Решение № 5449 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2013 г.

Решение № 5449 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е образувано по подадена касационна жалба от "Тъканна банка Садаса 2007" ЕООД със седалище гр. София против решение № 16450 от 20.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8061 от 2012 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение. С жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения по горепосочените нарушения и се твърди, че при определянето на размера на наложената санкция не са взети предвид обстоятелствата, визирани в т. 18 и 18.1 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Ответникът по касационната жалба - "Медицински център Афродита" ООД със седалище София, чрез процесуалния си представител - адвокат В. Тодоров, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Заинтересованата страна - Даниела Радкова Мирчева от София, не е изразила отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение Върховният административен съд - четвърто отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК и чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е отхвърлил жалбата на "Тъканна банка Садаса 2007" ЕООД против решение № 583 от 22.05.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-73 от 26.01.2012 г., с което е било установено, че е извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК и е била наложена имуществена санкция в размер на 20 600 лева. Съображенията за това са били, че нормите на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК са били тълкувани и приложени правилно от КЗК, тъй като с тях се дефинирала заблуждаващата реклама като една от формите на нелоялна конкуренция, която била забранена поради негативния ефект, който оказва или може да окаже както върху отношенията между конкурентите, така и върху икономическото поведение на потребителите. Съдът е приел, че в хода на производството пред КЗК на жалбоподателя е била дадена възможност да ангажира доказателства относно рекламодателя, включително и одобрението на английското дружество, чийто дистрибутор е с оглед разпоредбата на чл. 8.1.1 от договора, сключен помежду им, поради което административният орган не е допуснал нарушение на административнопроцесуалните норми при постановяването на административния акт. Въз основа на наличните доказателства са направени изводи, че разпространяваните брошури съдържали заблуждаващи рекламни послания с цел мотивиране на потребителите - бъдещи родители, да предпочетат ползването на предлаганата услуга само на касационния жалбоподател, а не на някой от конкурентите му. Развити са подробни мотиви, че рекламното съобщение съдържало точни данни именно на жалбоподателя и имало за цел установяване на контакт преференциално с него, което водело до извода, че само жалбоподателят е имал интерес от промотирането на собствената си дейност непосредствено след получаване на разрешение от ИА "Трансплантация". По отношение на размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че той е определен в съответствие с нормите на чл. 100, ал. 1, т. 6 и ал. 4 от ЗЗК и чл. 17а от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71 от 3.02.2009 г. на КЗК, изменена с решение № 330 от 17.03.2011 г. на комисията. Така постановеното решение е законосъобразно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд напълно възприема и споделя направените в мотивите на решението изводи. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Основното в конкретния случай е, че за да установи наличието на заблуждаваща реклама, тричленният състав на Върховния административен съд правилно е подложил на изследване въпроса доколко в конкретния случай е била осъществена реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК. Този текст дава легалната дефиниция и определя като "реклама": "всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения". При постановяването на обжалваното решение съдът обосновано е приел, че в защита на особено важни комплексни интереси законодателят в чл. 32 и 33 от ЗЗК е регламентирал общата забрана за заблуждаваща реклама, която изцяло била в съответствие с европейските разпоредби на Директива 2006/14/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно заблуждаващата и сравнителната реклама. В тази връзка тричленният състав на Върховния административен съд обосновано е посочил, че по силата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК заблуждаваща била всяка реклама, която по какъвто и да било начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това могла да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, за липсата на доказателства за това кой е възложителят за издаването на процесните рекламни брошури. Съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗЗК доказателствената тежест е била за касатора, който въпреки дадената му възможност от комисията не е представил данни в подкрепа на твърдението си, че е възможно друг рекламодател да е поръчал брошурите. Нещо повече, законосъобразно тричленният състав, изследвайки данните по делото и съпоставяйки периодите от времето на получаване на разрешение № 2 от 8.04.2011 г. от ИА "Трансплантация" и времето на разпространяване на процесните брошури с оглед издадената фактура за плащането им, е достигнал до крайния извод, че именно "Тъканна банка Садаса 2007" ЕООД се явява рекламодател и чрез действията си е осъществил състава на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 ЗЗК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че както по първоначалното делото, така и в касационната жалба липсват данни "Тъканна банка Садаса 2007" ЕООД да е търсила защита от КЗК досежно обстоятелството, че конкурентна фирма разпространява рекламни брошури с оглед да бъде дискредитиран. Относно развитите в касационната жалба оплаквания за нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон настоящият състав счита, че са неоснователни. Това е така, защото тези оплаквания са били направени и пред първоинстанционния съд, който подробно ги е обсъдил и мотивирано е посочил защо не ги възприема. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че в конкретния случай от значение е било обстоятелството, че потенциалните потребители, доколкото се касае за здравни услуги, насочени към специфична група, са бъдещи родители - с оглед стремежа им да осигурят възможности за лечение на децата си в бъдеще, което обстоятелство не дава основание за уважаване на претенциите за намаляване на размера на санкцията. Освен това настоящият петчленен състав приема, че първоинстанционният съд подробно е анализирал тежестта и продължителността на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съгласно чл. 100, ал. 4 ЗЗК и раздел IV от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК за нарушения по глава VII, т. 17а, т. 18 и пр. и основателно нарушението е квалифицирано при условията на т. 172а като не особено тежко, а наложената санкция е съобразена с чл. 100, ал. 1 и 4 ЗЗК и т. 17а от методиката. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че не са налице посочените по-горе касационни основания, изложени в касационната жалба, поради което обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав,