Решение № 50215 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2021 г.

Решение № 50215 от 19.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на на "Горстрой" ООД срещу решение № 3 от 29.04.2021 г по в. гр. дело № 124/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което в обжалваната от касатора пред въззивния съд част е потвърдено решение № 267/17.09.2020 г. по гр. д. № 230/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, поправено с решение № 260055 от 29.01.2021 г. по описа на същия окръжен съд, с което частично са отхвърлени предявените от "Горстрой" ООД искове по чл. 59 ЗЗД срещу Община Царево - за разликата над присъдените 11 400 лв., до размера на претендираните при въззивното обжалване 37 665 лв обезщетение за периода 09.08.2016-15.09.2017 г както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над присъдените 2541,ЗЗ лв. до размера на сумата 6 322,85 лв. Искът на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е бил уважен в присъдения размер както и за част от мораторната лихва, тъй като ответникът е лишил "Горстрой" ООД от ползване на процесния недвижим имот, представляващ негова ведомствена почивна база в [населено място] за периода от 15.06.2015 г. до 08.08.2016 г., съответно е била отправена и покана за връщането му, поставяща ответника в забава Претенцията за периода след посочената дата, включително за целия летен сезон на 2017 г. (от 15.06.2017 г до 15.09.2017 г е отхвърлена поради приетото възражение на ответника, че ищецът неоснователно е отказал за получи владението, след като общината е имала готовност да предаде имота и е било насрочено предаването му за 08.08.2016 г, след връчена нотариална покана. Това е и единственото възражение на общината, уважено от съдилищата, като останалите възражения на ответника са мотивирано отхвърлени. От фактическа страна е установено, че имот, представляващ ведомствена почивна база на ищцовото дружество в [населено място], застроен с четири броя полумасивни сгради (тип бунгала) е бил предаден на общината на 04.12.2001 г. по силата на сключен предварителен договор, развален от ищеца през м. 04.2009 г. поради неизпълнение. Общината е получила владението на базата по сила на предварителния договор и е оспорвала правото на собственост на ищеца върху сградите (теренът е общинска собственост), като е задържала имота след като е възникнало задължението да го върне, което задължение е съдебно установено между страните с влезли в сила решения № 30/13.06.2011 г. по гр. д. № 681/2009 г. на БОС и решение от 21.12.2011 г. по гр. д. № 286/2011 г. на БАС. Не е спорно, че базата е била предадена на общината в много добро състояние, за което е съставен протокол и опис. За предходни периоди отговорността на ответната община по чл. 59, ал. 1 ЗЗД също е била ангажирана с влезли в сила съдебни решения, както и за част от исковия период, с потвърденото от въззивната инстанция първоинстанционно решение. В настоящия процес ответникът е изтъкнал обстоятелство, дало основание на съдилищата да отхвърлят иска за периода след 08.08.2016 г. Общината е поканила дружеството с насрочено предаване на почивната база в присъствие на нотариус, но представител на ищеца е отказал да получи владението поради състоянието на имота. Протокол с изявленията на страните е бил заверен от нотариуса. В констативния протокол е било отразено твърдение на ищцовия представител К. Л., че към самите бунгала има изградени пристройки, с множество вещи в тях включително някои нови, към бунгало № 3 има изграден навес с иззидана камина, а от задната му страна селскостопански двор с навес, в който също се съхраняват множество вещи, показващи, че почивната база не е освободена като цяло. Към бунгало № 4 също има изградени постройки за животни, засадени асми и градина с домати, в двора около бунгалата има множество вещи- хладилници, бидони, врати, прозорци, места за обитаване на кучета и животни. Представителят на ищеца е посочил и други признаци, свидетелстващи че бунгалата са обитаеми от неустановени лица. При това положение е отказано да се протоколира приемане на владението, тъй като състоянието на имота не отговоря на начина на ползване и приемането би могло да стане след опразване на територията на почивната база и след изнасяне на намиращите се там чужди движими вещи. Относно спорни факти, включително опразнена ли е била базата от обитатели, от страните са ангажираните гласни доказателства. Снети са показанията на лицата, представлявали страните и присъствали на 08.08.2016. Според показанията на свидетеля Л., представлявала ищеца, хора в бунгалата не е имало но за обитаване са свидетелствали вещите им. Общината била ползвала базата за да настанява социално слаби семейства. Според свидетеля Д., представлявал община Царево към този момент бунгалата са били опразнени от хора и вещите им. Имало инвентар в една от пристройките. Имало е самонастанили се лица, като общината и кметството в [населено място] взели мерки и имотът е бил освободен. Животни имало в близост до бунгалата, но не и в тях. Имало е случаи в миналото на самонастанили се лица, роми от околните села занимаващи се дърводобив, които се били настанили с конете си, но към момента базата била опразнена. Въззивният съд е приел, че към 08.08.2016 г. извършените от ответника действия са изпълнение на задължението му за връщане на имотите като предложеното изпълнение от негова страна неоправдано не е прието, при забава на кредитора в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, затова на осн. чл. 96 от ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците от своята забава в предаването на имота, което като последица включва и освобождаване от задължението за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, от този момент нататък. Неприемането на имота поради лошото му състояние и нанесени щети е намерено за неоправдано, тъй като за причинените щети по бунгалата ответникът носи отговорност за заплащане на обезщетение на друго основание, като в случая тази отговорност вече е ангажирана съгласно влезлите в сила съдебни решения между страните. Поради това, според въззивния съд състоянието на бунгалата не би могло да бъде основателна причина за отказа на ищеца да получи фактическата власт върху тях. Касаторът обжалва въззивното решение като неправилно и необосновано. Не е верен извода на съда, че базата не е била приета поради влошено състояние Доказателствата засвидетелстват друга причина, тя е била изтъкната и тогава. Не са обсъдени доказателствата, твърденията и доводи на жабоподателя в тази връзка, а именно че при отправената покана за предаване, имотът не е бил освободен и опразнен от хора и вещите им, бил е обитаем. Обитаването му по същия начин е продължило и след посочената дата 08.08.2016 г. Касаторът, чрез пълномощници адв. Ю. Д. и адв. Г. И. поддържа и пред настоящата инстанция доводите си, че общината е била длъжна да предаде почивната база без обители и тяхно имущество, което за исковия преиод не е сторено. Ответникът в касационното производство Община Царево не е депозирал отговор. С определение № 526 от 09.06.2022 г на ВКС, ІІІ г. о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса за задължението на въззивния съд да формира свои изводи по същество на спора, като обсъди всички събрани доказателства и също така да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател. По изведения въпрос Върховен касационен съд неотклонно е подчертавал, че задължението да се обсъдят всички доводи на страните и събраните по делото доказателства произтича от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Р България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Според задължителните указания в ППВС № 7/65 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, доразвити с приемането на ТР № 1/2013 г на ОСГТК на ВК по въпроси на въззивното производство, в рамките на наведените от въззивния жалбоподател оплаквания мотивите към въззивното решение трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на правния спор, като се обсъждат всички доказателства и доводите на страните и като се преценяват правнорелевантните факти от които произтича спорното право. По касационната жалба Въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца част, с която исковете са отхвърлени за разликата над 11 400 лв до 37 665 лв за главницата и за размера над 2541,ЗЗ лв до размера на 6322,85 лв за мораторната лихва, без да обсъди спорните факти, твърденията на страните и доводите им, което е в противоречие с отговора на процесуалноправния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационен контрол. Първоинстанционният съд е приел, че общината не е имала задължение да предава базата в конкретно състояние, след като в осъдителното решение № 30 от 13.06.2011 г на ОС Бургас, влязло в сила, не се съдържа подобно изискване. Готовността и поканата да предаде фактическата власт била достатъчна, за да изпадне ищцът в забавата по чл. 95 ЗЗД и отказът му под предлог, че в имота има движими вещи като домакински уреди, дрехи, инвентар, отглеждат се животни и насаждения е неоправдан, тъй като оценката на горната фактическа обстановка от първоинстанционния съд е, че ответната община не е настанявала неустановените обитатели в имота и съответно няма задължение да го освобождава от вещите им. Към тези оспорвани във въззивната жалба на касатора изводи на Бургаски ОС, въззивният съд не е препращал, нито е изложил свои мотиви. В съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил фактите, за които спорът е пренесен пред въззивната инстанция, не е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, преди да даде решаващ отговор на въпроса налице ли е отказ на ищеца да приеме от ответната община предаване на владението на почивната база, рефлектирало върху правото му да иска имуществено изравняване поради неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за част от исковия период. Въззивният съд подробно е изяснил и изтъкнал в мотивите си предисторията на спора. Мотивирани са и изводите на този съд относно установения размер на ползата, която имотът би донесъл на ищеца, като е прието за компетентно заключението на тройна оценителна експертиза. Необсъдените в една част показания на свидетелите, наред с установени от приложените влезли в сила съдебни решения обстоятелства относно състоянието и стопанисването на имота след предаването му през 2001 г сочат на фактическа обстановка, различна от възприетата с въззивното решение. От показанията на разпитаните двама свидетели, преценени съвкупно с останалите приобщени по делото доказателства, включително представените влезли в сила съдебни решения, фактическото състояние на имота към м. август 2016 г се изяснява без съществени противоречия. Страните са поддържали противоположни фактически твърдения по въпроса засвидетелствано ли е обстоятелството, че към датата 08.08.2016 г в имота продължава има допуснати обитатели, като събраните по делото доказателства, според настоящия съд, без съмнение водят до този извод. На първо място, по приключилия с влязло в сила решение № 117 от 24.12.2014 г по гр. д 281/2014 г на Апелативен съд - Бургас спор, по отношение на възникналото задължение на ответника да предаде имота е взет предвид представеният тогава предавателен протокол с дата 15.05.2012 г, който не свидетелства за осъществило се предаване на имота въпреки опита на общината да обвърже насрещната страна със съставения тогава документ за предаване на владението, успешно оспорен в този процес от настощия ищец. Причината да не се осъществи предаване на имота както през 2012 г, така и през 2016 г е една и съща. Решението, с което е уважен иска за обезщетение поради лишаване от ползване след датата 15.05.2012 г е основано на констатацията, че и и към този момент в три от четирите сгради е имало самонастанили се ромски семейства, че състоянието на сградите свидетелства за пълна липса на грижи и поддръжка и че общината е допуснала настаняването на тези лица, които са ползвали сградите към момента на предявяване на иска по приключилото дело. Пригаждане на бунгалата за целогодишно ползване с примитивни средства като жилища, което е реалното им състояние, е отчетено в производствата по разгледаните искове за обезщетение на нанесените вреди и е засвидетелствано от показанията на св. Л., които показания следва да се кредитират, тъй като са непосредствени, последователни и кореспондират с останалите събрани доказателства по делото. Същото положение, що се отнася до обитаването на имота, е установено и за исковия период по настоящето дело, поради което на датата 08.08.2016 г предаване на владението не се е осъществило. Състоянието на базата, както е засвидетелствано в този момент, не сочи обитаващите я лица да са били отстранени, а че са се изпокрили, което следва да се отдаде на присъствието на кмета на [населено място] на място и други служебни лица с властови правомощия. След тази дата, обитателите на имота са продължили да живеят в него необезпокоявани. Извършилите оглед на имота вещи лица по назначената икономическа експертиза са изтъкнали при приемане на заключението, че реално и към момента на огледа през 2020 г, възложен по възложената им задача, бунгалата са се ползвали от самонастанилите се. Макар общината да изтъква, че не е настанявала лица в имота по законен ред след 2015 г. местните власти са допуснали това положение да се установи трайно, като са бездействали за преустановяването му. Поради това по отношение на ищеца тези самонастанили се обитатели в почивната база, чийто брой и самоличност не е установен - пак в нарушение на обществения ред за което отговорни са общинските власти, следва да се приемат за допуснати от ответника държатели. Общината е престанала да стопанисва базата, без да изпълни задължението си да я върне на собственика. Официално прекъснати са били водоснабдяването и електроснабдяването до имота, като именно безстопанственото отношение към почивната база е създало условията и предпоставките в някои от сградите да се самонастаняват неустановени лица от ромски произход, имотът да се използва за жилищни нужди в примитивни условия, за складиране на отпадъци в прилежащите площи, за засаждане на зеленчукови градини и за отглеждане на животни. Предвид показанията на св. Д., тогава кмет на [населено място], градската управа инцидентно е реагирала на сигнали на граждани, живеещи в близост, че се нарушава обществения ред и за самонастаняване в този имот, който се намира в близост до ромската махала на града. Показанията на този свидетел на ответника, включително за естеството на предприетите мерки (поставен катинар, заковаване на врати и прозорци, в инцидентни случаи да се провери кои са самонастанилите се и откъде са дошли), също сочат на извод, че не са били положени необходимите усилия за преустановяване и предотвратяване занапред на установените случаи на самонастаняване. Независимо дали общинските представители са създали, или са се възползвали от ситуация, при която на посочената в нотариалната покана дата 08.08.2016 г самонастанилите се обитатели на имота не са били лично на мястото, белезите на обитаване са били явни. Видяни и описани са годни за ползване, а не изоставени домакински уреди, дрехи, покъщнина и вещи, поддържана зеленчукова градина, инвентар, отглеждани на място домашни животни и пр. При това положение, не е налице отказ от страна на представители на ищеца да приемат предаване на владението, каквото реално общината не е осигурила, включително към посочения спорен момент. Ответникът е имал установеното с решение на съда гражданско задължение в отношенията си с ищеца да върне имота, от което задължение - включително да го стопанисва до предаването му, при констатираните обстоятелства същият не може да се счита освободен без да е сторено необходимото за опразването му от лица, които е допуснал там. Освен неизпълненото облигационно задължение, общината е носител и на административните правомощия като местна власт да не допуска установените противоправни посегателства върху собствеността, независимо чия е тя; да не допуска ситуация като установената по делото да се превръща в трайно състояние, при която собственик на ведомствена почивна база в курортен град като Ахтопол на практика е лишен от възможността да получава благата от имота с оглед предназначението му. Общината е изтъкнала, че след 2015 г не е настанявала лица в имота и доказване в обратна насока не е проведено, но тези възражения на ответника не изключват търсената от него отговорност по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Не са ангажирани доказателства за какви цели е ползвана базата от Община Царево след предаването й по силата предварителния договор. Според показанията на св. Л., запозната с условията по сключения предварителен договор, общината е възнамерявала да реализира програма по линия на социалното подпомагане, като настанява в имота социално слаби семейства. Няма данни за реализация на подобна регламентирана дейност от ответната община до прекратяването на договора, което обаче не е от решаващо значение. Допуснато е, при това от ответника, имотът да служи за подобни цели на практика. От значение е, че не се установява предназначението на терена и сградите като оборудвана почивна база да било променено, а единствено установено е, че след прекратяване на договора е препятствано ползването му от ищеца като собственик на сградите (включително и на терена, който е имал обслужващо предназначение), след като основанието за задържане на имота от общината е отпаднало, включително установено е нанасяне на щети и поддържането на целия обект в състояние на разруха за времето, през което ответникът го е стопанисвал. В настоящето производство е изтъкнато, че със Заповед РД 1-12/08.01.2016 г на кмета на общ. Царево е наредено премахването на сградите в имота и след обжалване, същата заповед е потвърдена окончателно като законосъобразна с решение № 15780/20.12.2017 г по адм. д № 6801/2017 г на Върховен административен съд. За исковия преиод нейното изпълнение не е реализирано. Поради това неизпълнението на посочените по-горе задължения от ответника по отношение на процесния имот са лишили ищеца от ползите, които собствеността би му осигурила, включително за исковия период от датата 09.08.2016 г до 15.09.2017 г. Член 59 от ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползването, дължимо в размер на следващия се пазарен наем за имота, който в случая е определен от заключението на приетата по делото тройна икономическа експертиза, изготвена от вещите лица Д., Х. и М. при стойности, формирани от възможния доход. Въззивният съд правилно е отхвърлил доводите и на двете на страни за друг размер на обезщетението, включително не могат да бъдат възприети доводите на ищеца за частична корекция на метода, използван от вещите лица. Настоящата инстанция намира за правилно и обосновано изтъкнатото от въззивния съд, че вещите лица за вложили специалните си знания относно приложимите оценителни методи, съобразявайки всички значими факти. Следва да се добави, че експертите са приложили обосновани икономически критерии, като водещо са използвали метода на пазарните аналози, с отчитане местоположението, възможната заетост и капацитета на базата, включително и липсата на категоризация на обекта като туристически, отчели са тежестта на всеки от индивидуално присъщите показатели при крайните стойности. При оценката са съпоставени други сходни обекти и е приложен коефициент за намаляване поради присъщите разходи за стопанисване и управление, като елементи на приложената от вещите лица методика. Възражения, основаващи се на изолирано разглеждане на отделни елементи на приложената методология за оценка, поради обстоятелства които не са от естество да изключат нейното прилагане, не могат да бъдат възприети като основание съдът да не зачете компетентно изготвеното заключение. Заключението е възприето от съда при определяне на обезщетението до 08.08.2016 г и следва да се възприеме и за периода след тази дата, тъй като не са установени обстоятелства за изключване и неприемане на изводите на вещите лица по методологични съображения. При отчитане на конкретното състояние на базата обуславящо посочената цена на 1бр. легло от 7, 50 лв на ден (бруто) като реална за исковия период и при капацитет на базата от 18 бр. легла, пропуснатите приходи за собственика след приспадане на присъщи разходи за управление (за сезони 2016-2017 г) е 88 лв на ден, като сезонът е за времето от 15 юни до 15 септември на всяка година. Общо за периода обезщетението възлиза на 21648 лв( по 7216 лв на годишна база), присъдени са 11400 лв до датата 08.08.2016 г, като следва да се присъди разликата от 10248 лв формираната от оставащите 23 дни от м. август и 15 дни от м. септември за сезона 2016 ги. за целя сезон на 2017 г, формиран от начисления само за летните месеци. За времето от 15 юни до 15 септември на 2017 г следва да се присъди пълната сума от 7216 лв, съгласно заключението на вещите лица, което следва да се възприеме при определяне на обезщетението съгласно чл. 162 ГПК. Правилно присъждането на мораторната лихва е съобразено с горната особеност за формиране на главницата( сумата 3032 лв, чието плащане е забавено считано от 16.09.2016 г и сумата 7216 лв, чието плащане е забавено от 16.09.2017 г) обусловено от възможността за наемане и ползване на базата през летните месеци, което настоящата инстанция също отчита. Тъй като предназначението на ведомствената почивна база е за сезонно ползване, ищецът е предявил исковата претенция по години, за всеки сезон, като от крайния момент на очаквания доход след края на сезона, е претендирал и лихва за забава, която се дължи до датата на предявяване на исковата молба 18.06.2018 г. Така формирано, вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при забава на ответника е обосновано, подкрепено с доказателства и относно размера му, за който следва да се възприеме заключението по назначената експертиза. Обезщетението за времето от 09.08.2016 г до 15.09.2016 г възлиза на 3032 лв, като обезщетението в размер на законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази главница възлиза на 539, 87 лв до датата на завеждане на исковата молба Обезщетението за сезона 15.06 - 15.09.2017 г е в размер на 7216 лв, обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази главница е в размер на 533, 23 лв, като при формиране размера (съгл. заключението на тройната експретиза) е съобразен различния начален момент при изпадането в забава, поради това може да се присъди и сборувано. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да отмени постановения въззивен акт в частта, в която е потвърдено първоинстнационното решение, с който е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД до размера на установените основателни вземания и вместо него да постанови решение, с който до посочените по-горе размери обективно съединените искове се уважат, а за отхвърлянето на иска над този установен размер, въззивното решение да се остави в сила С оглед изхода на делото в настоящата инстанция следва да се присъдят разноските. Съобразно уважената от първоинстанционния съд част от иска, както и с настоящето решение за уважаване на част от иска (съобразно очертания при въззивното и касационно обжалване исков предмет), от направените разноски на ищеца в първа инстанция следва да се присъдят 3707 лв, от направените във въззивното производство разноски на ищеца да се присъдят 2355, 22 лв, а от направените в касационното производство негови разноски в размер на 2831 лв (от които 2200 лв са платено адвокатско възнаграждение), да се присъдят 1625, 85 лв. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска които разноски е установил и претендирал за първа и въззивна инстанция. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, за двете предходни инстанции ищецът дължи на ответника разноски в размер на общо 2719, 27 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение