Решение № 13919 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2009 г.

Решение № 13919 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, подадена срещу Решение № 5664 от 29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 7738 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд - III отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), образувано по жалба на Имад Али Шокор - гражданин на Ливан, е упражнил контрол за законосъобразност на Решение № 348 от 28.06.2007 г. на председателя на ДАБ, с което е постановен административен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, като е прието за установено, че за жалбоподателя Имад Шокор държавата Ливан е сигурна страна на произход и той може да се завърне в нея. Преценявайки законосъобразността на административния отказ, обсъждайки основанията за отмяна на административното решение, поддържани от оспорващия, представените доказателства по делото и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата е основателна. Административното решение е отменено и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на статут с вх. № 104 от 16.01.2006 година. Съдът е приел за установено, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила - на чл. 35 от АПК, като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е приел за установено, че за чужденеца не са налице предпоставките както за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ - бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от закона поради съмнения за достоверност на изявленията на молителя и на основание представени справки от Национална служба "Сигурност", съдържащи информация, постъпила от Интерпол - Бейрут, че "лицето е обект на три присъди за кражби и подправяне на документи, две заповеди за арест за кражби и три съдебни дела за незаконно присвояване". Обсъждайки тези доказателства, административният орган е приел, че кандидатът е криминално проявен и като защитна позиция представя причините за напускане на страната Ливан като политически. На основание представените доказателства, събрани в производството пред административния орган, съдът е приел, че те нямат доказателствена сила пред съда, защото копие от издадена присъда за шпионаж в полза на друга държава (представено от молителя) е следвало да бъде изискано официално, след като е прието, че тя не следва да се преценява като действителна, както и да се съберат убедителни писмени доказателства за криминалното (или политическото) поведение и дейност на чужденеца, за да се преценят обективно причините на лицето за напускане на страната си по произход Ливан. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Законосъобразно съдът е приел, че за конкретния случай административният орган не е основал административното решение на действителни факти от значение за случая, за да бъде установена поддържаната от бежанеца история, че е подложен на реална заплаха от тежко посегателство и лична заплаха за живота му поради лични проблеми с представители на организацията "Хизбула". По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав,