Решение № 250 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г.

Решение № 250 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е било решение от 29.04.2010 г. по гр. д. № 64/2010 г., с което Окръжен съд Благоевград, като е отменил решение от 01.11.2009 г. по гр. д. № 1883/2009 г. на РС-Благоевград, е отхвърлил иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК. С определение от 28.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за действителността на съдебния акт, който е подписан от двама съдии от състава, при отбелязване на причините за липса на подпис на третия, на основание чл. 290, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата. С определение от 20.04.2011 г. на основание чл. 292 ГПК е спряно производството по делото до постановяване на ТР № 1/2011 г. на ОСГК и ТК на ВКС и с определение от 20.03.2012 г. производството е възобновено. Жалбоподателите К. А. М. и А. А. М. в писмено становище поддържат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено. Ответницата С. Д. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено при точно спазване на закона и в съответствие с ТР № 1/2011 г. на ОСГК ТК на ВКС, поради което моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 01.11.2009 г. по гр. д. № 1883/2009 г. на РС-Благоевград, е отхвърлил иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на решение от 30.08.2007 г. по гр. д. № 269/2006 г. на ОС Благоевград. С последното решение, като е уважен иск с правно основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.) е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че ответницата е собственик на идеални части от УПИ в кв. по плана на [населено място], както и на идеални части от построената в същото сграда. Установено е по делото, че решението е обявено с подписите на двама съдии от състава, като е направено отбелязване, че мл. съдията М. към момента на изготвяне на решението е избрана на съдия в РС-София, като същото решение е било потвърдено с решение от 05.06.2009 г. по гр. д. № 6297/2007 г. на ВКС. При тези данни въззивният съд е приел, че решението, чиято нищожност жалбоподателите са поискали да се прогласи, не е постановено от ненадлежен състав и е валидно. Настоящия съдебен състав, констатира, че на поставения въпрос по който е допуснато касационното обжалване, е отговорено в ТР № 1/2011 г. на ОСГК и ТК на ВКС, обявено на 10.02.2012 г., в което е прието, че обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Посочено е, че избирането на чл. от състава на съда, постановил съдебното решение, за съдия в друг съд не съставлява причина, изключваща приложението на чл. 236, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, съответно чл. 189, ал. 3 ГПК (отм.). За валидността на съдебният акт е без значение дали съдията, взел участие при формиране на волята на съдебния състав не може да положи подписа си поради причина от физическо естество (смърт, телесна повреда, психично разстройство); поради причина от правно естество (пенсиониране, напускане на поста съдия) или поради преминаването му на работа в друг съд. Естеството на причината е правно ирелевантно, тъй като волята на съда е надлежно формирана при гласуването в тайното заседание и надлежно автентифицирана с подписите на двама съдии. С оглед така дадения отговор на поставения въпрос настоящия състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Въззивният съд правилно е приел, че когато решението е обявено с подписите на двама съдии от състава, като е направено отбелязване, че мл. съдията М. към момента на изготвяне на решението е избрана на съдия в РС-София, то не е нищожно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответницата сумата 1200 лева разноски пред настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът