Решение № 10412 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2016 г.

Решение № 10412 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7806/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 80ж Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. С. от гр. С., представлявана от адв. М. Т. от САК, подадена против, решение № 3268/13.05.2016 г., постановено по адм. д. № 11518/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата и, подадена против Решение № РД-Е-112-134/30.10.2014 г. на Управителя на НЗОК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено атакуваното решението на Управителя на НЗОК относно издаване на предварително разрешение за планово лечение извън държавата членка по пребиваване/формуляр S/, заплащано от НЗОК. Твърди се, че решението на АССГ е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и на критериите за получаване на разрешение за лечение в чужбина, съгласно разпоредбите на Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Ответникът по касационната жалба - Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/, представлявана от юрисконсулт Петкова, оспорва жалбата в писмен отговор, като излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение на АССГ е правилно. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 20, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение № РД-Е-112-134/30.10.2014 г. на управителя на НЗОК. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и в частната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от надлежна страна, спрямо която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Н. Т. С., подадена против Решение № РД-Е-112-134/30.10.2014г на Управителя на НЗОК. За да постанови това решение съдът е приел, за безспорно установено, че жалбоподателката Н. С. е подала до НЗОК заявление за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряването/пребиваването/ с вх. № Е112-01-103 от 16.09.2014 г. с приложени към същото необходими документи. Правилен и обоснован е извода на съда, че лицето отговаря на условието на чл. 20, § 2, второ изр. от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., - да е здравноосигурено лице и лечението, за което се иска обезщетението да е сред заболяванията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК. Безспорно установено е от първоинстанционният административен съд, че Актът на Управителя на НЗОК е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, като съдържа мотиви и пълна и детайлна обосновка на постановеното решение. Спазени са административнопроизводствените правила, като заявлението на лицето е разгледано от нарочно назначената за това комисия и са взети становища от съответните консултанти, на база които е постановен и оспореният отказ. Заявлението на Н. С. е разгледано на заседание на специализираната комисия от 19.09.2014 г., от което е приложен протокол. Специализираната комисия- Комисията за разглеждане на искания на здравноосигурени лица за издаване на разрешение за получаване на лечение извън държава членка по пребиваване, заплащано от НЗОК, разглежда заявленията в случаите, когато такова разрешение се иска съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Преди да излезе с окончателно решение комисията е поискала становище и експертно мнение от проф. А. Д. - национален консултант по "Акушерство и гинекология и репродуктивна медицина", от проф. С. И., председател на дружеството по акушерство и гинекология; от проф. А. Х. - национален консултант по "Урология", от Проф. П. П. - председател на българското дружество по урология. Постъпили са писмени отговори от проф. Х. от 30.09.2014 г. и от проф. А. Д. и проф. С. И. от 01.10.2014 г. На заседание на комисията от 23.10.2014 г. заявлението на Н. С. е било разгледан окончателно, при съобразяване със изразените становища от запитаните консултанти. Въз основа на тях комисията е приела, че не следва да бъде уважено заявлението за издаване на формуляр S2 за лечение в друга държава-членка на ЕС. Н. основание на дадените становища и направено обсъждане в комисията Управителя на НЗОК издава Решение № РД-Е-112-134/30.10.2014 г. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че органът правилно е съобразил, на база приобщените медицински документи и становищата на консултантите, че " оперативна интервенция, каквато е извършена в Германия, може да се извърши в оправдани и безопасни срокове във всяко заведение на територията на Р. Б., което разполага с урологична и/или гинекологична клиника от трето ниво на компетентност. Националната здравноосигурителна каса осигурява финансиране на тази дейност по клинични пътеки"/ проф. д-р А. Х. -национален консултант по "Урология"/. В този смисъл са и изводите на останалите експерти по допуснатите СМЕ пред административният съд. Правилно и обосновано, на основание приобщените медицински документи и становищата на консултантите, съдът е приел, че издаденото Решение № РД-Е-112-134/30.10.2014 г. на Управителя на НОЗОК е правилно и законосъобразно. Съгласно тълкувателно решение по дело № С-173/2009 г. на СЕС (приложимо поради идентичност на нормите на тогава действалия и сега приложим Регламент) следва наред с горните изводи да се отчетата и всички други обстоятелства с оглед на конкретния случай. Безспорно установено от първоинстанционният съд, че на базата на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи за конкретното заболяване е било назначено именно лечението, което лицето е реализирало в чужбина и за което е кандидатствало. Същото е не само достъпно и възможно да бъде извършено на територията на Р. Б., но на конкретната пациентка е било предписано и планирано извършването на такова в СБАЛ по онкология С. за октомври, 2014 г., към който момент обаче пациентката не е постъпила в болницата за извършване на лечението. Относно последвалото в Германия лечение, представляващо интраоперативно лъчелечение, на първо място не се доказа да е повлияло положително на пациентката, а на второ място - съобразно становището на д-р Л. не представлява стандартна процедура, а се прилага в рамките на клинично проучване и на трето място - в България съществуват (и към процесния момент) и се прилагат алтернативни начини на лъчетерапия, които биха били относими и по-ефективни за лечението на пациентката. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е възприел изводите на вещите лица основани на представената документация, които не са опровергани от страните, поради което настоящата инстанция приема, че са били налице предпоставките за лечение в България. И с оглед хипотезата на чл. 20, § 2, второ изр. от Регламент (ГО) № 883/2004 г., налице е била реална и конкретна възможност за осъществяване на лечението в България, което в процесния случай е и назначено и планирано. В процесния случай тази предпоставка е била налице и преди заминаването на жалбоподателката за лечение в Германия, поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният акт - Решение № РД-ЕЧ112-134/30.10.2014 г., на Управителя на НЗОК е правилно обосновано и законосъобразно. Или с други думи правилно и обосновано решаващият орган се е позовал на чл. 20, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 883/2004, като е посочил, че въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава лицето и в която то може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятно развитие на неговото заболяване. Правилно първоинстанционният съд е възприел и доводите на административния орган, че лечението, за което се търси разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК и M3, поради което е приложима хипотезата на чл. 20, § 2, изр. второ Регламент 883/2004 г. За да е налице правото на лечение извън държавата-членка по пребиваване, кумулативно следва да са налице две условия - първо, въпросното лечение да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава лицето, и второ - то да не може да получи лечението в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. В този смисъл и изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на приложимите правни норми. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. С оглед изхода на спора от страна на ответника по касацията не е направено искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,