Решение № 9307 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2009 г.

Решение № 9307 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2527/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 31.10.2008 г. постановено по адм. д. № 1299/2001 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "д" състав е отхвърлил жалбата на Донка Гочева Енчева и Енчо Костадинов Енчев срещу писмо изх. № 192-03-136/6.04.2001 г. на началника на ДНСК, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата им срещу одобрен проект и издадено разрешение за строеж № 156 / 12.06.2000 г. на главния архитект на гр. София за преустройство в ресторант на приземен етаж от жилищна сграда, находящо се в гр. София, ул. "Ангел Кънчев" издадени на Одилия Вълчева и "Хангеки" ЕООД като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Донка Енчева и Енчо Костадинов, двамата от гр. София с оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 предл 1 и 3 АПК. Ответникът ДНСК гр. София чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Ответникът Одилия Вълчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Ответникът "Хангеки" ЕООД гр. София не изразява такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на решението и предлага да се отмени. Решението е незаконосъобразно и необосновано. С обжалваният индивидуален административен акт, началникът на ДНСК е оставил без разглеждане по същество искането на касаторите за отмяна на одобрени проекти и строително разрешение № 156/12.06.2000 г. за преустройство в ресторант на приземен етаж на жилищната сграда в п. VI, кв. 11 по плана на гр. София, м. "Центъра" на ул. "Ан. Кънчев" № 34, мотивирайки този свой извод с недопустимост на жалбата, поради просрочието й по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Неправилно в конкретния случай органът се е позовал на разпоредбите на ЗУТ, тъй като тук намират приложение тези на ЗТСУ (отм), които са действали по време на издаване на административния акт и неговото обжалване. Това е така, защото разпоредбата на § 12, ал. 1 ПР на ЗУТ предвижда започналите производство по одобряване на инвестиционните проекти и издаването на строителните разрешения за строеж да се довършват по ЗТСУ (отм.) и подвеждането на настоящия случай под хипотезата на чл. 156, ал. ЗУТ е довело до нарушение на материални закон. След като правото на обжалване е възникнало при действието на ЗТСУ (отм.) жалбата е била подадената от касаторите в срок с оглед препращането й и на компетентния орган - началника на ДНСК е била допустима още повече, че видно от данните същата предхожда издаването на разрешението за ползване, за това органа е следвало да я разгледа и произнесе по същество еиизведение на съда извод за неотносимост на това обстоятелство към законосъобразността на акта е незаконосъобразен и необосновано. Като е приел изводите за законосъобразност на обжалвания административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в нарушение на материалния закон, при наличие на отменителното основание на чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 и 3 АПК, поради което следва да бъде отменено и с отмяна на отказа на началника на ДНСК, обективиран в писмо № 192- 03-136/6.04.2001 г. като делото се върне като преписка на началника на ДНСК за произнасяне по съществото на жалбата. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.