Решение № 13300 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2014 г.

Решение № 13300 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на общински съвет - гр. Варна, срещу решение № 116 от 22.01.2014 г. по адм. д. № 3278/2013 г. на Административен съд - Варна. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК и се иска отмяната му. Ответникът - "ЛСК Пропъртис" ЕООД, гр. Варна, чрез своя процесуален представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е прогласил нищожността на чл. 19а, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна (НОАМТЦУТОВ), в частта "следните документи: - служебна бележка от ВиК Варна, удостоверяваща, че за този имот е спряно подаването на вода за предходните 12 месеца или няма разкрита партида за отчитане на вода; - служебна бележка от електроразпределителното дружество, удостоверяваща, че за този имот е спряно електрозахранването или няма разкрита партида за отчитане на ел. енергия". Със същото решение са отменени разпоредбите на чл. 19а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна в следните части: в алинея 1 и алинея 2 относно "Декларацията трябва да бъде подписана от всички собственици, респ. ползватели с учредено вещно право на ползване"; алинея 3 в частта "Задължените лица дават изрично съгласие за извършване на проверки от общинската администрация"; алинея 5. В случаите, когато декларацията е подадена извън срока на чл. 19 "а", ал. 1 респ. ал. 2 същата не поражда правни последици. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че с разпоредбата на ал. 3 от чл. 19а от НОАМТЦУТОВ Общински съвет Варна поставя допълнителни условия за упражняването на правото за освобождаване от заплащане на услуга, която не се ползва - представянето на документи от трети лица за липсата на разкрити партиди или спиране на подаване на вода и електричество за предходен 12 месечен период. Според съда, законодателят не е делегирал на общинските съвети правомощие да определят условията при които не се дължи такса, като в случая общинският съвет е превишил компетентността си и е излязъл извън нейните законови рамки. Административен съд - Варна е приел, че в тази част оспореният акт е постановен при наличие на порок, който го прави нищожен - при липса на компетентност. На следващо място, за да отмени чл. 19а от НОАМТЦУТОВ в останалите части, решаващият съд е развил съображения за противоречие на цитираните алинеи с материалния закон - чл. 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като въведените от общинския съвет изисквания противоречат на акт от по-висока степен. Решението е правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Въз основа на правилно установените факти Административен съд -Варна законосъобразно е приел от правна страна, че подзаконовият нормативен акт, чиято разпоредба се оспорва, е приет при спазване на административнопроизводствените правила, правилата за вземане на решение и е фактически и правно мотивиран. С разпоредбата на чл. 19а, ал. 3 от НОАМТЦУТОВ общинският съвет е определил четири вида документи, които лицето по ал. 1 на чл. 19а трябва задължително да приложи към декларацията за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци за имоти, които не се ползват. С тези документи на практика се иска удостоверяване наличието на факти и обстоятелства, които не са визирани в законова норма. Следователно се създават условия, при наличието на които е възможно да се упражни законовото право на деклариране неползването на престираната от общината услуга. Кога, при какви условия, не се дължи такса битови отпадъци е определил закона. Законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса - когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки - чл. 71 и чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона, поради което твърденията в обратния смисъл в касационната жалба са неоснователни. Законодателят не е делегирал на общинските съвети правомощието да определят условия, при които не се дължи такса. Делегацията на законодателя е само досежно реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на съответната такса - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът за упражняване на едно право е нещо коренно различно от условията, при които това право се упражнява. Правилно решаващият съд е приел, че общинският съвет е превишил компетентността си, излязъл е извън нейните законови рамки, и е постановил акт, за който не е овластен (в този смисъл виж Решение № 4024 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2012 г. и Решение № 6130 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2012 г.). Не органа на местното самоуправление - общинският съвет, а Народното събрание е компетентно да определи условията, при които не се дължи такса битови отпадъци и това е сторено от него в изричните разпоредби на чл. 8, ал. 5 и 6 и на чл. 71 ЗМДТ. Налице е нищожност по материя - ratio materiae и предвид вида на порока, правилно Административен съд - Варна е прогласил нищожността на чл. 19а от НОАМТЦУТОВ в посочената част. По отношение на разпоредбите на 19а от НОАМТЦУТОВ - алинея 1 и алинея 2 относно "Декларацията трябва да бъде подписана от всички собственици, респ. ползватели с учредено вещно право на ползване"; алинея 3 в частта "Задължените лица дават изрично съгласие за извършване на проверки от общинската администрация"; алинея 5 "В случаите, когато декларацията е подадена извън срока на чл. 19 "а", ал. 1 респ. ал. 2 същата не поражда правни последици - решаващият съд правилно е приел, че същите са незаконосъобразни. Посочените разпоредби касаят процедури и са част от реда за приложение на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, поради което същите са постановени от компетентен орган. Съгласно ЗМДТ в производствата по установяването на задължения за местни данъци и такси служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ДОПК органите по приходите имат право да извършват проверки по отношение на фактите и обстоятелствата от значение за определяне на задълженията за данъци. По силата на закона общинските служители имат право да извършват проверки за декларираните обстоятелства, правата за извършване на проверки произтичат от закона, без да е необходимо изрично съгласие на проверяваното лице. От друга страна, по отношение не пораждането на правни последици на декларации подадени извън определените срокове, текстът на НОАМТЦУТОВ е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен - АПК и ДОПК. Подаването на декларация поставя началото на административно производство, което следва да приключи с постановяването на индивидуален административен акт. Процедурата касае определяне размера на местна такса, като общинският служител, действащ като орган по приходите, следва да издаде или Акт за установяване на задължение по декларация или Ревизионен акт, тъй като това са единствените разписани в закона документи, с което се установяват задължения за данъци, а съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването на задължения за местни такси се извършва по реда за установяване на местни данъци, а именно ДОПК. Ето защо, след като декларацията за освобождаване от заплащане на неползвана услуга представлява упражняване на това право, то именно орган по приходите и то с нарочен акт следва да се произнесе по искането. Неразглеждането на декларацията по съществото си представлява непроизнасяне по искането, което е недопустимо. Правилно Административен съд - Варна е отменил цитираните разпоредби на чл. 19а от НОАМТЦУТОВ като постановени в нарушение на материалния закон Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт на Административен съд - Варна е правилен, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което същият следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК се дължат претендираните от ответника разноски, възлизащи на 1 800 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,