Решение № 7639 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2021 г.

Решение № 7639 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕМАТИЯ" ЕООД срещу решение № 5661 от 20.10.2020 г. по адм. дело № 5951/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/4821 от 30.04.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд не е анализирал значението на промяната в чл. 37 и от 2015 г. от ЗСПЗЗ ( обн. ДВ бр. 14), доколкото същата е оказала влияние по сключените договори от дружеството с Община Димитровград за отдаване под наем на мери и пасища от ОПФ. Излага, че наемните правоотношения са в основата на правото му да кандидатства по мярка 212 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и в това да подаде заявление за подпомагане в срок. Намира, че със изменението на чл. 37 и от ЗСПЗЗ е вменено изискване на лицата имащи правоотношения с ДФЗ за отглеждане на животни, което не е било предвидено в мярката. Според касатора, съдът е обсъдил единствено фактът на неподаване на заявление в срок, като не е съобразил останалите елементи от фактическата обстановка. Твърди, че конкретната промяна на чл. 37 и от 2015 г. от ЗСПЗЗ има пряко отношение към прекратяването на сключените договори за наем с Община Димитровград, както и към доказването на невиновно изпадане на дружеството в невъзможност да отговори на изискванията на мярката, като си осигури в кратък срок нови договори за наем и нови земи в съответния първоначално деклариран "необлагодетелстван район". Счита, че невиновното неизпълнение на задължението е доказано от събраните доказателства по делото, което е абсолютно основание за прекратяване на взаимоотношенията с ДФЗ по мярка 212 и за липса на основание на наложената санкция. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Заместник-изпълнителният директор на Държавен Фонд "Земеделие", не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 01-2600/4821 от 30.04.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие", с който "ЕМАТИЯ" ЕООД е изключено от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 8037, 77 лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г., 2015 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 166 от ДОПК, и чл. 20 а, ал. 6 и ал. 5 предложение първо във връзка с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 2014 г. жалбоподателят е придобил дружеството от друг собственик. Посочил е, че през 2015 г. била изменена разпоредбата на чл. 37 и от ЗСПЗЗ, съгласно която били задължени всички наематели на общински и държавни пасища да придобият животни. Преди придобиването на дружеството същото е имало сключени договори с ДФ "Земеделие" по мярка 212 - HP 2 със срок на действие 5 години. След изменението на закона през 2015 г. жалбоподателят не успял да си купи животни, тъй като му трябвало още време. Към 01.02.2016 г. не фигурирал с регистрирани животни и общината му съобщила, че прекратява договора за наетите пасбища с него, а той известил ДФ "Земеделие". С писмо с изх. № 01-2600/4821 от 15.08.2019 г., ДФ "Земеделие" — РА уведомила кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото било посочено, че при извършването на административни проверки на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП било установено, че за кампания 2016 г., кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. С неподаването на заявление за подпомагане за кампания 2016 г. били нарушени изискванията на чл. 4. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане били длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане. В писмото било посочено правното основание на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., съгласно което кандидатът следвала да бъде изключена от подпомагане по мярка 212 и следвало да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката. Посочено било също, че по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" изплатените суми по години били както следва: - първа година от ангажимента -подадено заявление с УИН: 22.07.0512/46776 за кампания 2012, изплатена сума 7369. 26 лв.; - втора година от ангажимента – подадено заявление с УИН: 22.44.0613/53360 за кампания 2013, изплатена сума 8025. 54 лв.; - трета година от ангажимента - подадено, заявление с УИН: 22.26.0514/55366 за кампания 2014, изплатена сума 8966. 08 лв.; - четвърта годи от ангажимента - подадено заявление с УИН: 22.01.0615/59371 за кампания 2015, изплатена сума 7790. 18 лв. Така в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следвало да възстанови 8037. 77 лв., което представлявало 25 % от получената субсидия по мярката, тъй като прекратил участието си по мярка 212 след четвъртата година от поетия ангажимент. С писмото била предоставена възможност за доброволно възстановяване на недължимо платената сума или за представяне на допълнителна информация - становище или възражение в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК. С писмо с вх. № 01-2600/4821 от 28.08.2019 г., кандидатът възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация ДФ "Земеделие" не приела направените възражения за основателни. Административният орган е изложил мотиви, че в приложимото национално законодателство било заложено изискване към земеделските стопани след поемане на многогодишния ангажимент по съответната мярка да декларират и стопанисват площи в дадения необлагодетелстван район за период от 5 години, като не било задължително тези площи да са едни и същи. Заявяването от кандидата на други площи, попадащи в териториалния обхват на районите с ограничения, различни от планинските - НР2, не възпрепятствало изпълнението на многогодишния ангажимент. При невъзможност за деклариране на площи в съответния необлагодетелстван район, с които да бъде изпълнен поетия ангажимент същият можело да бъде прехвърлен на друго лице при спазване на изискванията на чл. 14, ал. 4 от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Последвало издаването на оспорения АУПДВ № 01-2600/4821 от 30.04.2020 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие", с който "ЕМАТИЯ" ЕООД е изключено от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 8037, 77 лева, представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от материално компетентен орган, в установената писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения АУПВД, като е изложил мотиви, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е правилно определен в акта. Така постановеното решение е недопустимо, като постановено при ненадлежно конституиране на ответника по делото. Съгласно разпоредбата чл. 166, ал. 2 и 3 ДОПК издаването и оспорването на актовете за установяване на публични държавни вземания е по реда на АПК. По силата на чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Според чл. 154, ал. 1 АПК съдът служебно конституира страните. В настоящия случай видно от данните по делото административният орган издал оспорения АУПДВ е заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", но този административен орган не е конституиран като страна в първоинстанционното производство. С разпореждане от 12.08.2020 г. по адм. дело № 5951/2020 г., в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК, Административен съд – София-град, трето отделение, 71 състав е конституирал като ответник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който не е издател на процесния акт. Именно този административен орган е призован като страна по делото за проведеното едно съдебно заседание и на него са връчени съобщенията за всички съдебни актове по делото. В протокола от съдебното заседание проведено на 06.10.2020 г., като ответник е посочен изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който административен орган не е надлежният ответник по делото. Издателят на процесния АУПДВ заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие, който е и надлежният ответник не е взел участие в развилото се първоинстанционно производство по обжалване на издадения от него акт. С оглед изложеното следва да се приеме, че при всички процесуални действия по разглеждане на делото, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 154, ал. 1 АПК, като не е конституирал като страна по делото административния орган, който е издал оспорения АУПДВ и по този начин не е осигурил участието на страната в развилото се първоинстанционно производството. Участието на надлежната страна в делото е предпоставка за допустимост на решението, за която касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с надлежно конституиране и участие на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, издал оспорения административен акт като ответник по делото. С оглед недопустимостта на обжалваното решение, не следва да се обсъждат наведените в касационната жалба доводи, които касаят приложението на материалния закон. При този изход на спора, по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,