Решение № 10675 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3274/2024 г.
ВАСПърво отделение09.10.2024 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 803/06.02.2024 г., постановено по адм. дело 9146/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА НАП да заплати на Г. И. К. от гр. София сумата от 1 800лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 803 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело 9146/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002222003160-091-001/15.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1100/07.08.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е формирал собствени фактически и правни изводи относно наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и не е съобразил липсата на заведена от ревизирания счетоводна отчетност. Подчертава, че предоставената от Еконт информация е само част от доказателствената съвкупност, а определянето на общ паричен поток на оспорващия със С. Д. не може да доведе до двойно облагане. Сочи, че в частта по ЗДДС правилно е установен месечният оборот на ревизирания при липсата на счетоводна отчетност въз основа на която да се определи момента на достигане на облагаемия оборот. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Г. И. К. от гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор, оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на разноски, за които представя списък в о.с. з. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА Р-22002222003160-091-001/15.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1100/07.08.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София, в частта, в която на Г. И. К. са установени задължения по ЗДДС в размер на 10 848,00 лв. и лихва за забава в размер на 4 048,05 лв., както и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 407,84 лв. и лихва за забава - 145,54 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания РА, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Установеността им е подкрепена със събраните доказателства, че през процесните периоди ревизираният е получил парични средства чрез наложени платежи и пощенски парични преводи в размер на 35 815,49 лв. за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. /чрез Еконт експрес ООД и Спиди ЕАД/ и за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. - общо в размер на 93 061,78 лв. След анализ на движението на парични средства по банкови сметки на ревизирания са установени разходи за покупка на стоки към чуждестранни търговци и чуждестранни сайтове за електронна търговия AMAZON, ALIEXPRESS, ASDA и др., както следва: - за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. - общо в размер на 5 814,52 лв. и за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. - общо в размер на 28 632,95 лв. В подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, Г. К. е декларирал доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, както следва: За 2018 г. с декларация вх. 2214И0346333/ 27.09.2019 г. са заявени приходи в размер на 28 999,60 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 28 999,60 лв. и разходи в размер на 25 519,65 лв. Счетоводен резултат - счетоводна печалба - 3 479,95 лв. За 2019 г. с декларация вх. 2214И0416705/ 06.08.2020 г. са декларирани приходи в размер на 62 465.90 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 62 465,90 лв. разходи в размер на 58 717.95 лв. Счетоводен резултат - счетоводна печалба - 3 747,95 лв. С декларации с вх. 2214И0419095/30.09.2020 г. и 2214И0419197/30.09.2020 г. са заявени приходи в размер на 47 465.90 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби - 47 465,90 лв., разходи в размер на 44 617,95 лв. Счетоводен резултат - счетоводна печалба - 2 847,95 лв. Ревизиращите са съобразили, че задълженото лице е във фактическо съжителство със С. Д. Д., с която имат и общи деца, поради което се счели, че следва се анализират данните за получени от същата пратки с наложен платеж и движението по банковите ѝ сметки. След съпоставка на стойността на закупените стоки през съответните периоди и на сумите по изпратени пратки с наложен платеж приходните органи са установили, че за 2018 г. придобитите стоки са на стойност 81 711,22 лв., а доставките с наложен платеж са на стойност 45 243,59 лв. За 2019 г. закупените стоки са на стойност 205 027,53 лв., а доставките с наложен платеж - 103 539,48 лв. Констатирали са още, че ревизираният е внасял суми по сметка на С. Д. в Първа инвестиционна банка АД, общо за 2018 г. в размер на 53 249лв. и за 2019 г. - 159 000 лв. При горните фактически изводи ревизиращите са приели, че доходът на задълженото лице за 2018г. възлиза на 41 165,00 лв. / 1/2 от 73 530,00 лв./, а реализираната от него печалба е в размер на 4 411,80 лв. / 1/2 от 73 530 х 12%/. За 2019г. доходът му е в размер на 97 785,00 лв. / 1/2 от 184 00 лв./, а печалбата в размер на 5 535 лв. / 1/2 от 184 500 х 6 %/. При определяне на данъчните основи за 2018 г. и 2019 г. органите по приходите са ги намалили с 10% разход за стоки за лично потребление на семейството. Така е установена данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ за 2018 г. по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК в размер на 4 411,80 лв., дължим данък в размер на 661,77 лв; внесен данък 521,99 лв. и данък за довнасяне 139,78 лв. За 2019 г. е определена данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК в размер на 5 535,00 лв., дължим данък - 125 лв., внесен данък - 562,19 лв. и данък за довнасяне - 268,06 лв. В частта по ЗДДС приходните органи са приели, че ревизираният е формирал облагаем оборот от търговията със стоки за 2018г. в размер на 41 165 лв. и за 2019г. в размер на 97 785 лв. От тук са извели заключението, че Г. К. е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от закона (в действащата редакция) и за него е съществувало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от закона в срок до 07.03.2019г. . Счели са, че месечният оборот през 2018г. е в размер на 3 400 лв. / 41 165/12 /, а през 2019г. по 8 140 лв. месечно / 97 785/12/, поради което облагаем оборот за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от закона е достигнат през м. февруари 2019 г. / 57 080 лв., формиран от 12 месеца х 3 400 лв. + 2 месеца х 8 140 лв./ и за същото е съществувало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че събраните доказателства не подкрепят изводите на ревизиращия екип за наличие на обстоятелства по чл. 122 от ДОПК, обосноваващи приложимост на особения ред за облагане. Преценил е, че всички констатации в акта се основават единствено на изготвена справка от НАП за получените и изпратени пратки от задълженото лице и на данни, предоставени от Еконт експрес ООД, без да е извършено разграничение дали сумите по наложните платежи са разход или приход за ревизираното лице и дали всяка позиция от справката се отнася за пратка от и за проверявания. Наред с горното, решаващият състав е изтъкнал, че самите констатации в акта са противоречиви и не намират опора в закона. Според съда налице е механично сливане на разходите на ревизирания с тези на С. Д.. Така е проведено на практика общо облагане, въпреки, че за Д. е образувано отделно ревизионно производство и са събрани данни за нейни лични покупки. Подчертал е, че по делото липсват доказателства, че ревизиранията е внасял сочените суми по сметката на Д., а именно това обстоятелство е изтъкнато като индиция за укрити доходи. Според съда, неправилно е определен и моментът, в който ревизираният е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като възприетата средна база на доходите не позволява да се определи точната дата, на която е достигнат прага за регистрация. В този аспект решаващият състав е преценил, че ревизиращият екип не се е съобразил с дадените указания в Решение 928 / 13. 06. 2022 г. на директора на Дирекция ОДОП, с което първоначално издадения на К. РА е отменен и преписката е върната за извършването на нова ревизия. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че при проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно някое от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и е игнорирал релевантни възраженията относно наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и размерите на формираните данъчни основи. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни извод. Правилно съдът е приел, че изготвената от ревизиращите справка за получени и изпратени пратки от задълженото лице въз основа на данните, предоставени от Еконт експрес ООД, не могат да подкрепят извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК, за да се пристъпи към особения ред на облагане. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че предоставените в табличен вид данни от куриерските дружества представляват доказателства с производна доказателствена сила, поради което кредитирането им е обусловено от представянето на документите, въз основа на които тези таблици са съставени - товарителници, РКО и разписки за ППП. Сами по себе си тези оспорени таблици, съставени от трети лица, не могат да установят главно и пълно получаването на посочените суми от ревизирания, респективно - придобиването на подлежащи на облагане доходи в установения от ревизиращите размер. В случая, независимо, че в приложеното по делото писмо от Еконт експрес ООД изрично е посочено, че приложено се изпращат снимки на документи за изплащането в брой на наложени платежи папка rko и на парични преводи папка post_dc, то такива не се съдържат в представения диск, нито наличието им се твърди от приходните органи. Противно на тезата на касатора, заключението за неустановеност на обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК за облагане по аналог не се разколебава от анализа на движението по банковите сметки на ревизирания. Същият сочи, че задълженото лице е осъществило разходи за покупки на стоки от чуждестранни търговци и чуждестранни сайтове за електронна търговия, но не установява получени приходи от ревизирания, преведени от конкретни лица. При липсата на доказателства, че реализираните от К. приходи от продажби надвишават декларираните, то не може да се презумира, че са налице данни за укрити доходи, респективно, че ревизията правомерно е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. В частта по ЗДДС изложените от първостепенният съд обстойни мотиви изцяло се споделят от настоящият състав, поради което към тях следва само да бъде препратено, без да бъдат преповтаряни. Като е отменил оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, състав на Първо отделение на ВАС