Решение № 6219 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16267/2013 г.

Решение № 6219 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16267/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв. Димитров, пълномощник на Веска Стоянова Петрова, Катерина Георгиева Арабаджиева, Стоян Георгиев Стоянов, Гина Дамянова Синева, Марийка Стефанова Златева, Мирослав Златев Златев и Стефан Златев Златев, и на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Марин Иванов Борисов и Веселин Иванов Борисов, представлявани от адв. Стефанов, в писмено становище излагат съображения за неоснователност на касационните жалби. Ответниците - Марин Славов Георгиев, Милен Маринов Славов и община - Варна не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационните жалби, подадени от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустими, а по същество - неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на Марин Иванов Борисов и Веселин Иванов Борисов е отменена като незаконосъобразна Заповед № КД-14-03-2650/15.10.12 г., с която на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗРЗСПЗЗ/ началникът СГКК - Варна е одобрил изменение в КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.07 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София в частта относно поземлен имот с идентификатор 10135.4501.470 с площ 606 кв. м, записан в КР като собственост на Иван Борисов Иванов. Промяната се изразява в записване наследниците на Влахиня Димитрова Колева, въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 1627/06 г. на Варненския районен съд, като собственици на 546 кв. м от имота, а наследниците на Иван Борисов Иванов - на 60 кв. м. За да постанови този правен резултат, Административен съд - Варна е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, при липсата на фактически и правни основания за издаването й. В мотивите на решението са изложени конкретни доводи във връзка с констатираните пороци на административния акт. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Процесният имот попада в територия по § 4 ПЗРЗСПЗЗ. При одобряване на КК и КР същият с квадратура от 606 кв. м е записан като собственост на наследници на Иван Борисов Иванов, комуто имотъте бил предоставен за ползване през 1986 г. по реда на ПМС № 11/2.03.82 г. /л. 174,176,177/. С решение № 822/2.10.01 г. на ПК - Варна на наследниците на Влахиня Димитрова Колева /касаторите/ е възстановена собственост върху нива с площ 5,00 дка и лозе с площ 3,00 дка, представляващи части от имот № 89 по КП от 1997 г. По иск на последните с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, предявен срещу наследниците на вписания в КР собственик на имота, с влязло в сила решение № 484/14.02.07 г. по гр. д. № 1627/06 г. Варненският районен съд е приел за установено по отношение на ищците, че Марин Иванов Борисов, Веселин Иванов Борисов и Кръстина Янева Иванова не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ 546 кв. м от имот пл. № 470. От писменото заключение на назначеното по делото вещо лице е установена идентичност между имотите по съдебното решение, оспорената заповед и част от имота, възстановен по ЗСПЗЗ. При тези установявания изводът за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен, тъй като основание за промяна в кадастралния регистър е влязло в сила решение по установителен иск за собственост, с което със сила на пресъдено нещо претендиращите лица са установили правото си на собственост спрямо лицата, вписани в регистъра като собственици и имущественият спор между тях е окончателно разрешен, или е успешно проведен специалния иск по чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, чиито разпоредби са приложими и при упражняване правомощията по по § 4, ал. 13, т. 2 ПЗРЗСПЗЗ. С оглед горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,