 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 439/2014 г.

Решение № 92 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 439/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на С. К. М. и Д. И. Г. за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски градски съд № 3384 от 19.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1289/2013 г., с което е оставена без разглеждане жалбата им вх. № 150/7.01.2013 г. срещу постановление от 27.12.2012 г. за възлагане на недвижими имоти по изп. д. № 201283904000168 на частен съдебен изпълнител рег. № ***. Определението е станало окончателно след потвърждаването му от Софийски апелативен съд с определение № 1295/31.05.2013 по ч. гр. д. № 1698/2013 г. Молителите поддържат, че прекратителното определение не е влязло в сила, тъй като в актът на апелативния съд за потвърждаването му е допусната очевидна фактическа грешка. Считат, че с определение № 2840/30.12.2013 г. на САС тази грешка не е надлежно отстранена, тъй като определението е нищожно като издадено при липса на надлежно сезиране. Освен това излагат съображения, че съдът се е произнесъл въпреки наличието на основания за спиране на производството по делото, предвид обуславящото значение което има образуваното пред касационния съд Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Излагат и съображения за неправилност, необоснованост и недопустимост на прекратителното определение - защото не отчело доводите им за липса на искане от взискателя за провеждане на четвърта по ред публична продан, след която е издадено постановлението за възлагане; за нарушения при определяне на продажната цена на имотите; за нередовно направени наддавателни предложения за всеки един от продаваните имоти; за извършени изпълнителни действия след постановено от съда като обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Според тях с постановяването на прекратителното определение без основание им е отказано правосъдие в нарушение на принципите на ГПК. Въз основа на това молят да се отмени това определение и делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата им. Ответната страна, [фирма], оспорва молбата като недопустима, а при условията на евентуалност - като неоснователна, тъй като изложените в нея обстоятелства не отговарят на действителността и тъй като твърдяните от молителите нарушения не съставляват основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на закона. Ответната страна [фирма] също оспорва молбата. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Отмяна на влязъл в сила съдебен акт се допуска само при изрично предвидените в разпоредбата на чл. 303 ГПК предпоставки. Твърденията на молителите не могат да се подведат към нито едно от основанията за отмяна, визирани в т. 1 - 7 на ал. 1 на чл. 303 ГПК. Те не се позовават на откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, нито на нарушения, довели до невъзможност да участват в производството пред съда или да бъдат надлежно представлявани. Към останалите основания за отмяна, твърденията на молителите не могат да бъдат отнесени, дори условно. Д., че определението за прекратяване не е влязло в сила, тъй като в актът на апелативния съд за потвърждаването му е допусната очевидна фактическа грешка, е логически несъстоятелен, тъй като молителите атакуват прекратителното определение именно по реда, предвиден за отмяна на влезли в сила актове. Независимо от това, очевидните фактически грешки, допуснати при постановяване на съдебни актове, не са пречка за влизането им в сила. Тези грешки могат да бъдат отстранени както по инициатива на страните, така и по служебен почин на съда, без ограничения във времето (чл. 247 ГПК). Поради това несъстоятелни са и доводите, че с определение № 2840/30.12.2013 г. на САС грешката в отхвърлящото частната им жалба определение на апелативния съд не е надлежно отстранена. За постановяване на определение по чл. 247 ГПК съдът не се нуждае от сезиране, той е длъжен да отстрани очевидната грешка и служебно. Не могат да бъдат подведени към никое от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна доводите за неправилност, необоснованост и недопустимост на определението на СГС. Нямат отношение към основанията за отмяна обстоятелствата проведена ли е без искане на взискателя четвъртата по ред публична продан; има ли нарушения при определяне на продажната цена на имотите; редовно ли са направени наддавателните предложения; извършени ли са изпълнителни действия след постановено от съда като обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Това са въпроси по същество на отнесения до Софийски градски съд спор, чието обсъждане в производството по молба за отмяна на прекратителното определение не е допустимо. Възможността да се провери правилността на определението, че самостоятелното оспорване на посочените действия на съдебния изпълнител е изключено съгласно действащата процесуална уредба, е изчерпана. Преценката дали се касае за обжалваеми действия на съдебния изпълнител е приключена с постановяването на определението на апелативния съд, което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. В настоящето производство могат да се разглеждат единствено доводи, касаещи наличие на обстоятелства по т. 1 - 7 на ал. 1 на чл. 303 ГПК, но не и такива, свързани с правилност на преценката на съда. Произнасянето при наличие на предпоставки за спиране на производството по делото също не е предвидено като основание за отмяна на влезли в сила актове, така че дори да са основателни твърденията на молителите за съществуване на такива предпоставки, това е ирелевантно като довод по чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 ГПК. Поради това не са налице основанията за отмяна на атакуваното прекратително определение и Върховният касационен съд