Решение № 8048 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2011 г.

Решение № 8048 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3256/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Община Варна против решение № 2496 от 2.12.2010 г., постановено по адм. д. № 3515 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. Релевират се оплаквания за недопустимост и евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - оспорва основателността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на наведеното касационно основание за недопустимост на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна на първото наведено в нея основание - недопустимост на съдебното решение. С обжалваното решение, Административен съд - Варна е осъдил община Варна на основание чл. 1 от ЗОДОВ да заплати на ищеца Борис Асенов Бянов от гр. Варна в качеството му на едноличен търговец "Бянов - Борис Бянов" обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед № 1166/3.05.2003 г. на кмета на община Варна, в размер на 13550 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2005 г. до окончателното й заплащане. Въпреки направеното възражение за липса на пасивна легитимация на ответника - община Варна да носи отговорност от незаконосъобразни актове, издадени преди 12.07.2006 г., от когато отговорността на общините е включена в материалноправния обхват на разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ, съдът с определение № 5632 от 26.10.2010 г. е приел иска за допустим, оставяйки без уважение искането за прекратяване на делото на това основание. В мотивите си съдът се е ограничил до обсъждане на въпроса дали едноличният търговец може да претендира за обезщетение за вреди по този закон и дали съществува процесуална възможност за предявяване на иск за вреди към датата на издаване на незаконосъобразната заповед, без да осъди същественият въпрос, по наведеното възражение за недопустимост на иска. Отговорността на държавата и общините за вреди е институт на материалното право, поради което възможността същата да се ангаржира е свързана с наличието на материалноправна норма, действаща към момента на извършване на административния деликт. Към датата на издаване на обжалваната заповед - 30.05.2003 г., действащият Закон за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани не предвижда отговорност на общините за вреди, причинени от административните органи и длъжностни лица на общините. Отговорността на общините е предвидена и е включена в предметния обхват на чл. 1 от закона едва с изменението му ДВ бр. 30/2006 г., в сила от 12.07.2006 г. До този момент отговорността на общините се търси по общия ред, предвиден в ЗЗД - чл. 49 от ЗЗД. Едва след изменението на закона, което води и до изменение на наименованието му, отговорността на общините за вреди от незаконосъобразна административна дейност, се реализира по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. На изменена норма на чл. 1 от ЗОДОВ не е придадено обратно действие, т. е. не е предвидена законовата възможност за преуреждане на правоотношения и юридически факти, настъпили преди изменението от 12.07.2006 г., поради което искът на Борис Бянов за вреди от незаконосъобразна заповед от 2003 г. не могат да се предяви по този ред и на правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Възражението на община Варна, направено още в хода на съдебното производство пред първата инстанция е било основателно и е следвало да бъде уважено. Като не е прекратил производството по делото, съдът е се е произнесъл с недопустимо решение, постановено в рамките на недопустимо съдебно производство. Недопустимостта произтича от липсващото право на иск, предявен по реда на чл. 1 от ЗОДОВ пред административния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд