Решение № 485 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тича 2012 ЕООД с ЕИК 202229213, със седалище в гр.Шумен, [улица], [адрес], представлявано от управителя Ю. Д. П., действащо чрез адв.Б.Борисов, срещу решение 839 от 17.06.2024г., постановено по адм. дело 86/2024 г. по описа на Административен съд гр.Шумен. В касационната жалба се навеждат доводи за допусннати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства. Позовава се на чл.6, §1, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679), тъй като камерата е насочена за защита здравето и живота на жалбоподателя и жилището му. Намира, че няма доказателства за допуснато нарушение на разпоредбите на чл.6, §1, б. а - от е и на принципите, регламентирани в чл.5 от Регламента. Не споделя тезата, че на легитимния интерес на администратора на личните данни за защита на собствеността си, се противопоставят личните интереси и основните права и свободи на субектите на данни- посетители в съсобствената жилищна сграда, служители на Напоителни системи ЕАД, клон Шумен. Двете разпоредени задължения да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбите на чл.6, §1, б. а е от Регламент(ЕС) 2016/679 и да преустанови видеонаблюдението в жилищната сграда чрез демонтиране на камерата, биха били обективно неизпълними посредством премахване на камерата. По изложените оплаквания касационният жалбоподател моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени решението на КЗЛД. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - КЗЛД, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Тича 2012 ЕООД, срещу Решение рег. ППН-02-177/2024/18.01.2024г. на Комисия за защита на лични данни, с което е прието, че Тича 2012 ЕООД с управител Ю. П., в качеството на администратор на лични данни, е извършил нарушение на чл.6, §1, б. а - е от регламент(ЕС) 2016/679, поради което и на основание чл.58, §2, б. г вр. с чл.57, §1, б. а от същия регламент е разпоредено да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, букви а - е от Регламент (ЕС) 2016/679 и принципите, регламентирани в чл.5 от същия Регламент, а именно - да преустанови чрез демонтиране на IP PTZ Камера (Съгласно констативен акт peг. ППН-02-667 от 01.11.2023г.), видеонаблюдението в жилищна сграда, находяща се в имот 000014, с ЕКАТТЕ 99164, местност [адрес], общ. Върбица, обл. Шумен. Административен съд Шумен е приел установената от КЗЛД фактическа обстановка, а именно, че във връзка с постъпило писмо сигнал с вх. ППН-02-177/21.03.2023г., относно обработването на лични данни на физически лица посредством система за видеонаблюдение, изградена в имот 000014, ЕКАТТЕ 99164, находящ се в местност [адрес], общ.Върбица, обл.Шумен, със Заповед РД-15-160/02.05.2023г. на председателя на Комисия за защита на личните данни е наредено извършване на проверка, която да установи спазени ли са разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД в дейността на Тича 2012 ЕООД при обработване на лични данни на физически лица чрез средства за видеонаблюдение в посочения недвижим имот. На 11.05.2023г. е извършена проверка на място в имота, в който Тича 2012 ЕООД, представлявано от Ю. Д. П. - собственик и управител, е собственик на ½ ид.част от сградата, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот 131, том XII, peг. 4833, дело 1190 от 2012г. на нотариус С. Н., с район на действие PC - Велики Преслав (приложен към делото л.38-39). Другата ½ ид. част от сградата е собственост на Напоителни системи ЕАД, клон Шумен. Сградата попада в границите на стратегическа зона на язовир Тича , собственост на Министерство на земеделието, представляващ стратегически обект от значение за националната сигурност, включен в Списъка - Приложение към чл.1, ал.1 от ПМС 181/20.07.2009г., като язовир с национално значение за питейно водоснабдяване (III. Сектор Водни ресурси , т.2.1 буква т ), в зоната на отговорност на ТДНС - Шумен. Оператор на обекта е Напоителни системи ЕАД, клон Шумен. В частта от сградата-собственост на Тича 2012 ЕООД е установена монтирана, през месец юли 2019г. от Ю. П., един брой IP PTZ камера за видеонаблюдение марка HIKVISION, модел DS-2DE7430IW-AE, която не е снабдена с карта памет (SD) и не е наличен видеорекордер, към който камерата да е свързана. Установено е, че видеокамерата е присъединена към локална компютърна мрежа, изградена в имота. Целта на осъществяваното видеонаблюдение е превантивна охранителна дейност на имота на дружеството Тича 2012 ЕООД, който не се охранява по друг начин. Към момента на проверката не се извършва запис с видеокадри, като не са установени такива и за минал времеви период. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни). Достъп до настройките на камерата и изходящия образ в реално време, се осъществява единствено от Ю. П. - управител на Тича 2012 ЕООД след въвеждане на атрибути за идентификация - потребителско име и парола, достояние и известни на същия. П. осъществява отдалечен достъп до камерата посредством специализирано приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Камерата е монтирана на тераса от апартамент на втория етаж от южната страна на сградата. Същата е с моторизиран обектив и има възможност за автоматично въртене и промяна обхвата на наблюдение, както и възможност за предаване на звук. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица. Не са налице информационни табели, предупреждаващи за извършвано видеонаблюдение на обекта. От страна на Ю. П. - управител на Тича 2012 ЕООД не били предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез средства за видеонаблюдение на обекта. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол, съставен в два екземпляра, един от които е връчен на управителя на Тича 2012 ЕООД . Установено е, че при промяна обхвата на наблюдение на така монтираната камера за видеонаблюдение в жилищната сграда, обект на проверката, има вероятност да извърши видеонаблюдение на части от поземления имот и/или други площи от стратегическата зона на язовир Тича , представляващ стратегически обект от значение за националната сигурност, както и на ползватели на съсобствената сграда. Резолюцията на камерата е от високо качество и в обхвата ѝ могат да попаднат движещи се xopa и превозни средства на разстояние от 150 метра от нея, като заснемането им представлява обработване на личните им данни, за което те не са давали съгласие на администратора. Съдът е събрал необходимите доказателства по делото и е изяснил релевантните фактически обстоятелства. От правна страна е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на нормативно предвидената процедура, в предвидената форма и съдържа изискуемите реквизити, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Описал е съдържанието на приложимите норми. Приел е, че дружеството извършва действия, попадащи в приложното поле на чл.4 от Регламент (ЕС) 2016/679 и че осъществяваното видеонаблюдение във всеки един момент може да бъде насочено извън личната сфера на лицето, като обработи без правно основание личните данни на неограничен кръг лица, изпълняващи служебните си задължения в сградата, обслужваща стратегическия обект язовир Тича . Съдът е приел, че в процесния случай не е налице нито една от визираните в разпоредбата на чл.6, §1 от Регламент (EC) 2016/679 хипотези, където са разписани условията, при наличието на които е допустимо обработването на личните данни на физическо лице. Като неоснователна е намерил поддържаната от оспорващия теза за наличие на предпоставките по чл.6, §1, б. г от Регламента, а именно, че обработването на лични данни посредством видеонаблюдение е с цел, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, както и на собствеността. Направен е анализ на баланса на интересите в хипотезата на допустимост на обработването на лични данни по смисъла на чл.6, §1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679. Съобразявайки местонахождението на видеокамерата и нейния обхват, правилно е приел, че може да бъдат нарушени принципите по чл.5 от Регламента. Посредством видеонаблюдението дружеството може не само да идентифицира лицата, изпълняващи служебните си задължения в съсобствения имот, на която е монтирана камерата, но и да получи информация за дейности, осъществявани в стратегическия обект, без да има правно основание или преимуществен интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до необходимото. Тъй като монтираната камера не отговаря на нито едно от условията за допустимо законосъобразно обработване на лични данни и не е съобразена с принципите, установени в Регламента, като правилно и обосновано е прието даденото на основание чл.58, §2, б. г , във връзка с чл.57, §1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 разпореждане на Тича 2012 ЕООД да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на чл.6, §1, б. а е от същия Регламент, чрез демонтиране и премахване на камерата. При тези мотиви съдът е отхвърлил подадената жалба срещу решението на КЗЛД. Така постановеното решение е правилно. Решаващият съд е пресъздал вярно фактическата обстановка по спора. Съдът правилно е приел, че установеното видеонаблюдение не попада в хипотезите на законосъобразно обработване на лични данни, предвидени в член 6, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно член 6, параграф 1, б. "а" - "е" от ОРЗД обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя, че са налице условията по член 6, параграф 1, буква г и е за обработване личните данни на субектите чрез видеонаблюдение. Съдът е отчел мотивите на касатора, че видео системата е използвана с цел охрана на семейството и имуществото му, но обосновано е приел, че този мотив не е достатъчен за да се приеме, че е изпълнено условието на член 6, параграф 1, буква е интересите на администратора на лични данни да са преимуществени пред законните права и интересите на засегнатите лица, субекти на данни, свързани със защитата на лични данни. Изложените съображения в тази насока са правно издържани и се споделят от касационната инстанция. Другият съществен момент е, че камерата включва в обхвата си видеозаснемане на обществени площи от стратегическо значение и имот на трето лице, без тяхно съгласие, следователно са нарушени принципите по чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента, а именно обработването на лични данни да е свързано със и да е ограничено до необходимото във връзка с легитимните цели, за които се обработват - свеждане данните до минимум. Надзорният орган КЗЛД предприема действия, като е длъжен да избере измежду правомощията, посочени в член 58, § 2 от Регламента, подходящата, необходима и пропорционална мярка. Това право на преценка при избора на средства е съответно ограничено, когато изискваната защита може да бъде осигурена само чрез предприемане на конкретни мерки. Съобразно конкретиката на фактите в случая, указаният начин в оспореното решение може да бъде квалифициран като целесъобразен по смисъла на чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото в обхвата на камерата попада обект от стратегическо значение за националната сигурност на Република България, в който е въведен контролиран режим на достъп, относим към защита от евентуално посегателство срещу собствената сграда на касатора. Предвид на изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за заплащане на разноските по делото, касаторът следва да заплати на КЗЛД сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,