Решение № 11882 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3274/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Столична Здравно осигурителна каса /СЗОК/ против Решение 889/13.02.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 9831/2022г. С него се отменя Заповед РД-12-146 от 20.09.2022г. на Директора на СЗОК по жалба на "Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение д-р Щерев ЕООД. Със заповедта е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 150 лева за установени нарушения съгласно протокол РД-18-413-4/1.09.2022г. както следва: санкция финансова неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022г. за констатирано в Протокол РД-18-413-4/1.09.2022г. нарушение на чл. 262, ал. 3, от НРД за МД за 2020-2022г. във връзка с чл. 271, т. 2 от НРД за МД 2020-2022г. като е разпоредено внасяне на сума от 600 лева. Поддържа се в касационната жалба нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Специализирана акушеро гинекологична болница за активно лечение д-р Щерев ЕООД чрез процесуален представител адвокат Ел-Тал от САК взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Спорът по същество е разгледан от съда, който от фактическа страна е установил констатации, посочени и в констативния протокол, но при преценката на акта е приел, че същият не може да постигне последиците на санкционното производство. Тези констатации са с оглед наложената санкция, квалификация и размер на наложената санкция, които при неопределеност на нарушението и размера на наказанието заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Санкционното производство по реда на ЗЗО освен правилата, които го уреждат е подчинено и на общата уредба на санкционните производства. Тези правила изискват нарушението да е установено от фактическа страна, което са юридически факти, представляващи фактически състав, установени с доказателства по предвиден в закона ред и форма, нарушението да е квалифицирано от правна според предвиденото в закон, нормативен акт или подзаконов нормативен акт, което по същество съставлява фактическо и юридическо формулиране на обвинението в извършване на нарушение. Тези производства са формални, което означава спазване на реда и формата за установяването им и всяко нарушение се цени в полза на нарушителя. На следващо място, следва приложение на принципа, че се налага това наказание, което е предвидено в закон, което означава, че след като е посочено конкретното нарушение от фактическа и правна страна, следва да се мотивира вида на наложеното наказание, размер и неговата индивидуализация според признаци за неговото индивидуално посочване. В случая не се установява за какви по вид нарушения, какви наказания се налагат, нито по размер нито по брой, като не се установява от къде идва и размер от 600 лева, като никъде не се сочи какъв е размерът на предвидената санкция и защо се налага конкретен размер в рамките на законовите норми от-до. При тези изводи издадената заповед не може да служи за постигане на целите, за които е издадена и като незаконосъобразна правилно съдът я е отменил. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение