Решение № 46 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2020 г.

Решение № 46 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8027/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/ против решение № 1955 от 9.04.2020 г. на Административен съд София град по адм. дело № 7696/2019 г. С него отхвърля жалбата му срещу решение № 1040-21-230 от 11.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответницата Р. Стефанова, чрез процесуален представител адвокат Гогов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на председателя и представляващ ДКСБТ срещу решение № 10-40-21-230 от 11.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ София град. С него се отхвърля жалба от председателя на ДКСБТ срещу разпореждане № 23211 от 10.05.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. С него се приема злополуката, станала с Р. Стефанова на 30.11.2018 г. за трудова. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че злополуката е станала по време на обучение по програма "Нелегален трафик на хранителни продукти. Корупционни схеми. Мерки и превенции", съгласно заповед за командировка № 618/27.11.2018 г. Злополуката се изразява в това, че на 30.11.2018 г. при излизане на терасата на ресторант, находящ се в хотел "Релакс Кооп" с. Вонеща вода пострадалата се подхлъзнала и паднала на образувал се лед, вследствие на което получава счупване на подбедрицата на десен крак. Съдът от доказателствата по преписката и тези в съдебно заседание установил, че инцидента е станал през нощта между 2 и 3 часа. Отхвърлени са възраженията, че с оглед времето не е станал при и по повод на работата, като съдът е извел правен извод, че в условията на командировката следва да се приеме, че злополуката е трудова, какъвто е изводът на административния орган в обжалваното решение, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. С касационната жалба остават спорни въпросите от фактическа и правна страна за правилната квалификацията на злополуката и приложението на материалния закон чл. 55 и сл. КСО. Разпоредбата на чл. 55 КСО съдържа определение на трудовата злополука като такава е всяко внезапно увреждане на здравето през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място за живее, мястото където се храни през работния ден и мястото където получава възнаграждение. Не е трудова злополуката, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Анализа на разпоредбите сочи на извод, че злополуката не е трудова при умишлено увреждане на здравето и когато е настъпила в домът на пострадалия след като се е придвижил до него и не е по повод тръгването му за работа, а по време на почивка. Така цитирана уредбата, приложена в настоящата хипотеза на командировка от работодателя не разкрива някое от изключенията, посочени като предпоставка да не се признае злополуката за трудова. Не е налице умишлено увреждане на здравето и пострадалия не се намира в домът си по време на междудневна или междуседмична почивка или друга почивка. В настоящия случай командировката за провеждане на обучение с програма, режим на хранене и почивка и провеждане на някакви мероприятия е в условията на командировката извън дома и обичайното място за почивка. В случая мястото за почивка се предопределя от работодателя в командировъчната заповед, поради което следва са приеме, че хипотезата на трудовата злополука е разширена и по време на тази почивка в интерес на работника или служителя и всяко увреждане по време на командировката е трудова злополука. Въпросите със спазване разпределението на времето съгласно учебния план, храненето и други събития извън предпоставките изключващи трудовата злополука - умишлено увреждане и престоят в къщи и са не относими към квалификацията в случая. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника Р. Стефанова следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лева, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение