Решение № 9141 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2017 г.

Решение № 9141 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на "Т. Б." ЕАД, гр. С., срещу Решение № 1051 от 21.02.2017 г. по адм. дело № 10913/2016 г. на Административен съд С.- град. Д. в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се с жалбата, че дружеството не е уведомявано за наличието на административно производство в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, което е ограничило правото му на защита. Сочи, че съдът неправилно е изтълкувал разпоредбите на чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 2 и чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и е налице неправилна квалификация на деянието без да е посочено изрично съдържанието на текста от разпоредбата, която е нарушена. По тези съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответната страна - Председателят на Комисията за защита на потребителите, в писмено становище и в съдебно заседание от 05.06.2017 г., чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба по наведените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна и в установения в закона срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор против Заповед № 854/21.09.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която е забранено на "Т. Б." ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 пр. 12 от ЗЗП, а именно - да представя в своите търговски обекти невярна информация на потребителите, че те ще могат да използват мобилен интернет в 4G мрежата на дружеството при сключване на договор за срок от 12 месеца на абонаментен план "Стандарт" с месечна такса в размер на 25,99 лв. или в размер на 20,99 лв. включващ 2000 минути за разговори към всички мобилни мрежи и 2000 МВ (мегабайта) мобилен интеренет в 4G в мрежата на "Т. Б." ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат от фактическа страна е приел, че жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, който предлага своя услуга на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Посочил е, че потребителят, в случая Р. П., сигнализирал административния орган, издател на акта, е посетил търговски обект на оператора, чиито служители работят от негово име и за негова сметка. Те му разяснили за абонаментния план "Стандарт" и за възможността да ползва 4G интернет за период от 12 месеца и на цена предложена му от служителите на оператора. След подписването на договора станало ясно, че потребителят не би могъл да ползва 4G интернет при условията на сключен договор за пакет "Стандарт" за период от 12 месеца, тъй като на интернет страницата на мобилния оператор било посочено, че услугата е достъпна за абонаментен план "Стандарт" само и единствено при сключване на договор за период от 24 месеца. Във връзка с това потребителят е подал сигнал до КЗП. В резултат на получения сигнал е извършена проверка и е издадена оспорената заповед. Към така изложената фактическа обстановка съдът е приложил разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП, забраняваща използването на нелоялна търговска практика и разпоредбата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, задължаваща председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й. В този смисъл съдът е приел, че макар потребителят изрично да е посочил, че желае да сключи договор за период от 12 месеца и да ползва 4G интернет при условията на сключен договор за пакет "Стандарт", не му е било изяснено, че услугата е достъпна за абонаментен план "Стандарт" само при сключване на договор за 24 месеца. Изложил е, че дори да се приеме, че тази информация е била налична в интернет страницата на жалбоподателя и към месец март 2016 г., разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП държи сметка и за съществената информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение. Посочил е, че в решението по дело № С-122/2010 г. на СЕС изрично се сочи, че трябва да преценява във всеки конкретен случай, като се взема предвид контекста на офертата за продажба, използваното средство за комуникация, както и естеството и характеристиките на продукта, дали посочването само на някои от основните характеристики на продукта или услугата, позволява на потребителя да вземе решение за сделка, след като е напълно осведомен. Приел е, че в случай на вземане на търговско решение в офис на търговеца, тези условия са достъпни единствено за потребители, които имат достъп до интернет, а за останалите потребители информацията не е достъпна по никакъв друг начин. Приел е, че това представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика, като търговецът прикрива съществена информация, касаеща потребителите-ползватели на 4G мобилен интернет. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя изложеното в мотивната част на обжалвания съдебен акт, като същата не следва да бъде преповтаряна. В допълнение следва да се отбележи, че съдът правилно е приложил относимата нормативна уредба. От доказателствата по делото е видно, че е констатирано прикриване на съществена информация, касаеща потребителите-ползватели на 4G мобилен интернет, а именно, за да е възможно ползването на мобилен интернет в мрежата на оператора в режим 4G на пакет "Стандарт" е необходимо потребителят да е сключил договор за 24 месеца, при същия пакет, или договор за 12 месеца на пакет с по-висока цена. При посещение на търговски обект на оператора и след задаване на въпрос от потребителя какво му е необходимо и при какви условия е склонен да приеме условията на договор с оператора, служители, които работят от името и за сметка на оператора му разясняват за абонаментния план "Стандарт" и възможността да ползва 4G интернет за период от 12 месеца и на цена предложена му от служителите на оператора. След подписването на договора, става ясно, че потребителят не би могъл да ползва 4G интернет при условията на сключен договор за пакет "Стандарт" за период от 12 месеца. Както правилно е посочено от първоинстанционния съд липсва препращане, както в договора, така и от страна на служителите на оператора, към условията за ползване на тези устройства, публикувани на интернет страницата на търговеца и в търговската му мрежа, но дори и да се приеме, че е била налична такава информация на интернет страницата на жалбоподателя, то разпоредбата на чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП държи сметка и за съществената информация необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията на вземане на търговско решение - в офис на търговеца, при условия достъпни единствено за потребители, които имат достъп до интернет, а за останалите потребители информацията не е достъпна по никакъв друг начин. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в своите обекти, чрез служителите си търговецът обявява, че услугата е достъпна при сключване на абонаментен план "Стандарт" за срок от 12 месеца, а в действителност не е така, поради което в случая е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика, като търговецът прикрива съществена информация, касаеща потребителите-ползватели на 4G мобилен интернет. При издаване на съдебното решение първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК / в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г./, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисия за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение