Решение № 1231 от 2.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Г. Бойчев, чрез адвокат Генова и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, чрез юрисконсулт Димова-Павлова, срещу Решение 1153 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело 557/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Г. Бойчев обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Претендира разноски по делото. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по предявения от Г. Бойчев против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив (ОД на МВР - Пловдив) иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служителите на Второ Районно управление Полиция при ОД на МВР - Пловдив. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. С обжалваното решение предявеният иск е уважен частично. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като при преценка на ефекта на осъществените незаконосъобразни действия спрямо ищеца е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Г. Бойчев, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Неоснователни са доводите за неправилно приет от съда период на търпените неимуществени вреди, тъй като същият е определен по изложените в исковата молба обстоятелства. С оглед твърденията в жалбата следва да се отбележи, че свидетелските показания не могат да очертаят друг предмет на спора. Не е налице и твърдяната непълнота и неточност на доклада на съда направен в първото съдебно заседание. В това съдебно заседание ищецът е представляван от адвокат Генова, която изрично е заявила, че няма възражение по доклада на делото. Съдът се произнесъл по заявения от ищеца предмет на спора, като с исковата молба не са предявени обективно съединени искове, както се твърди в касационната жалба. Несъстоятелно е соченото в касационните жалби, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните действия на служителите на ответника, изразяващи се в призоваването му по телефона на баба му и по телефона на майка му, както и чрез гласово съобщение оставено на телефона на майка му. При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че са доказани от страна на ищеца твърдените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявения иск, а именно посочените за извършени от полицейски служители действия в нарушение на изведените от закона техни правомощия. Съдът правилно е тълкувал нормата на чл. 69, ал. 3 ЗМВР, като е приел, че призоваване по телефон може да бъде извършено само при "неотложни случаи", какъвто не е налице. Разрешаването на гражданскоправен спор между ищеца и наемателката не се обхваща от понятието "неотложни случаи" по смисъла на закона и затова призоваването е следвало да стане не по телефон, а с нарочно съобщение, в което да се посочат целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Съдът правилно е приел, че от незаконосъобразните действия на служителите на ОД на МВР - Пловдив, Г. Бойчев е изживял психически дискомфорт и негативни емоции. Размерът на неимуществените вреди е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е определил правилно размера на обезщетението в съответствие с изискванията на чл. 52 ЗЗД при съобразяване именно с конкретните за случая, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на последиците от установените незаконосъобразни действия на служители на ответника. Негативните преживявания са надлежно установени по делото, и основават правилността на извода, че подлежат на обезщетяване в определения от първоинстанционния съд размер. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователни са исканията на страните за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение