Решение № 7483 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2018 г.

Решение № 7483 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ответника в първоинстанционното съдебно производство С. С., главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Б., действаща чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Е. П., срещу постановеното в това производство решение № 413/07.03.2018 г. по административно дело № 933/2017 г. на Административен съд - Б.. Касаторът навежда доводи, че решението на съда е недопустимо поради неправилно конституиране на първоначалния ответник, както и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебният акт да бъде обезсилен като недопустим, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с указания за правилно конституиране на страните. В условията на евентуалност моли решението да бъде отменено като неправилно поради това, че е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон, и да бъде постановено ново, с което да се потвърди отмененото от съда постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение. Ответникът по касация Потребителна кооперация (ПК) "Единство" със седалище и адрес на управление с. Д., общ. Г., редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Другият касационен ответник – Д. П. от [населено място], [община], редовно призована, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение като постановено с участието на ненадлежна страна, поради което предлага обезсилването му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В случай, че това не бъде прието, по съществото на спора обосновава теза за неоснователност на касационната жалба, защото административният съд правилно е преценил, че не се касае за трудово правоотношение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, която е участвала в първоинстанционното съдебно производство и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение с изх. № 17261623/09.11.2017 г., издадено от С. С., главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" – Б., и е осъдена Дирекция "Инспекция по труда" – Б. да заплати на Потребителна кооперация "Единство" сумата от 250. 00 /двеста и петдесет/ лева – направени разноски по делото. В хода на производството пред административния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо недопустимост на съдебното решение. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, и решението, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Според чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ или по чл. 405а, ал. 1 от КТ (от категорията на които е и процесният), те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт. Изложеното по-горе налага извода, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституирана Дирекция "Инспекция по труда" - Б., а не служителят, осъществил фактически контролната дейност. Конституирайки като ответник инспектора от Дирекция "Инспекция по труда" - Б., първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса ненадлежна по предмета на спора страна. Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради което същото трябва да бъде обезсилено. Налице са в случая условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който следва да предприеме необходимите действия по заличаване на ненадлежната страна - инспекторът при Дирекция "Инспекция по труда" - Б. като ответник по делото, и по конституирането на надлежния ответник - Дирекция "Инспекция по труда" - Б., и проведе съдебното производство с участие на последната. Страните по спора не са направили своевременно искане за присъждане на деловодните разноски за производството пред касационната инстанция, а и с настоящото решение не се решава окончателно въпросът за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по бъдещи искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,