Решение № 455 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на З. Тончев от гр. Плевен, срещу Решение 107/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 916/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-14-143/17.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. 1054-14-27/20.10.2022г. по описа на ТП на НОИ Плевен, като е потвърдено разпореждане [номер]/30.09.2022г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен. Развитите в жалбата съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на §7е от ПЗР на КСО. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се обявят за нищожни издадените разпореждания. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Плевен, чрез процесуален представител главен юрисконсулт, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-14-143/17.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Тончев и потвърдено разпореждане [номер]/30.09.2022г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен, с което на основание § 7з от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е разпоредено преизчисляване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на З. Тончев да получава месечен размер на пенсията, считано от 01.10.2022г. в размер на 396,95 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: С разпореждане 1 от 22.01.2004 г. на ръководител ПО на Тончев е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.12.2003 г. по чл. 68, ал. 4 от КСО (сегашна ал. 3 на чл. 68 от КСО) като същата е определена в размер на 81.40 лв. Пенсията на лицето е отпусната при зачетен осигурителен стаж - осигурителен стаж от III категория труд - 27 години 03 месеца 24 дни. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд - 27 години 03 месеца 24 дни. Взети са предвид осигурителен за периода 01.01.1986 г. - 31.12.1988 г., който е 9811.00 лв.; средно месечната брутна заплата за страната за същото време е 237.06 лв., а определеният индивидуален коефициент е 1.150; средномесечният осигурителен доход за 2002 г. - 259.75 лв.; дохода за изчисляване размера на пенсията - 298.71 лв. Така отпусната пенсия е изменяна, осъвременявана и преизчислявана през годините на основание действащите законови разпоредби. С разпореждане [номер]/01.01.2022 г. на основание §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО е преизчислена от 25.12.2021 г. личната пенсия за ОСВ на З. Т. и същата е определена в действителен размер - 260.14 лв., а съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО - приравнен към минималния размер за този вид пенсия - 314.20 лв. С разпореждане [номер]/01.07.2022 г. на ръководител ПО е преизчислена на основание §7ж от ПЗР на КСО и/или ПМС 147 от 01.07.2022 г. размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на Т. и същата е определена в размер на 396.95 лв. От 01.10.2022 г., с разпореждане [номер]/30.09.2022 г., на основание §7з от ПЗР на КСО, е преизчислена личната пенсия на лицето, като е определена в размер на 396,95 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до правен извод, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт, съобразно разпоредбите на чл. 68 и чл 70 от КСО, при произнасянето си то се е позовало на зачетен с предходни разпореждания осигурителен стаж. Административният съд е отхвърлил възражението на Тончев за нищожност на разпореждането, с което е на осн. Пар.7з, ал.1,т.2 от ПЗР на КСО е преизчислен от 01.10.2022г. размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на З. Тончев. Прието е, че е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 98, ал. 1, т.1 на КСО. Обоснован е извод, че специалист в сектор Пенсионно обслужване в ТП на НОИ Плевен имала да подписва за Ръководител ПО, по силата на заповед 1015-14-1/05.01.2021г. на директор ТП на НОИ Плевен, издадена от заместващия директора на ТП на НОИ Плевен по силата на заповед 1016-40-691/10.06.2016 г. на управител на НОИ по време на отсъствие на директора. Към този момент директорът е бил в болнични. Съдът подробно е анализирал разпоредбата на §7з, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, приложима за пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. включително, които се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79 от КСО. Описан е цялостния алгоритъм за преизчисляване на пенсията. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Плевен са установени всички факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт,като задълбочено са проверени констатациите на административния орган. Изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Формулата за изчисляване на пенсиите за трудова дейност се извежда от разпоредбата на чл. 70 от КСО, съгласно която размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножава с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажът по т. 1. На основание §7е, ал.1 и ал. 2 от КСО, считано от 25.12.2021 г. НОИ преизчислява пенсиите за трудова дейност, като в посочената формула използва нормативно определената тежест на осигурителния стаж. В конкретния случай с разпореждане [номер] от 01.01.2022г. е извършено преизчисление на пенсия от 25.12.2021 г. на основание §7е, ал.1 и ал. 2 от КСО. Така определеният размер на пенсията се осъвременява, преизчислява и се индексира съгласно приложимата нормативна уредба от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. вкл. Преизчислението на пенсиите по §7е от КСО се извършва, ако това е по благоприятно за лицето. Първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е съобразил приложното поле на разпоредбата на §7з, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване , съгласно която при преизчисляване от 1 октомври 2022 г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., продължителността на зачетения осигурителен стаж на пенсионера, съгласно последното му издадено разпореждане се отчита към 30 септември 2022 г. и се умножава със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, определен към датата на отпускане на пенсията. Правилно е взето предвид , че така полученият размер се осъвременява с процентите, предвидени в §7з, ал.1, т. 2 от ПЗР на КСО и след определянето на новия преизчислен размер на пенсията се съпоставя с получавания към 30 септември 2022 г. размер на пенсията и се определя и изплаща по-високия от двата размера. В съдебното решение е описан целият алгоритъм, по който пенсията на Тончев е преизчислена и определен нейния окончателен размер. Съдът правилно е потвърдил административните актове, с които този размер е определен , като е съобразено в съответствие с чл.70, ал.13 от КСО, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 12 т. е. от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определен със Закона за бюджета на ДОО. Решаващият съд аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства и ги подвел под приложимата правна норма, като по този начин обосновал съдебното решение при обоснована преценка на събраните доказателства. Решението е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,