Решение № 12086 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Фичерова-Караиванова, срещу решение 746/08.02.2023г., постановено по адм.д. 10765/2021г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Фичерова-Караиванова срещу заповед ДС-123/29.09.2021г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ, сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, ДВ, бр.84 от 2023г., в сила от 06.10.2023г //. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата на Е. Фичерова- уважена, като се отмени оспорената заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената заповед ДС-123/29.09.2021г. на основание чл.107, ал.1, т. 4, вр. чл.27, и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, служебното правоотношение на Е. Фичерова-Караиванова на длъжност началник отдел Човешки ресурси към дирекция АПИО при КПКОНПИ е прекратено поради обстоятелството, че не е спазила задължението си по чл.27 от ЗДСл вр. чл.7, ал.2, т.5 от същия закон. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма при липса на съществени процесуални нарушения. По отношение спазването на материалноправните разпоредби съдът е приел, че към датата на издаване на оспорената заповед е съществувало служебно правоотношение между страните и към този момент жалбоподателката е била член на Изпълнителния съвет на политическа партия Гражданска платформа Българско лято, който изпълнителен съвет е ръководен орган на партията, като до прекратяване на служебното правоотношение Фичерова-Караиванова не е уведомила органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Съдът е счел, че АО се е позовал на вписаните обстоятелства към момента на издаване на оспорената заповед. Решението е правилно. От приетите по делото доказателства се установява, че: 1.със заповед ДС-109/19.08.2021г. на председателя на КПКОНПИ, на осн. чл.122, ал.1 ЗДСл във вр. с влязло в сила решение 7155/09.12.2020г. по адм.д.3553/2020г. на ВАС на РБ за отмяна на Заповед РД-10-7/08.04.20202г. за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение, и подадено от служителя заявление от вх.ЦУ-01-15667 от 09.08.2021г., Е. Фичерова-Караиванова е възстановена на длъжност началник отдел Човешки ресурси към дирекция АПИО при КПКОНПИ, считано от 20.08.2021г. 2.Със заповед ДС-110 от 19.08.2021г. на председателя на КПКОНПИ е отменена заповед ДС-105/08.04.2020г., с която е прекратено служебното правоотношение на Е. Фичерова-Караиванова-началник отдел Човешки ресурси към дирекция АПИО. В молба вх.ЦУ-01-15667 от 09.08.2021г. Фичерова-Караиванова изрично е декларирала желанието си за възстановяване на предишната заемана от нея длъжност, като е посочила, че ще се яви в законоустановения срок за заемане на длъжността на 20.08.2028г., на която дата служителката е била в администрацията на КПКОНПИ и е получила заповед ДС-109/19.08.2021г. лично. Същевременно на стр. 2 от заповед ДС-109/19.08.2021г. служителката е записала, че Преустановява подписването на всички документи , между които и декларацията по чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗДСл., видно и от КП от 20.08.2021г. съставен от служители на КПКОНПИ, и по делото не е спорно, че тази декларация не е подписана и предоставена на органа по назначаване до датата на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. На 20.08.2021г. Е. Фичерова-Караиванова на длъжност началник отдел Човешки ресурси към дирекция АПИО при КПКОНПИ е подписала акт за встъпване в длъжност, съобразно който служителката е постъпила на работа на 20.08.2021г. При тези данни законосъобразен е извода на първостепенния съд, че материалноправните предпоставки за издаване на заповед ДС-123/29.09.2021г. на председателя на КПКОНПИ, възприети от АО като правно основание, а именно чл.107, ал.1, т. 4, вр. чл.27, и чл.108, ал.1 ЗДСл, са били налице. Съгласно чл.27 ЗДСл когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл.7, ал.2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗДСл условия. В качеството на правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, несъвместимостта може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл.7, ал.2 ЗДСл. Заемането на ръководна или контролна длъжност в политическа партия е предвидено като нормативно ограничение, представляващо условие за несъвместимост в чл.7, ал.2 т.5 от ЗДСл. Ограничението има за цел осигуряване политически неутралитет /чл.4, ал.2 от ЗДСл/ и съответната независимост при изпълнение на държавната служба, предполагащо като резултат държавните служители при изпълнение на службата да се ръководят единствено от закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт, спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите и интересите на държавата/чл.116, ал.1 КРБ, чл.4, ал.1 от ЗДСл/. По аргумент на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, органа по назначаването има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител при установяване, че служителя е назначен в противоречие с изискванията по чл.7 от ЗДСл.- при наличие на някое от условията на чл.7, ал.2 /т.е. в нарушение на цитираната разпоредба/, но само ако това условие съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Е. Фичерова-Караиванова при възстановяването на длъжността и встъпването в длъжност-20.08.2021г. е била член на изпълнителния съвет на ПП Гражданска платформа Българско лято. Това означава, че на 20.08.2021г., когато е възникнало служебното правоотношение (денят на встъпване в длъжност), лицето е било в несъвместимост по см. на чл. 7 от ЗДСл., и този факт не е променен към 29.09.2021г. датата на издаване на заповедта по чл.108, ал.1 ЗДСл. ( по информация от Удостоверение от 20.09.2021г. по ф.д.2/2021г. по описа на СГС и Решение от 268.04.2022г. на СГС-ТО по ф..2/2021г.). При тези данни в конкретния казус за държавния служител е било налице задължение в 7-дневен срок от тази дата да подаде декларация за обстоятелствата по чл.7, ал.2 ЗДСл, на осн. чл.27 от с.з., защото това е начина, предвиден от законодателя за уведомяване за наличие на някое от основанията за недопустимост по чл.7, ал.2 ЗДСл, в хипотеза на възникнало служебно правоотношение, каквато хипотеза е налице в процесния случай, предвид изискването за целия интервал от време, през който се изпълнява държавна служба, да са налице условията, визирани от законодателя за назначаване в чл.7 ЗДСл, и съответно за този времеви интервал да липсват препятстващите обстоятелства по чл.7, ал.2 ЗДСл. В случая безспорно установената несъвместимост е факт с правопрекратяващо значение за служебното правоотношение. Изпълнен е сложния фактически състав, при настъпване на който органа по назначаване може да упражни правомощията си по чл.107, ал.1, т.4 от ЗДСл- наличие на служебно правоотношение, осъществен факт, представляващ отрицателна предпоставка за заемане на държавна служба, визиран в чл.7, ал.2 от ЗДСл, и неизпълнено в срок задължение от служителя- страна по служебното правоотношение да уведоми органа по назначаване за настъпване на основанието за недопустимост. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите противоречат на установените факти по делото и приложимата материалноправна уредба. По отношение твърденията на касатора за разлика между прекратяване на членство и формално заличаване на факти и обстоятелства, независещи от волята на жалбоподателката, и прилагането на чл.17, ал.2 от Закона за политическите партии вр. чл.599 ГПК, настоящият състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Първоинстанционното решение е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,