Решение № 15485 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2020 г.

Решение № 15485 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2020 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на Е. Арабаджи против решение № 257 от 13.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1419/2019 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на СГКК гр. Хасково, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – Т. Лилянов не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково отхвърля жалбата на Е. Арабаджи против отказ на началника на СГКК – Хасково за изменение на кадастралния регистър, обективиран в уведомление № 24-5473/27.02.2020 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл. 108 ЗС, от Т. Лилянов и съпругата му против Е. Арабаджи за признаване на установено по отношение на Е. Арабаджи, че ищците са собственици на част от ПИ с идентификатор 77195.750.366, както и да се осъди ответника да предаде владението на частта от имота, не е основание за промяна в кадастралния регистър и заличаването на Т. Лилянов като собственик. Съдът сочи, че приложеното съдебно решение не променя вписаните данни за собственост в кадастралния регистър, тъй като с него е отречено правото на собственост на Т. Лилянов, но не е установен положителния факт, че Е. Арабаджи е собственик на целия имот и прави извод, че основание за промяна в кадастралния регистър е само влязло в сила решение по установителен иск за собственост, с който жалбоподателят установява правото си на собственост спрямо лицата, вписани в кадастралния регистър. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявения иск, с правно основание чл. 108 ЗС, от Т. Лилянов и съпругата му против Е. Арабаджи за признаване на установено по отношение на Е. Арабаджи, че ищците са собственици на част от ПИ с идентификатор 77195.750.366, както и да се осъди ответника да предаде владението на частта от имота, не е основание за промяна в кадастралния регистър и заличаването на Т. Лилянов като собственик. Както правилно отбелязва съдът с това решение е отречено правото на собственост на Т. Лилянов върху претендираната част от ПИ с идентификатор 77195.750.366, като същевременно жалбоподателят се легитимира с нотариални актове за собственик на целия имот. За последния не би бил налице правен интерес от водене на установителен иск срещу вписания собственик след като правата на Лилянов върху имота са отречени с влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни. В иска по чл. 108 от ЗС се съдържа и установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като в случая с решението е установено, че Т. Лилянов и съпругата му не са собственици по отношение на Е. Арабаджи на претендираната част от ПИ с идентификатор 77195.750.366. Следователно между страните е налице влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е признато по отношение на Е. Арабаджи, че вписания в КР собственик, а именно Т. Лилянов не е собственик на претендираната част от имота. В случая правата на вписания в КР собственик са отречени, а другият вписан собственик се легитимира с нотариални актове, които установяват собствеността му върху целия имот, поради което е налице правното основание на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР за промяна във вписването в кадастралния регистър, а именно промяна на данните, подлежащи на записване. Ето защо като прави извод в обратния смисъл Административен съд гр. Хасково постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорения административен акт да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за вписване промяна в кадастралния регистър. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Службата по геодезия картография и кадастър – гр. Хасково да заплати на Е. Арабаджи сумата 880 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 80 лв., заплатени държавни такси и 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,