Решение № 963 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6607/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. С., чрез адвокат Иванов, срещу Решение 489 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело 736/2022 г. по описа на Административен съд -Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 176/08. 04. 2022 г., издадена от главния архитект на община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът главния архитект на община Варна,редовно призован не се явява. От същия е постъпило писмено становище с което излага аргументи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Миротекс ЕООД, се представлява от адв.Д. Трендафилова. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Д. Д. Н., се представлява от адв. С. Томов.Същия излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по жалба от Г. Н. С., чрез адвокат Иванов, против Заповед 176/ 08.04.2022 г. на гл. архитект на община Варна, с което е оттеглено Разрешение за промяна на предназначението 10/20.09.2021 г. на гл. архитект на община Варна, с което е разрешено на жалбоподателя промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.808.1.10 от склад в жилище , находящ се в сграда с идентификатор 10135.1507.808.1 в ПИ 10135.1507.808, представляващ УПИ IV-15, кв. 58, 8-ми м.р., с административен адрес: гр. Варна, [адрес]. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед изхожда от главния архитект на община Варна, който съгласно чл.147а ал.1 от ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ издава разрешения за строеж и е компетентния орган по смисъла на чл. 91 от АПК, който може да ги преразглежда. Жалбата срещу разрешение 10/20.09.2021г. е подадена на 04.04.2022г. Заповедта, с която е оттеглено горепосоченото разрешение е издадена на 08.04.2022г. т.е. в законово установения 7-дневен срок и от заинтересовани лица по смисъла на чл.147а ал.2 от ЗУТ, вр. чл.38 ЗУТ, вр. чл.185 ал.2 ЗУТ, вр. чл.149 ал.2 т.4 от ЗУТ, поради което процесната заповед е валиден административен акт и не са налице основания за обявяване на нейната нищожност. Въз основа на приложените доказателства - одобрени за сграда с идентификатор 10135.1507.808.1 в ПИ 10135.1507.808, представляващ УПИ IV-15, кв. 58, 8-ми м.р., инвестиционни проекти съдът е установил, че не е предвидено с одобрения за ет.6 склад" инвестиционен проект част екзекутив" изграждане на санитарен възел - баня, тоалет, а незаконно изградените на място такива са премахнати. Не са одобрявани инвестиционни проекти за изграждането на санитарен възел - баня, тоалет, кухня. С одобрения за ет.6 склад" инвестиционен проект част екзекутив" не е предвидено изграждането на кухненска част. Не са одобрявани инвестиционни проекти за обособяването на такова помещение или част. Приел е, че с това са нарушени изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ, чл.108 ал.2 т.2 б."а" и "б" от Наредба 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и оттегляйки с процесната заповед издаденото разрешение, гл.архитект на община Варна е издал акт в съответствие с материалноправните разпоредби. Позовавайки се на приобщените по делото доказателства неоспорени от страните, включително констатациите в приложените по делото влезли в сила административни актове, обективирани в писмо с рег.АУ1053480Д__0010Д от 16.11.2018г. и рег.АУ0103980Д__0010Д от 12.02.2021г. на район "Одесос", община Варна първоинстанционния съд е изложил мотиви, че издаването на разрешение 10/20.09.2021г. е в противоречие с предвижданията на действащия Подробен устройствен план за имота, при липсата на съгласуване с Министерство на културата, а сградата попада в територията на архитектурен и археологически резерват Одесос-Варна"-Археологически парк Римски терми"-паметник на културата с национално значение". поради което и в тази връзка строежи от вида на процесния се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда и условията на чл.83 и чл. 84 от Закона за културното наследство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Спазена е законоустановената форма, като в заповедта и в предхождащите и подготвящи я документи са посочени правните и фактически основания за издаването й. Издадена е в срока регламентиран в чл.91 от АПК, след подадена от заинтересовани страни на редовна и допустима жалба срещу разрешение 10/20.09.2021г. на гл.архитект на община Варна. Изводите на съда в тази насока са подробни и се подкрепят от приложените по делото доказателства. Съгласно чл. 219, ал. 3 от ЗУТ за неуредените в тази глава въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс. Съгласно чл. 91 ал.1 от АПК в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. След отмяната на чл. 214а от ЗУТ - ДВ бр. 101/2015 г. е приложима разпоредбата на чл.91 ал.1 от АПК. Съгласно чл.147а ал.1 от ЗУТ главният архитект на общината издава разрешение за промяна предназначението и е компетентния орган по смисъла на чл. 91 от АПК, който може да го преразгледа. Разпоредбата на чл. 147а, ал.1 от ЗУТ предвижда издаване на разрешение от гл.архитект на общината за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Правилен е извода на съда, че към датата на издаване на разрешение 10/20.09.2021г. обектът склад не е отговарял на правилата и нормативите за жилище, регламентирани в чл.40, ал.1 ЗУТ, чл.108 ал.2 т.2 б."а" и "б" от Наредба 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. От събраните по делото писмени доказателства съдът обосновано е приел, че с издаването на разрешение 10/20.09.2021г. изискванията на разпоредбата на чл.38 от ЗУТ не са спазени. Нарушени са и предвижданията на действащия подробен устройствен план - ПУП-ПЗ и РУП одобрен със заповед Г-175/30.08.2004г. на зам.кмета на община Варна, нарушени са правилата и нормативите за застрояване, както и разпоредбата на чл.83 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство. При горните изводи издадената заповед, с която е оттеглено така издаденото разрешение е съобразена с материалноправните разпоредби, в каквато насока са изложени подробно мотиви в първоинстанционното решение. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Добрич е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,