Решение № 10418 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 13918 от 23.04.2025г., постановено по адм. дело 3072/2024г., Административен съд София град, III-то отделение, , 79-ти състав, е отхвърлил жалбата на Г. Л. К. , [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], против Ревизионен акт (РА) Р 22221023000613 091 - 001/07.11.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 182 / 08.02.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който му е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на Подем Груп ЕООД, ЕИК 201397820, за невнесени задължения на дружеството общо в размер на 238 457,34лв.

С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 14 188лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Л. К. , [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. В. И. Силяновски. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Калоферова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Г. Л. К. , [ЕГН], с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], против Ревизионен акт (РА) Р 22221023000613 091 - 001/07.11.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 182 / 08.02.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който му е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на Подем Груп ЕООД, ЕИК 201397820, за невнесени задължения на дружеството общо в размер на 238 457,34лв. , в това число данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 921,75 лв.; за корпоративен данък за 2017г. в размер на 129 261,72 лв.; за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчните периоди от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 16 599,50 лв..; за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 2 249,26 лв.; за вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 884,55лв.; за вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 492,79 лв. и съответните лихви. Отбелязано е, че ревизията е повторна след отмяна /прогласяване за нищожен/ на първоначално съставения ревизионен акт на лицето с решение на Административен съд София град. Съдът е възпроизвел много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията /стр.3 10 от първоинстанционното решение/и констатациите, поради които органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице са налице условията за реализиране на отговорността му по отношение на задълженията на Подем Груп ООД по реда на чл.19,ал.2 ДОПК. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на л.255 и сл. от първоинстанционното дело , съответно л.11 и следващите от решението. Прието е, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи, в предвидената за това форма, подписани са с валидни квалифицирани електронни подписи, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че жалбоподателят е уведомен за издадената заповед за възлагане на ревизия, на основание чл. 37, ал. 3 ДОПК на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения; всички събрани и приобщени към ревизионната преписка документи са подробно описани в РД, съставени са съответните протоколи, ревизирания субект е надлежно уведомен за резултатите от извършената ревизия, като му е предоставена възможност за писмено възражение и доказателства във връзка с констатациите и изводите, обосновали предложените размери на задълженията.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.12 и сл. от решението. Систематизирани за нуждите на нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място съдът е обсъдил направеното възражение за изтекла погасителна давност . Възпроизведена е нормата на чл.171,ал.1 ДОПК, след което на база на нея съдът е посочил за всяко едно от процесните задължения кога изтича погасителната давност. На отделен ред е обсъден и въпроса за теченето на давността по време на пандемията с Ковид предвид разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. На отделен ред е дадено тълкуване на нормата на чл.172 ДОПК относно спирането и прекъсването на давността. На база на тълкуване на конкретните факти и обстоятелства по делото е направен генерален извод, че установените с ревизионния акт публични задължения не са погасени по давност. 2. На стр.14 15 от решението административният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл.19 ДОПК, която урежда особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци и осигурителни вноски субекти, като са изведени елементите на фактическия състав на установената с акта отговорност на задълженото лице по чл.19,ал.2 ДОПК. 3. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към ревизираните периоди Г. К. е бил управител, собственик на капитала ипредставляващ на ПОДЕМ ГРУП ЕООД, както и че последното има непогасени публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. 4. На отделен ред административният съд е изложил мотиви относно предприетите действия в хода на ревизията за установяване на имущественото състояние на ПОДЕМ ГРУП ЕООД, като е прието, че от страна на органите по приходите са предприети процесуални действия по събиране на вземането от основния длъжник, но такова събиране не е осъществено поради липса на парични средства или на други активи, върху които да бъде насочено изпълнение. 5. На база на изложеното до тук е изведен извод, че са налице първата, втората и четвъртата предпоставка на чл.19, ал. 2 ДОПК, а следващите предвидени в условията на кумулативност предпоставки, а именно недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия и причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията, съдът намира също за доказани. 6. Изложени са мотиви, че съгласно данните от представена оборотна ведомост за периода 01.01.2017г. - 31.10.2017г. ПОДЕМ ГРУП" ЕООД е декларирало налични парични средства в касата в размер на 1137695,04 лв., а съгласно данни от оборотната ведомост за 2017г. са налични парични средства в касата в размер на 1202531,39 лв,, в същото време при ревизията не е представена информация относно наличните парични средства към 01.12.2017г. Обоснована е констатация, че в случая управителят Г. Л. К. е имал финансовата възможност за погасяване на задълженията на дружеството с разполагаемата касова наличност в, т.ч. и задълженията определени с Ревизионен акт Р-22221216007807-091- 001/05.07.2017г. и подадените Декларации обр. 6, като ревизионен акт Р-22221218001141-091-001/11.10.2018г. е издаден след прехвърляне на дружествените дялове от Г. К. на Н. В. Е., но Г. Л. К. е отговорен за данъчните задължения на ПОДЕМ ГРУП" ЕООД за ревизирания период, през който същия е управлявал дружеството. Съдът е посочил, че активи на дружеството не са открити, от страна на ревизираното лице не са представени доказателства, че паричните средства са вложени в независимата икономическа дейност на дружеството, не са и представени доказателства относно твърденията, че паричните средства са били предадени на новия собственик на капитала и управител на дружеството. Обоснован е извод, че паричните средства в брой са останали в притежание на управителя Г. Л. К., т.е. налице е отклонение на имущество финансови средства от партиромиума на Подем Груп ЕООД. Според решаващият съд, този извод не се опровергава и от заключението на назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза.7. Административният съд е намерил за правилни изводите на органите по приходите, че изтеглените от касата и напуснали патримониума на предприятието парични средства, не са документално обосновани с надлежното издаване на първичен счетоводен документ, че същите са използвани за плащане на разходи или задължения, свързани с осъществяваната от дружеството стопанска дейност, като от изложеното може да се направи извода, че са извършени действия, които водят до намаление на имуществото на дружеството ПОДЕМ ГРУП" ЕООД и в резултат - недобросъвестно препятстване на събиране на данъците, като по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Изложени са мотиви, че в случая, може да се твърди, че има отклоняване на ресурси на дружеството в размер на 1137695,04 лв., в което се съдържа и субективен елемент - недобросъвестно извършени плащания с характер на скрито разпределение на печалбата, като поведението на субекта на отговорността Г. Л. К. води до извода, че последния умишлено е предприел действия, с които да отклони имущество - налични парични средства в дружеството в размер на 1137695,04 лв. и тези обстоятелства водят до невъзможността за погасяване на последващи задължения. 8. Решаващият съд е определил като неоснователни възраженията на задълженото лице са липса на основания за ангажиране на отговорността му. Посочено е, че към процесните ревизирани периоди от една страна дружеството е разполагало с налични парични средства в следствие на постъпилите плащания от съконтрагентите му, които са били достатъчни за покриване на задълженията му към НАП., а липсата на разплащането на последните следва да се приеме за доказано, че е вследствие именно на недобросъвестното поведение на третото лице, управител на дружеството. Прието е, че от съдържащите се по преписката доказателства е видно, извършените разпоредителни действия от управителя касаят на практика цялото имущество на юридическото лице и след тях то не разполага нито със суми по банковите сметки, нито с активи, които биха могли да послужат за удовлетворяване/обезпечаване вземането на НАП, поради което и дългът е категоризиран като несъбираем. 9. На отделен ред са изложени мотиви относно размера на отговорността, в това число и за задължението за лихви.

Решението на Административен съд София град e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Г. Л. К. против отхвърлителната част на първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се множество доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, като оспореният ревизионен акт е законосъобразен за посочените задълженията на дружеството. Поддържат се оплаквания, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, като в същото време не е преценена доказателствената сила на събрани в производството доказателства. По същество оплакванията на касатора са в две групи направления от една страна относно изводите на административния съд, че от страна на управителя на дружеството са извършени разпоредителни действия с парични суми от касата на последното, а от друга относно извода за липса на изчерпване на възможности за събиране на вземанията на дружеството-длъжник.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че на касатора Г. Л. К. е вменена отговорност за задължения на дружество Подем Груп ЕООД, ЕИК 201397820, общо в размер на 238 457,34лв. , в това число данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 921,75 лв.; за корпоративен данък за 2017г. в размер на 129 261,72 лв.; за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчните периоди от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 16 599,50 лв..; за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 2 249,26 лв.; за вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 884,55лв.; за вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 492,79 лв. и съответните лихви. Една част от тези задължения са установени с ревизионен акт Р 22221218001141 091 001/11.10.2018г.,издаден от органи при ТД на НАП София, за извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди 01.10.2016г. до 31.01.2018г. и по ЗКПО от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., а за други са подавани декларации образец 6.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело по описа на ТД на НАП София, като според справка дружеството не притежава парични суми и друго имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения.

Установено е още, че задълженото лице Г. Л. К. е бил управител и едноличен собственик на капитала на Подем Груп ООД за периода от 24.01.2011г. до 09.03.2018г.-, на която дата с договор за продажба на дялове от капитала на Подем Груп ЕООД Г. К. е продал на Н. В. Е. 10 дяла на обща стойност 100лв. от капитала на дружеството за сумата от 100лв., като прехвърлянето е вписано в търговския регистър на 15.03.2018г. В хода на ревизията като доказателства са приобщени и такива, събрани в рамките на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на Подем груп ЕООД, приключила с протокол П 222212171154128 073 001/06.02.2018г. в хода на проверката е установено, че за периода 01.01.2017г. до 31.01.2018г. дружеството е разполагало с открити разплащателни сметки в 6 банки, от които управителят Г. К. е теглил и внасял на каса суми по разплащателната сметка на дружеството, получавани са суми от клиенти и са превеждани суми по фактури, издавани от доставчици, като липсват данни за превеждани суми по лични сметки на физическото лице. В хода на проверката както от Подем груп ЕООД , така и от управителя Г. Л. К. не са представени никакви документи, въз основа на които да се установи за какво са използвани паричните средства, дали това е свързано със стопанската дейност на дружеството и как са били осчетоводени. В ревизионния доклад се съдържа констатация, че при извършената проверка, приключила с цитирания по-горе протокол от 06.02.2018г. в офис на дружеството, за установяване на фактическата наличност на парични средства в брой в касата на дружеството, декларирани за съхранение в офиса, е представена оборотна ведомост на Подем груп ЕООД за периода 01.01.2017г. 31.10.2017г., съгласно която по сметка 501 Каса в лева с крайно дебитно салдо в размер на 1 137 695,04лв. В протокола е посочено, че проверката е извършена в присъствието на Д. К., на длъжност технически секретар, според която на адреса не се съхраняват парични средства и с тях се разпорежда единствено управителят на дружеството. В доклада се съдържа и констатация, че според оборотна ведомост на дружеството за периода 01.01.2017г. 31.12.2017г. към 01.01.2017г. по сметка 501 Каса в лева е отразена касаво наличност в размер на 645 675,52лв., осчетоводени са дебитен оборот в размер на 979 448,18лв., кредитен оборот в размер на 422 592,31лв., а към 31.12.2017г. сметката е с крайно дебитно салдо 1 202 531,39лв. На база на тези констатации органите по приходите са приели, че съхраняваните в касата на дружеството средства са изтеглени от Г. Л. К., т.е. от управителя са извършени действия, които водят до намаляване на имуществото на дружеството и по тази причина не са заплатени дължими данъци и осигурителни вноски. Органите по приходите са приели, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК за посочените задължения на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са законосъобразни и обосновани на събраните по делото докодателства.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, като в допълнение и в отговор на оплакванията на касатора следва да бъде посочено следното:

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че Г. Л. К. е бил едноличен собственик на капитала и управител на задълженото лице Подем Груп ЕООД, ЕИК 201397820, за периода от регистрацията на дружеството на 24.01.20122г. и по време на периодите, за които е ангажирана отговорността му за задължения на дружеството. Няма спор също, че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС, корпоративен данък, данък общ доход,за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава, като част от задълженията са възникнали по силата на подадени декларации съгласно изисквания на материалните данъчни закони, а останалите са определени с влязъл в сила ревизионен акт.

Спорни по делото са останалите елементи от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на управител/съдружник е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството. Предвид оплакванията в жалбата, като спорен момент по настоящето дело следва да се счита и въпросът притежава ли дружеството имущество, което да покрие задълженията му.

По отношение на първия от посочените елементи извършването на действия, попадащи в хипотезата на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК, спорът между страните е относно това, дали ревизираното лице Г. Л. К. е извършил действия, попадащи в приложното поле на чл.19,ал.2, т.1 ДОПК. Аргументите на органа по приходите в тази насока са изложени по-горе, като същите са споделени от първоинстанционния съд.

Така направените констатации на органите по приходите се оспорват от задълженото лице със следните аргументи: 1. По делото не са събрани каквито и да е доказателства, които да установяват че задълженото лице Г. Л. К. е получил, усвоил или разпоредил с конкретна сума от касата на дружеството нито към 31.12.2017г,. нито към датата на прехвърляне на дружествените дялове. Първоинстанционният съд не прави необходимото разграничение между счетоводното отчитане и фактическото наличие на средствата. 2. На отделен ред се правят оплаквания, че е налице вътрешно противоречие в съдебния акт относно достоверността на счетоводството и извода за касова наличност. Поддържат се доводи, че от една страна съдът се позовава за налични суми в касата на дружеството на база на налична оборотна ведомост, като се позовава и на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в тази насока, като в същото време в това заключение се съдържа явна констатация, че счетоводството на дружеството не е редовно водено. Изграждат се доводи, че при липса на редовно водено счетоводство и на конкретни доказателства, установяващи извършването на разпоредителни действия с пари от касата на дружеството, изводите за извършено скрито разпределение на печалба са необосновани и голословни.

Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания за неоснователни.

В хода на ревизията органите по приходите са изискали информация и представяне на доказателства относно извършените разпоредителни действия с изтеглените паричните суми от сметките на дружеството, тяхното осчетоводяване и използването им във връзка с дейността на същото, но такива доказателства не са представени както от новият собственик и управител на дружеството, така и от ревизираното лице Г. Л. К.. В заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се съдържа информация, че експертът също е направил опит да получи достъп до счетоводството на дружеството, като такъв не му е предоставен както от сегашния управител на дружеството, така и от лицето, което е водило счетоводството на дружеството. По тази причина в отговорите си по поставените задачи експертът е посочил, че не може да се приеме, че счетоводството на Подем груп ЕООД за процесните периоди е редовно водено.

Съгласно чл.3,ал.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Според алинея трета от същия чл.3, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.

Съгласно чл.10 ЗСч, лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

Изводите на органа по приходите за извършени разпоредителни действия с парични суми от управителя на дружеството през посочените периоди са изградени на база на доказателства, събрани в хода на ревизията и неоспорени от жалбоподателя. Част от тези доказателства съставляват оборотни ведомости, едната за периода от 01.01.2017г. до 31.10.2017г., а другата за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г,. в които оборотни ведомости се съдържа информация относно наличните парични суми по сметка 501 Каса в лева , а другите съставляват доказателства, че през процесните периоди управителят Г. К. е единственият, който е теглил и внасял суми по разплащателните сметки на дружеството и се е разпореждал със сумите в брой, съхранявани на каса в дружеството.

Направените оплаквания от касатора, че тези доказателства не могат да бъдат годно доказателство за извършени разпоредителни действия по смисъла на чл.19,ал.2, т.1 ДОПК не могат да бъдат споделени. По своята същност оборотната ведомост е счетоводен документ, който показва началните и крайните салда на всички счетоводни сметки за определен период, заедно с техните обороти. Тя служи за проверка на счетоводните операции и е основа за изготвянето на основните финансови отчети като Отчета за приходите и разходите и баланса. Казано по друг начин, тя съставлява счетоводен документ: съдържа обобщена информация за финансовите трансакции на фирмата за даден период и съдържа в себе си данни - показва началните и крайните салда по всички счетоводни сметки (главни и/или аналитични).

Посочените по-горе оборотни ведомости съставляват годно доказателство за наличните парични суми в дружеството за посочените периоди. Задълженото лице, в качеството си на управител на дружеството, е имал задължението да състави надлежни доказателства относно извършените от него разпоредителни действия с паричните суми от касата на предприятието /дружеството/. След като такива не са представени, а паричните средства не са налични, то следва логичен извод, че са извършени разпоредителни действия от негова страна, съставляващи скрито разпределение на печалба, което обуславя ангажиране на отговорността на третото лице. На практика задълженото лице се опитва да черпи благоприятни за себе си последици от неизпълнение на законовото му задължение за редовно водене на счетоводството на дружеството, което се явява неправомерно и не може да бъде толерирано.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на причинно-следствена връзка между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Г. Л. К., в качеството си на управител на Подем Груп ЕООД е бил длъжен да осъществява управлението на стопанската дейност на дейност на дружеството, в това число да осигурява и администрирането на публичните задължения на дружеството. Част от тези задължения са възникнали по сила на подадени декларации от самото дружество, т.е. знанието за тях е несъмнено, поради което няма как да не бъде определено като неправомерно поведение, насочено към разпоредителни действия с парични суми, имащо за последица невъзможност за погасяване на публичните задължения.

Другата група касационни оплаквания касаят изводите на административния съд за невъзможност на събиране на задълженията на дружеството от неговото имущество. Поддържат се доводи, че първоинстанционният съд е направил неправилни изводи за изчерпване на способите за събиране на публичните вземания от имуществото на Подем Груп ЕООД.

Така направените оплаквания не могат да бъдат споделени. На база на събрани в хода на ревизионното производство данни ревизиращите органи са изградили извод, възприет и от първоинстанционния съд, че задълженото дружество не притежава имущество, което да послужи чрез принудително изпълнение за погасяване на публичните му задължения. В случая става въпрос за отрицателен факт, който е изграден на база на съждения/анализ на факти и обстоятелства от обективната действителност, поради което при проверка на правилността му следва да бъде съобразено дали са спазени правилата на формалната логика. След като от събрани в хода на ревизията доказателства е установено, че дружеството не притежава материални активи и парични средства по сметките си, то правилно е прието, че наличните публични задължения не могат да бъдат събрани от него.

Обратното, задълженото лице твърди положителния факт, че дружеството притежава имущество и има вземания от трети лица, които ако бъдат събрани, могат да покрият задълженията му. Доказателства в тази насока не са ангажирани.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице основания по чл.19,ал.2,т1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Г. Л. К. за задължения на Подем Груп ЕООД общо в размер на 238 457,34лв. , в това число данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 921,75 лв.; за корпоративен данък за 2017г. в размер на 129 261,72 лв.; за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчните периоди от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 16 599,50 лв..; за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 2 249,26 лв.; за вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 884,55лв.; за вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за осигурители за периодите от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в размер на 492,79 лв. и съответните лихви.

Като е стигнал до извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, Административен съд София град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Г. Л. К. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на общо на 14 188,29лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,