Решение № 11139 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3216/2021 г.
ВАСПето отделение17.10.2024 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7573 от 31.12.2020 г. по административно дело 4523/2020 г. на Административен съд София град.
ОСЪЖДА С. В. Б., с [ЕГН] да заплати на Националната агенция за приходите деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от С. В. Б., чрез процесуален представител, срещу решение 7573 от 31.12.2020 г. по административно дело 4523/2020 г. на Административен съд София град (АССг), с което е отхвърлен искът му срещу Национална агенция за приходите (НАП) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, довело до неправомерно разкриване на личните му данни в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на всички отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи предявения от Б. иск. Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор я оспорва и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е спорно между страните обстоятелството, че на 15.07.2019 г. са изтекли лични данни в публичното пространство на ищеца, която за удостоверяване на тази факт е представила отговор на текстово съобщение по заявка 9560 има неправомерно разкрити лични данни. Изложени са съображения, че в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от ОРЗД, НАП е длъжен да спазва принципите на законосъобразност и добросъвестност, залегнали в чл.5, §1, б "а" и б "е" и да прилага подходящи технически и организационни мерки за защита при обработването на личните данни, съгласно чл.59 ЗЗЛД и чл.24 от ОРЗД. Според АССг, обстоятелството, че на 15.07.2019г. е изтекла информация от сървърите на НАП, вследствие неоторизиран достъп, безспорно сочи на противоправно бездействие на ответника да изпълни произтичащи от законовите разпоредби задължения. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че по делото не е доказано Б. реално да е претърпял твърдените неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника, поради което не са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НАП и е отхвърлил иска като неоснователен. Решението е правилно. Правилно административния съд е приел, че липсата на която и да е предпоставка от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, съдът правилно е приел, че по делото остава недоказано твърдението на ищеца за претърпяна вреда. В случая се твърдят нарушения на задължения, произтичащи пряко от чл. 24 чл. 32 от Регламента, поради което правното основание на иска е чл.82, § 1 и § 2 от Регламент 2016/679 /ОРЗД/, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на посочения регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. От съображения 146 на Регламента става ясно, че чл. 82 въвежда собствен режим на отговорност в областта на защитата на личните данни. В чл. 82, § 2 от ОРЗД са посочени трите кумулативно необходими предпоставки, за да възникне правото на обезщетение, а именно: обработването на личните данни да е извършено в нарушение на разпоредбите на регламента; вреди, нанесени на субекта на данните и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обработване на данните и вредите. ОРЗД не препраща към правото на държавите членки относно смисъла и понятията на термините, съдържащи се в чл. 82 от ОРЗД, по-специално до понятията "материални и нематериални вреди", "обезщетение за нанесени вреди" и за целите на прилагането на посочения регламент тези термини следва да се разглеждат като самостоятелни понятия на правото на Съюза, които трябва да се тълкуват еднакво във всички държави членки (Решение от 04.05.2023 г. по дело С-300/21 на СЕС). В решение от 14.12.2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че самото нарушение на разпоредбите на ОРЗД не е достатъчно, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на чл. 24 и чл. 32 от същия и да бъде присъдено право на обезщетение. В конкретния случай правилно в обжалваното решение е прието, че твърденията за претърпени от ищеца - субект на данните вреди не са доказани, при което правилно предявеният от него иск за присъждане на обезщетение е отхвърлен. Този извод е правилен, тъй като по делото на първо място липсват конкретни твърдения за претърпените вреди от ищеца, а на следващо липсва и доказателства за претърпени такива. За пълнота за изложението, макар посоченото да не обуславя резултата по делото и предвид забраната за влошаване положението на жалбодателя, следва да бъде посочено, че по делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод, че личните данни на Б. са изтекли в публичното пространство, тъй като приложените доказателства за установяване на този факт са декларация от страна на ищеца и копие от снимка на телефон, на чийто екран се визуализира съобщение НАП: По заявка номер 9560 има неправомерно разкрити лични данни без да е посочен конкретен субект и конкретно изтеклите лични данни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение