Решение № 12411 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7141/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници против решение 3716/15.05.2024 г., постановено по адм. д. 54/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 32-944/02.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на производството, като отграничава производствата за последваща проверка по чл. 84, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМ и обосновава приложимостта на сочения от съда динамичен фактически състав само за проверката по т. 2. Изразява несъгласие срещу решаващите мотиви от първоинстанционното решение за неправилното прилагане с акта на митническия орган на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) за определяне на митническата стойност на внесената стока. Касационният жалбоподател настоява, че е доказано основанието за неприемане на декларираната от вносителя митническа стойност на стоката и неприложимостта на методите по чл. 74, § 2, б. а и б МКС. Твърди, че първостепенният съд е подценил доказателствената стойност на получения при осъществено административно сътрудничество отговор на канадската митническа администрация и определя предоставената от тази администрация електронна информация за износ като част от наличните данни на територията на Съюза, използвани при прилагане на резервния метод. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - Лидикар ЕООД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Ответникът И. В. И. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Бургас решение митническият орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация с MRN 21BG001007027568R0/18.01.2021 г. Новата митническата стойност на внесената от И. В. И. стока по митническата декларация катастрофирал пътнически автомобил марка Мерцедес Бенц, модел CLS 550 с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси е в размер 5 634.99 лева. Установени са допълнителни задължения за мито в размер 274.20 лева и за ДДС при внос в размер 603.24 лева. За длъжници са определени вносителят И. и косвеният му представител Лидикар ООД. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на И. И. е с държава на износ Канада. Декларираната от титуляря на режима цена на стоката е 2 318 канадски долара. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Заявено е очакване за наличие на съпътстващи фактурата документи, за извършени плащания и сделки или договор за посредничество. Декларираната цена на внесената стока в размер 2 318 канадски долара е съпоставена с предоставена от митническата администрация на Канада информация, според която автомобил със същия VIN номер е деклариран при износа с цена 4 515 CAD. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 4 515 канадски долара. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, Като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с цената по износната декларация на продавача (по данните от електронната информация за износ) в размер 5 634.99 лева е определена новата МС. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Решаващите изводи на първостепенния съд са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта на митническия орган и за противоречие на акта с материалния закон. Съдът е квалифицирал като съществени нарушения на административнопроизводствените правила липсата на заповед по чл. 84в, ал. 1 ЗМ за започване на проверката в обхвата на последващия контрол. По мотивите на обжалваното решение несъответствието в декларираната цена при вноса и тази по износната митническа декларация (обсъдена като цена на мотоциклет?!) не може да обоснове основателни съмнения и да представлява основание за отхвърляне на декларираната стойност. Отречена е убедителността на доказване на основанията за изключването на приложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС, като предпоставка за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС. Съдът е обсъдил извършената от администрацията на ответника проверка в информационна система МИС3А, но справката била ограничена до националната база данни. С недоказаното изключване на възможността за прилагане на методите по чл. 74, § 2, б. а и б. б МКС е обоснован изводът на съда за неправомерно изключване на вторичните методи. Отречено е и правилното прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 МКС. Изборът при определяне на МС на декларирана цена при износ е определен като противоречащ на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита в държавата на износа и посочената в износната декларация. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора са правилни изводите на съда за отсъствие на предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. Не съществува обичайно или логическо правило, обуславящо извод за достоверност на декларирана цена на стоката при износ в съпоставка с друга декларирана цена при внос. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. В касационната жалба не се сочи източник на позитивното право, въвеждащ изискване към съдържанието на фактурата за поставяне на подпис от страните по сделката. С арг. от чл. 40, ал. 2 АПК дори към фактурата да е било приложимо чуждо право и то да съдържа изисквания за допълнителни реквизити извън тези на първичния счетоводен документ по националното ни право /а то не съдържа изискване за подпис чл. 6, ал. 1 ЗСч/, отсъствието на тези реквизити не е основание да се дисквалифицира информационният източник /вж. чл. 40, ал. 2, изр. 1, in fine АПК/. Като неподписан частен документ доказателствена сила той не притежава /вж. чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК/. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 21BG001007027568R0/18.01.2021 г. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за недоказаната от администрацията неприложимост на методите по чл. 74, § 2, б. а до г МКС заради отсъствието на осъществен внос на идентични или сходни стоки в същия момент или в приблизително същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. Създаването на производни информационни източници е несъвместимо с убедителността на главното доказване, а създаването на първични е зависело изцяло от активността на органа по ръководство и решаване от извънсъдебната фаза на производството. Субсидиарният характер на резервния метод по чл. 74, § 3 МКС го прави неприложим без да са изчирпани вторичните методи по чл. 74, § 2 МКС. Дори да са налице предпоставките за прилагане на метода по чл. 74, § 3 МКС за определяне на митническата стойност на стоките въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава., то прилагането на този метод в конкретния случай е в противоречие с правилото на чл. 144, § 2, б. е и ж от Регламента за изпълнение, тъй като са използвани минимални митнически стойности и те са произволно определени. Не е търсена разумна гъвкавост при прилагането на методите на чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса, каквото е изискването на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение и то за постигане на стойност, която се основава във възможно най-голяма степен на предварително определените. Не е проява на разумна гъвкавост простото отнасяне към конкретната стока на МС от държавата на износа. Предоставените по реда на административното сътрудничество данни от канадската митническа администрация няма как да са налични на територията на Съюза. Неправилното определяне на митническата стойност по резервния метод на чл. 74, § 3 от Кодекса изключва съответствието на разпоредената с акта на митническия орган правна промяна и обуславя правилността на отменителното първоинстанционно решение. Касационният съдебен състав възприема изводите на първостепенния съд за противоречащото на Съюзното право прилагане на резервния метод. Изборът на администрацията да ползва като МС цената в държавата на износа е в противоречие и с ограничението по чл. 144, § 2, б. д от Регламента за изпълнение. Затова и е без значение дали и с какви доказателствени средства е установена тази цена. Възпроизвеждането на декларирана цена в износната декларация в съставен от длъжностно лице документ не променя доказателственото значение на декларирания факт нито убеждаващото въздействие на първичния информационен източник, тъй като принципът на непосредственост в доказването изключва подмяната на първични с производни доказателства /доколкото първичните съществуват/. В обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК е дължим извод за пропуск на съда да възприеме като самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението на митническия орган ангажирането на отговорността на косвения представител и за ДДС, а не само за мито. При действието на чл. 77, § 3 МКС отговорността на извършилия декларирането косвен представител е ограничена до плащането на митата, дължими за декларираните стоки (така и решението на Съда по дело С-714/20). При разпоредената от съда пълна отмяна на утежняващия административен акт съжденията на касационния съдебен състав не влошават положението на касатора. Неотносими са касационните доводи, основани на позоваване на решението на Съда по дело С-599/20. По т. 2 от диспозитива на това решение е допустимо определянето на МС въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност единствено на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламент 2454/93, изменен с Регламент 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК. От решението на Съда не следва извод, че се допуска изключването на прилагането на МС на идентични или сходни стоки само въз основа на проверка в национална база данни. На крайният извод за правилност на обжалваното решение не се отразява несъгласието на касационния съдебен състав с изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта на митническия орган. Утежняващият акт е заключителен в производство по чл. 48, § 1 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Динамичният фактически състав на чл. 84а и сл. ЗМ е приложим за последващия контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ. Съдебният акт не е опорочен по начин засягащ правилността му и от допускането на литерални рудименти с обсъждането на износ на стока /мотоциклет/, която не е предмет на делото. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация Лидикар ООД се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 450 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,