Решение № 3196 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13692/2015 г.

Решение № 3196 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13692/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново и от В. С. Н. с [фирма] чрез адв. Дончева против решение № 339/29.09.2015 г., постановено по адм. д. № 73/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т.. Дирекция "ОДОП"- В. Т. обжалва решение № 339/29.09.2015 г. на АС – В. Т., постановено по адм. д. № 73 по описа за 2015 г. на този съд, в частта в която е отменен РА № 111302170 от 25.03.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 490 от 22.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. В. Търново, в частта относно определени задължения за ДОО за периода 2005 г. – 2009 г. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС – В. Т. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В. С. Н. с [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Дончева обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Предмет на обжалване пред АС - В. Т. е бил РА № 111302170 от 25.03.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 490 от 22.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. В. Търново, с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.); за 2005 г. и 2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. и за 2009 г.; ЗОВ за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта относно допълнително установени задължения за осигурителни вноски за периода 2005 г. -2009 г. В останалата част жалбата е отхвърлена. По касационната жалба на директора на Д " ОДОП" – В. Т.: Жалбата е неоснователна. В частта относно допълнително установени задължения за ДОО за периода 2005 г. -2009 г. решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че задължения за ДОО и ЗО за периода 2005 г. -2009 г. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материалноправна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. С оглед изложеното, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. се явява неоснователна, а решението на Административен съд-В. Т. следва да бъде оставено в сила в тази му обжалвана част. По касационната жалбата на В. С. Н. с [фирма]. Жалбата е неоснователна. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за правилно решението на административния съд относно частта, с която на ДЗЛ са установени публични задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. и 2006 г., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г., данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. и прилежащите лихви. Не са допуснати твърдяните от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението в тази част. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на съдебно-счетоводна и съдебно-оценителна експертиза. Съдът е изложил подробни аргументи относно некредитирането на ССЕ в определени части. По същество касаторът сочи възражения аналогични с тези, съдържащи се в жалбата пред административния съд. Възраженията са обсъдени от съда в мотивите и са формулирани правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че в хода на административното и съдебното производство В. С. Н. не е успял да опровергае констатациите в РА относно обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липсата на основания за извършването на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: са налице данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи и други източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период. В случая през ревизираният период ДЗЛ е извършвало множество разпоредителни сделки с недвижими имоти и посредническа дейност при сключване на договори за покупко продажби, както и е получавал лихви по предоставяни заеми. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната основа за облагане като действителна разлика между установени доходи и направени разходи на база на действителни разполагаеми средства и паричен поток. Обосновано е приел първоинстанционният съд, че правилно приходните органи са определили размера на дохода от продажбата на недвижими имоти, като са съобразили разпоредбите на СК, ТЗ и ЗС, а именно доходът от продажбата на недвижим имот е определен на 1/2, съответно 1/4 от разликата между продажната и покупната цена на имотите. През ревизирания период 2007 г. -2009 г. В. Н. е извършил общо 16 сделки по продажба на недвижими имоти. Продадените през 2007 г и 2008 г. имоти са били закупени на името на Н., но поради режима на семейната имуществена общност ДЗЛ е съсобственик на 1/2 идеална част от имотите. Продадените през 2009 г. имоти са били придобити в съсобственост със С. Р. Д. и с оглед разпоредбите на Закона за собственосттта и Семейния кодекс ДЗЛ е съсобственик на 1/4 ид. част от тях. между продажната и покупната цена на имотите. Обосновано е приел първоинстанционният съд, че приходните органи правилно са определили данъчната основа за доходи от посредническа дейност, извършвана от Н.. От събраните при ревизията доказателства е установено, че през 2007 г. и 2008 г. ДЗЛ е извършил дейност по осъществяване на посреднически услуги по покупко-продажба на недвижими имоти земеделски земи и гори. През 2007 г. В. Н. е получил доход от посреднически услуги от [фирма] общо в размер на 1925. 15 лв., преведени по банков път. За 2007 г. е прието че е налице приход от посредническа дейност, извършена от В. Н. с оглед представените в хода на ревизията договори за посредническа дейност, анекс, сметки за изплатени суми, платежни нареждания. За 2008 г. ДЗЛ в качеството си на пълномощник на продавачите физически лица е извършвало посреднически услуги по покупко-продажба на земеделски земи с купувач [фирма], както и ДЗЛ лично и като пълномощник на съпругата си продава на [фирма] земеделски земи. Неоснователни са възраженията на кастора, че при определяне на превишенията на разходите за живот на ревизираното лице над приходите не е взет под внимание дохода съпругата от трудови правоотношения. Същите възражения са изложени и пред първоинстанционния съд. Мотиви за неоснователност на тези възражения са изложени в обжалваното решение на АС - В. Т., които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В ЗОДФЛ (отм.); и в ЗДДФЛ е залегнал принципа на индивидуално подоходно облагане, т. е данъчно задължено е конкретно физическо лице, а не семейството или домакинството му. Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, че се получава превишение на извършените разходи на В. С. Н., като не е оборено обстоятелството, че е установен облагаем доход в размерите определени от приходните органи, което от своя страна е дало основание за определяне на данъчните задължения на касатора Н. именно в посочените в РА размери. От гореизложените факти и обстоятелства е видно, че липсват събрани по делото доказателства за невярност на изложените в РА фактически констатации по отношение определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); и чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, поради което решението в тази част е правилно. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, Осмо отделение,