Решение № 8975 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2012 г.

Решение № 8975 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 3 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Уникум" ООД - гр. Кърджали чрез процесуалния му представител адв. Иван Иванов срещу решение № 2091/11.10.2012 г., постановено по адм. дело № 888/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161004432/18.01.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 217/9.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 1.01.2013 г. за определен допълнителен корпоративен данък в размер на 13 849,97 лв. и лихви в размер на 4 856,10 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е възприел констатациите на приходните органи, според които дружеството е следвало да отрази като извънреден приход прехвърлените нетни активи на ЕТ "НИК-Николай Дечевски" като част от нетната печалба за 2007 г. Касаторът е изложил оплаквания, че нито ревизията, нито съда са приели, че сумата от 144 890,02 лв. са внесени средства от собственика на придобитото предприятие, които е получил в заем от Асен Кехайов. Подробни оплаквания, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба и в депозираното по делото писмено становище на адв. Иванов. Ответникът дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозираната по делото писмена защита от юриск. Златка Хаджийска я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се свежда до това следва ли да се признае сумата от 144 890,02 лв. като внесена по сметка на собственика на придобиващото предприятие, която е дадена в заем от Асен Кехайов. Съдът е приел, че всички салда на едноличния търговец са прехвърлени като салда на "Уникум" ООД, вкл. и по с/ки - 111 "Общи резерви", 121 "Непокрита загуба от минали години", 122 "Неразпределена печалба от минали години", 123 и "Печалби и загуби от текущата година", като са изложени мотиви, че това е неправилно, тъй като тези сметки са част от собствения капитал, показващ финансовите резултати от натрупаните от едноличния търговец печалби и загуби през целия период на дейността му, както и формираните резерви от печалбата, съгласно законовите изисквания. Установено е от съда, че ревизираното дружество при приемане на активите и пасивите на едноличния търговец не е извършило анализ на характера на всеки актив и пасив поотделно и не е установена пазарната цена на получените активи и пасиви. Отразено е в съдебното решение, че макар едноличният търговец да не формира собствен капитал, то е задължено да отчита печалба, респ. загуба по баланса на предприятието му. Изложени са и мотиви, че при безвъзмездната сделка, каквото е извършеното прехвърляне на предприятието, разходи за придобиване не се извършват, а се реализира нетен приход от безвъзмездно получени активи, осчетоводени от дружеството, което е придобило предприятието по счетоводна сметка за отчитане на извънредни приходи. Според съда във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч, съобразявайки понятието "нетни приходи от продажби" и "обичайна дейност" - § 1, т. 11 и 12 от ДР на ЗСч правилно приходните органи със сумата от извънредния приход са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството за 2007 г. на основание чл. 78 ЗКПО. Относно средствата, предоставени от физическото лице като собственик на предприятието на ЕТ "НИК-Николай Дечевски" не водят до вземания на трето лице и в този смисъл не подлежат на прехвърляне на приобретателя при прехвърляне на предприятието по реда на ТЗ. Съдът е обсъдил твърденията, че физическото лице Николай Дечевски за взет заем от Асен Кехайов, като е приел, че спорното обстоятелство е относно възможността на заемодателя да разполага със заемните парични средства, а оттук и за факта на предоставянето им. Направен е извод от съда, че по делото не са ангажирани категорични доказателства за реално предаване на заемните суми по договора за заем и разписките за получаването им от Николай Дечевски. Такива доказателства според съда не са събрани и при разпита на свидетелките, тъй като техните показания не кореспондират с писмените доказателства по делото относно доходите, получени от Асен Кехайов. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор по делото, че прехвърлянето на предприятието на ЕТ "НИК-Николай Дечевски" на "Уникум" ООД по реда на чл. 15 ТЗ е извършено безвъзмездно, предвид договора за дарение, който е и с нотариална заверка. Във връзка с дарението приходните органи са категорични, че е неприложим стандарт СС-22 "Отчитане на бизнескомбинации", поради което този въпрос не подлежи на обсъждане. От друга страна е установено прехвърляне на всички активи и пасиви на едноличния търговец на придобиващото предприятие "Уникум" ООД. Спорът между страните се свежда до това следва ли да се признае сумата от 144 890,02 лв. като внесена по сметка на собственика на придобиващото предприятие, която е дадена в заем от Асен Кехайов. Доказателства за възникнало заемно правоотношение са представени едва в съдебното производство, което принципно е позволено от закона и пред съда да се представят относими към спора доказателства. В случая се поставя въпроса за цененето на тези доказателства, които са частни диспозитивни документи и се ползват само с формална доказателствена сила, но не и с материална такава. При представянето на такива документи винаги се поставя въпросът за наличието или липсата на достоверна дата на тях, тъй като частните документи могат да се съставят във всеки един момент от страната, която черпи права от тях. Ако тези доказателства са съществували към датите, които носят, не е имало никаква пречка да се представят още по време на ревизията. От разпита на свидетелката Славка Ангелова се установява, че тя е работила като счетоводител при ЕТ "НИК-Николай Дечевски" през периода 2005 г. - 2008 г., а от 2008 г. в "Уникум" ООД. Представеният договор за заем е с дата 25.01.2004 г., а свидетелката към този момент не е работила при едноличния търговец, поради което нейните показания относно осчетоводяването на процесната сума са неотносими. Същата свидетелка е разпознала подписа си върху представените пред съда ПКО, но те са с дати през 2004 г., когато същата твърди, че не е работила при едноличния търговец. За свидетелката Евелина Дечевска е установено, че е съпруга на Николай Дечевски, поради което нейните показания следва да се преценяват, имайки предвид, че тя е заинтересована от изхода на делото. По делото е установено и различие в твърденията за сумата от 144 890,02 лв. - собствени средства на Дечевски или заем, получен от Дечевски от Асен Кехайов - баща на съпругата му. Не са ангажирали доказателства, че Кехайов е разполагал с достатъчно средства, за да може да ги даде в заем. Представеното удостоверение от "Главболгарстрой" АД установява, че Асен Кехайов е работил като ел. техник през периода 1.01.1997 г. - 31.12.1997 г. и е получавал трудово възнаграждение от порядъка 5 500 лв. - 45 500 лв., които от една страна са неденоминирани, а от друга, периодът на получаването им е доста отдалечен от 2004 г., когато е датиран договорът за заем, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено по безспорен начин наличието на средства у Кехайов, които той е могъл да даде в заем на своя зет. Удостоверението от "Главболгарстрой" АД за получените трудови възнаграждения от Кехайов (сумите са посочени в рубли) са за периода от януари 2002 г. до декември 2002 г., което също не доказва, че сумата от 140 200 лв. е била на разположение на Кехайов като свободни средства, които той е могъл да предостави в заем. Другото удостоверение е отново от "Главболгарстрой" АД за получени от Асен Кехайов трудови възнаграждения за 2002 г. (в рубли) и от него също не може да се направи извод, че към датата на договора за заем Кехайов е притежавал свободни средства в размер на 140 200 лв., които да даде в заем на зет си Николай Дечевски. Относно представения протокол от 16.03.2007 г. от общо събрание на "Уникум" ООД, на което е взето решение предоставеният заем на Николай Дечевски от 14 200 лв. да се върне от дружеството е без правно значение. И това е така, защото решението е взето от съдружниците на дружеството, което не е заемател и без съгласието на заемодателя. Заемното правоотношение възниква между заемодателя и заемателя и не засяга трети лица, освен ако не се съдържа изрична клауза за това. Съдружниците в "Уникум" ООД не разполагат с правомощия да променят договора за заем между Асен Кехайов и Николай Дечевски в качеството му на физическо лице. Промяната в договора за заем може да се извърши при взаимно съгласие на страните по него, а не от трети лица или само от една от страните. Първоинстанционният съд правилно е преценил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е изградила констатациите в заключението си при положение, че се приеме, че е налице реално заемно правоотношение, което правилно съдът е приел, че не е доказано. В този смисъл правилно в писмените бележки на ответника - приходната администрация и пред първоинстанционния съд и в настоящето касационно производство се твърди, че е налице противоречие в твърденията, относно заемът от Асен Кехайов, тъй като при административното обжалване на ревизионния акт представляващия "Уникум" ООД е твърдял, че по салдото на с/ка 111 "Общи резерви" сумата е формирана от взет от Кехайов заем, а във възражението срещу ревизионния доклад обяснението за с/ка 111 е, че се касае за лични вноски на собственика, правени през годините. Това противоречие обсъдено заедно с всички представени частни документи в съдебното производство, които не носят достоверна дата и нямат материална доказателствена сила, води до извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че по кредита на с/ка 729 няма постъпления от 140 000 лв., а само от 15 000 лв., като и според вещото лице тази сума е отписана - т. 2, б. "г" от СС-18 "Приходи". При наличие на установените приходи, неотразени в текущия финансов резултат за периода на възникване е налице предпоставката по чл. 78 ЗКПО и правилно съдът е възприел констатациите на приходните органи за преобразуване на отрицателния резултат на "Уникум" ООД за 2007 г. със сумата от 138 499,70 лв., представляваща неотчетен приход, който е формиран като разлика от придобитите нетни активи в размер на 227 228,10 лв. от едноличния търговец при дарение на предприятието на "Уникум" ООД и поетите задължения от 88 728,40 лв. Поради това и определеното от ревизията корпоративно задължение в размер на 13 849,97 лв. правилно е възприето като дължимо от касатора и от решаващия съдебен състав на първоинстанционния административен съд. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено без да са допуснати сочените от каса тора нарушения и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,