Решение № 13475 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2011 г.

Решение № 13475 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Георги Христов Пурналев, против решение № 183/17.02.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 2333 по описа му за 2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № КД-14-02-707/13.05.2010 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас, с одобрено, на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, изменение в кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. Баня (ЕКАТТЕ 02703), общ. Несебър, одобрена със заповед № РД-18-22/07.072005 г., с нанасяне на нови обекти в КК и КР и заличаване на други, въз основа на представени документи за собственост и съдебни решения, в частта й досежно записването на сграда с идентификатор 02703.501.517.2, с площ 58 кв. м., като съсобствена на Милка Евлогиева, Марийка Славова, Димо Пурналев и Георги Пурналев. Решението се счита неправилно и необосновано, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е писмена защита от адв. Стоименов, с която я поддържа, като сочи, че съгласно чл. 92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е уговорено друго. Затова, от момента, в който касаторът е станал едноличен собственик на земята, с влизане в сила на съдебното решение за делба, същият е станал едноличен собственик и на постройката, което обстоятелство и съдът, и административният орган не са съобразили. Ответните страни - Димо Атанасов Пурналев, Милка Христова Евлогиева и Марийка Христова Славова не се явяват и не се представляват, не са изразили становище по жалбата. Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Бургас, редовно и своевременно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че спорът за материалното право на собственост следва да се реши по общия исков ред, а не в административното производство. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена целта на ЗКИР. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я прави процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да приеме законосъобразност на процесния акт в оспорената му част, съдът е изложил съображения, че с решение № I 25/18.03.2008 г. на РС-Несебър, (постановено по гр. дело № 122/1996 г., оставено в сила в решение на ОС-Бургас от 05.11.2008 г. и недопуснато до касационно обжалване), е проведена съдебна делба между Милка Евлогиева, Марийка Славова, Димо Пурналев и Георги Пурналев. Въпросната постройка, с предназначение "друг вид сграда за обитаване", с площ 58 кв. м. и идентификатор 02703.501.517.2, не е била включена в делбената маса и съответно не е била предмет на възлагане, както и че същата не представлява собственото на жалбоподателя жилище. При тези данни, съдът е счел наведените доводи за приложение на чл. 92 от Закона за собствеността и за наличие на придобивна давност за неотносими в административното производство - те могат да бъдат навеждани в евентуален спор за собственост. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане по чл. 54, ал. 1 ЗКИР - за изменение на КК и КР, основание за което в обсъждания случай, по отношение на записването на спорната сграда, не е налице. Правилна е преценката в решението, че в административното производство е недопустимо обсъждането на навежданите от жалбоподателя доводи за приращение и давност. Разпоредбата на чл. 92 ЗС действително установява оборима законова презумпция, прилагането на която обаче в настоящия спор не следва да се вменява като задължение на административния орган. Това е така, тъй като основание за заявеното изменение е влязлото в сила решение от проведената съдебна делба между правоимащите, в делбената маса по която, (било то поради пропуск, или по волята на страните), процесната жилищна сграда не е била включена. Данните за КР се извличат от актовете, от които лицата черпят правата си (чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г.), а видът на тези актове е посочен в ал. 3, т. 1 на същата разпоредба. Решението на ВАС по адм. дело 1933/2011 г., на което се позовава касаторът, не обвързва настоящия съдебен състав, а и същото е постановено при различна фактическа обстановка - от една страна то не третира изменение на КК и КР, а одобряване на такива и от друга, с него е уважено искане за вписване на страна с установена собственост върху имота, но нефигурираща наред с посочените лица в кадастралния регистър като собственик на построената сграда. С оглед тези съображения, отменителни за решението основания не са налице, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,