Решение № 17505 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2013 г.
ВАСVI отделение30.12.2013 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1352 от 19.06.2013 г. по административно дело № 2063/2012 г. на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 17505 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1352 от 19.06.2013 г. по административно дело № 2063/2012 г., Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Вулкан" АД гр. Бургас против решение № КПК-108/10.09.2012 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Бургас, с което е потвърдено изцяло разпореждане № 923/31.07.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) в РУСО - Бургас. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Вулкан" АД гр. Бургас. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С разпореждането от 31.07.2012 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 10.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас, ръководителят на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Бургас на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е наредил "Вулкан" АД да внесе сумата по съставения му ревизионен акт за начет вх. № 78/11.07.2012 г. Задължението произтича от причинена щета на бюджета на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на Румен Георгиев Стоянов по болнични листи, и е установено при частична финансова ревизия, разпоредена със заповед № 331/9.04.2012 г. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решението на директора на РУСО (ТП на НОИ) - Бургас, Бургаският административен съд е приел, че то е издадено от компетентен орган в установената писмена форма при спазване на административнопроизводствените и материалноправните разпоредби. Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административно производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. Производството пред Бургаския административен съд по чл. 118 от КСО във връзка с чл. 145 и следв. от АПК е протекло при съобразени процесуални норми. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет и потвърждаващо го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на държавното обществено осигуряване щети. Изводите за ангажиране на отговорността на касатора са изведени чрез преценка на правилно установените факти и относимите норми на КСО, Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В качеството си на осигурител на Румен Георгиев Стоянов дружеството-касатор при подаване на данните за месец април 2007 г. за лицето в нарушение на чл. 5, ал. 4 от КСО некоректно е попълнило декларация образец № 1, като е посочило неправилно начало и край на осигуряването, както и невярно е отразило на гърба на първия болничен лист броя дни за изплащане в календарни, а не в работни дни. В резултат на това на работника от бюджета на ДОО са изплатени в по-висок от дължимия размер обезщетения за временна неработоспособност по болнични листи, констатирано при ревизията и отразено в ревизионния акт за начет. С подаването на грешна информация в ТД на НАП осигурителят е станал причина при изчисляването на паричните обезщетения на Румен Георгиев Стоянов да бъдат използвани неверни данни, което е основание да бъде ангажирана имуществената му отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Стоянов е добросъвестен получател (по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО) на изчислените в по-голям размер от полагащия му се суми за парични обезщетения и неговата отговорност за възстановяването им не би могло да се ангажира по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО. Това е обусловило правомощието по чл. 110, ал. 3 от КСО на ръководителя на контрола по разходите на ДОО да издаде процесното разпореждане за връщане от дружеството-осигурител в бюджета на Държавното обществено осигуряване на надплатената на работника сума ведно с дължимата съгласно чл. 113 от КСО лихва, което законосъобразно е било потвърдено от горестоящия административен орган. Неоснователно е направеното касационно оплакване за несъобразяване на съда със заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Без значение за изхода на спора е това, че дружеството е посочило в декларация Образец № 1 точния размер на осигурителния доход за месец април 2007 г. за Румен Георгиев Стоянов, при положение, че в резултат на други действия на осигурителя: некоректно попълнени начало и край на осигуряването на работника, както и на неправилно попълнените данни на гърба на първия му болничен лист, е причинена процесната щета на ДОО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е както в случая да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Предвид изложеното и поради липсата на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,