Решение № 82 от 2.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2016 г.

Решение № 82 от 2.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадени от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] три молби за отмяна на влязлото в сила решение № 325 от 7.01.2016 г. по гр. д. № 3166/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о. С него е допуснато принудително изпълнение на територията на Република България на разпореждане /заключение/ от 19.04.2013 г. по дело № 16498/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ, Република Румъния, с което е допуснато принудително изпълнение в полза на А. /А./ на Република Румъния за заплащане от [фирма], Република България, със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК [ЕИК], на основание банкова гаранция № 000LG-L-003539/24.09.2012 г. за сумата 278 192.60 евро, за сумата 19 000 леи и разноските по изпълнението. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, т. 1, 3 и 4 ГПК. Във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК сочи определение от 2.11.2015 г. по дело № 34100/299/2013 г. на Съда в Букурещ, VI- то гр. отд., с което е спряно разглеждането на жалба, подадена от банката срещу решение № 19593 от 11.11.2014 г. по дело № 34100/299/2013 на Съда в сектор 1- Букурещ, като твърди, че това е ново обстоятелство, което не е било известно на ВКС при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Според молителя това доказателство води до обосновано предположение за евентуална отмяна или изменение на признатото и допуснато за изпълнение на територията на Република България решение на чуждестранния съд. Във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поддържа, че са били налице две съдебни решения, влезли в сила преди разпореждането/ заключение/ от 19.04.2013 г., постановено по дело № 16498/29982013 г. на Първи районен съд- Букурещ, които са с идентичен предмет и с които искането за одобрение на принудителното изпълнение, направено от кантората на съдебните изпълнители "Ш. и Т." по искане на кредитора А. е било отхвърлено. Третото релевирано основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Обосновано е с твърдението, че решението на румънския съд, признато и допуснато до изпълнение на територията на Република България, е било отменено с влязъл в сила съдебен акт - решение № 2295 от 22.06.2016 г. по дело № 34100/299/2013 г. на съда в Букурещ, VI- то гр. отделение, с което е анулирано принудителното изпълнение по изпълнително дело № ST 49/2013 г. на кантората на съдебните изпълнители "Ш. и Т." и са анулирани всички изпълнителни действия по него. Ответникът по молбата за отмяна Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез А./А./, представляван от адв. Сн. С. и адв. М. Б., оспорва подадените молби за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, съставът на ВКС е приел, че са изпълнени формалностите, предвидени в Регламент /ЕС/ 44/2001 г. за допускане изпълнението на Разпореждане /заключение/ от 19.04.2013 г., постановено по дело № 16498/299/2013 г. на Първи районен съд- Букурещ, Република Румъния. Приел е, че разпореждането подлежи на принудително изпълнение в държавата, в която е издадено, представени са автентичен препис от същото и предвидения в чл. 54 от Регламент 44/2001 г. сертификат. С молбата за отмяна молителят [фирма] представя препис от решение по гражданско дело 2295 от 22.06.2016 г, произнесено от Съда в Букурещ- VI-то гр. отделение по дело № 34100/229/2013 г., с което е анулирано принудителното изпълнение, което е предмет на изпълнително дело ST 49/2013 г. на Кантората на съдебните изпълнители съдружници Ш. и Т. и всички извършени по делото изпълнителни действия. За изясняване на възникналия между страните по настоящото дело спор относно правната природа и действие на това решение според процесуалното право на Република Румъния е назначено вещо лице. В своето заключение, прието без възражение от страните, експертът проф. Н. Н. е посочил, че решение № 2295 от 22.06.2016 г. на Съда в Букурещ, VI гр. отд., е решение на апелативна инстанция. То е окончателно, влиза в сила от обявяването му на страните и не подлежи на по-нататъшен инстанционен и/или извънинстанционен контрол. Отразеното в същото "анулиране на принудителното изпълнение и на всички изпълнителни действия по изпълнителното дело", е равнозначно на отмяна на заключението/ решението/, в случая на заключението от 19.04.2013 г. по дело № 16498/2013 г. на Районен съд на Район I- Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение на съдържащите се в изпълнителния документ задължения, съгласно чл. 622 от ГПК на Република Румъния. По аргумент от чл. 623, ал. 5 във вр. с ал. 6 ГПК постановеното от касационната инстанция решение по допускане изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава-членка на ЕС, има значението на решение, постановено в исков процес, поради което следва да се приеме, че за него са приложими редът и основанията за отмяна по чл. 303 ГПК. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на решението на касационната инстанция, постановено по гр. д. № 3166/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о. След влизане в сила на решението на касационната инстанция, решението на чуждестранния съд, чието изпълнение е допуснато на територията на Република България, е отменено, и това налага съобразяване на произнасянето по молбата за допускане на изпълнението с новото правно положение. С оглед на изложеното, не следва да се обсъждат останалите основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК, релевирани от молителя. Съдът не се произнася по искането за разноски, тъй като съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при уважаване на молбата за отмяна, какъвто е настоящият случай, разноските се присъждат с решението по същество на спора. Водим от гореизложеното съдът