Решение № 8887 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15191/2008 г.

Решение № 8887 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15191/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Петър Милков Мартинов, действащ като ЕТ"Петър Мартинов - Ранобудник" - гр. Кюстендил, чрез пълномощниците адв. Росица Илчова и адв. Петър Дингозов, против решението от 30.09.2008 г., постановено по адм. дело № 449/2008 г. на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против отказа за издаване на индивидуален административен акт на началника на Териториално митническо учреждение - Митница Лом. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде задължен началника на Митница Лом да издаде индивидуален административен акт, или евентуално - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Лом не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е потвърдил отказа на началника на митницата да върне товарния автомобил, който е отнет в полза на държавата с влязло в сила наказателно постановление. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана е отхвърлена жалбата на Петър Милков Мартинов, действащ като ЕТ "Петър Мартинов - Ранобудник" срещу отказа, обективиран в писмо № П 47/12/10.07.2008 г. на началника на Териториално митническо управление - Митница Лом за издаване на индивидуален административен акт. За да постанови това решение съдът е приел за установено, че жалбоподателят е извършвал превоз на стоки със собствен товарен автомобил - марка ДАФ, модел АС 95 ХФ 430, с ДК № С 9884 МХ, с ремарке № С 4970 ЕН. На 23.10.2006 г. със същия автомобил е извършен превоз на стоки без знанието и разрешението на митническите служби, като за извършеното нарушение е издадено наказателно постановление № 60/08.02.2007 г. на началника на ТМУ, Митница Лом на основание чл. 233, ал. 1 ЗМ и във връзка с чл. 233, ал. 4 и ал. 5, чл. 223 ЗМ и чл. 59 ЗАНН са отнети в полза на държавата стоките на обща стойност 94573 лв., както и посочения товарен автомобил на стойност 44260 лв. Жалбоподателят е подал искане вх. № П 47/12/03.07.2008 г. до началника на Митница Лом да издаде индивидуален административен акт, с който да възстанови или да откаже възстановяването на собствеността върху товарния автомобил. Съдът е приел, че постановения отказ за издаване на такъв акт, обективиран в писмо № П 47/12/10.07.2008 г., е законосъобразен, тъй като отнемането на товарния автомобил е станало в резултат на административно - наказателна процедура, уредена по чл. 232 ЗМ, като са наложени санкциите по чл. 233, ал. 5 и ал. 6 ЗМ (предишни ал. 4 и ал. 5). Безспорно е, че стойността на автомобила съответства на стойността на стоките, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 233, ал. 6, предл. последно ЗМ. Според същата алинея, превозните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. Съдът е изложил съображения, че възражението на жалбоподателя, че не му е дадена възможност да защити правата, представлява възражение против съществуващото обективно административно право, поради което преценката за неговата целесъобразност не може да бъде направена от съда като правоприлагащ орган. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на 23.10.2006 г. с товарен автомобил - марка ДАФ, модел АС 95 ХФ 430, с ДК № С 9884 МХ, с ремарке № С 4970 ЕН, собственост на ЕТ"Петър Мартинов - Ранобудник" е извършен превоз на стоки без знанието и разрешението на митническите служби, за което е издадено наказателно постановление № 60/08.02.2007 г. на началника на ТМУ, Митница Лом на основание чл. 233, ал. 1 ЗМ и във връзка с чл. 233, ал. 4 и ал. 5, чл. 223 ЗМ и чл. 59 ЗАНН. С постановлението са отнети в полза на държавата стоките, предмет на митническата контрабанда на обща стойност 94573 лв., както и посочения товарен автомобил, с който е извършен превоза - на стойност 44260 лв. Наказателното постановление е влязло в сила при условията на чл. 232, ал. 1 ЗМ от момента на издаването му, т. е. на 08.02.2007 г. Предвид това, правилен е извода на административния орган и на съда, че отнемането на товарния автомобил е извършено въз основа на влязъл в сила акт - наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 6 ЗМ отнемането в полза на държавата се извършва независимо от това чия собственост са превозните средства, поради което в случая отнемането има действие по отношение на жалбоподателя ЕТ"Петър Мартинов - Ранобудник" като собственик на товарния автомобил. С подадената молба (искане) вх. № П47/12/03.07.2008 г. до началника на Митница Лом жалбоподателя по същество иска да бъде изменено съдържанието на постановеното наказателно постановление, като му бъде възстановена собствеността върху товарния автомобил. Такава процедура, респективно - хипотеза, при която да бъде издаден подобен акт, не са предвидени нито в ЗАНН, нито в ЗМ или друг нормативен акт, поради което началника на митницата не разполага с компетентност да издаде искания индивидуален административен акт. Затова, правилно е постановил отказ за издаването на такъв акт. За административния орган не е налице задължение за издаване на административен акт, след като издаването му не произтича от нормативна разпоредба или от правомощията на този орган. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК, тъй като административният орган е мотивирал постановения отказ, видно от съдържанието му. Обстоятелството дали тези мотиви съответстват на становището на жалбоподателя, не води до извода за липса на мотиви на акта. Изложените в касационната жалба оплаквания и доводи са свързани със законосъобразността на наказателното постановление, респективно с процедурата по издаването му и с възможността на ЕТ "Петър Мартинов - Ранобудник" да го обжалва. Законосъобразността на влязлото в сила наказателно постановление не е и не може да бъде предмет на настоящото съдебно производство, тъй като в раздел V от ЗАНН е предвидена специална процедура за обжалване на наказателните постановления. Този закон е специален и намира приложение при обжалване на наказателните постановления. Доколкото в конкретния случай наказателното постановление е издадено при условията на чл. 232, ал. 1 ЗМ - при неизвестен нарушител, то същото е влязло в сила от момента на издаването му. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, това законодателно разрешение не може да бъде предмет на съдебен контрол, поради това че съдът не е нормотворчески орган, нито може да осъществява контрол на законовите нормативни актове. Правомощията на съда са свързани с тълкуването и прилагането на действащите нормативни актове. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,