Решение № 104 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2010 г.

Решение № 104 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова. Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на по молба на ТПК "А. Л. " - Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 167 от 10.06.2009 г. по гр. д. № 138/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 344 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 3/2001 г. на Районен съд-Разлог и е прекратено производството по предявените от ТПК"А. Л. ", [населено място] против Министерство на финансите-С. и [фирма], [населено място] искове за установяване правото на собственост и предаване владението на УПИ I, кв. 75 по плана на [населено място], ведно с жилищна сграда от 720 кв. м. и за признаване за установено, че ТПК "А. Л. ", [населено място] е правоприемник на ТПК"А. Л. ", [населено място], регистрирана в дружествения кооперативен регистър с определение № 27/8.04.1953 г. на Разложкия народен съд. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението е открито ново писмено доказателство, установяващо, че кооперацията е предявила по административен ред претенциите си за връщане на имуществото. Ответниците по молбата [фирма], [населено място] и държавата, представлявана от министъра на финансите, не са изразили становище по същата. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл. 305, т. 1 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да приеме, че искът е процесуално недопустим, съдът е установил, че ищцовата кооперация е регистрирана през 1997 г. и по-голямата част от членския й състав съвпада с тази на прекратената ТПК "А. Л. ", като възстановяването е извършено при действието на Закона за кооперациите от 1991 г., а исковете са предявени при действието на Закона за кооперациите от 1999 г., съгласно който възстановяването на кооперативно имущество настъпва след изпълнение на административната процедура по чл. 3 от Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г. / ДВ бр. 65/2000 г./. Прието е, че е недопустима исковата защита за кооперации, които са били възстановени при действието на отменение Закон за кооперациите от 1991 г. Към молбата за отмяна е приложено писмо № 093а от 9.03.1998 г. на ОС на ТПК, адресирано до министъра на промишлеността, за което се поддържа, че установява, че кооперацията е предявила претенциите си по административен ред. Посоченият документ е приобщен към доказателствения материал по въззивното гр. д. № 138/2008 г. на ОС-Благоевград, лист 76-ти и е взет предвид при постановяване на съдебното решение, а съответно не се касае до ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение