Решение № 4137 от 19.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 130/27.06.2022 г. по административно дело 348/2021 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отменен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г., изх. 01 - 2600/4721 от 18.08.2021 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и му е върната преписката за ново произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу акта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Рея" ЕООД, град Ловеч, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че оспореният пред него акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. е мотивиран с разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 във връзка с чл.20, ал.4 от Наредба 7/24.02.2015 г. и чл.63, т.1 във връзка с чл.77, т.4, буква "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Фактическото основание за прекратяването на ангажимента е, че референтната площ за ангажимента е 39, 97 ха, в текущата кампания е заявена площ 39, 42 ха, от която съгласно административните проверки е допустима за подпомагане площ в размер на 11,66 ха, тоест намалението на допустимата за подпомагане площ за кампания 2020 спрямо референтната е повече от 10 %. АС е изложил мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, но изложените в него мотиви са непълни - липсват мотиви защо само 11,66 ха са допустима за подпомагане площ. Този факт не може да бъде установен и от други съдържащи се в административната преписка документи. Недопустимо е едва в съдебното производство за пръв път да се конкретизират фактическите основания за издаване на оспорения административен акт. В мотивите не са обсъдени и възраженията на дружеството - жалбоподател по писмо от 27.04.2021 г., като само е посочено, че същите не се споделят. Нарушени са чл.35 и 36 АПК. Административният акт е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като заявените за подпомагане площи за 2020 г., видно от приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, са обработваеми и попадат в допустимия за подпомагане слой за кампания 2020, поради което липсват посочените в акта правни основания за прекратяване на ангажимента. Решението е правилно като краен резултат. Обоснован е изводът на АС, че както в обжалвания акт, така и в уведомителното писмо за откриване на производство по прекратяване на агроекологичен ангажимент не е посочено поради какви факти и на кое правно основание 27, 76 ха от заявената за подпомагане площ е приета за недопустима за подпомагане, който въпрос е преюдициален по отношение на преценката дали е налице хипотезата на на чл.18, ал.3, т.3 във връзка с чл.20, ал.4 от Наредба 7/24.02.2015 г. В този смисъл са обосновани изводите за частична липса на фактически и правни основания за издаване на акта. Недопустимо е в съдебното производство или с касационната жалба да се допълват нови факти и нови правни основания, непосочени в обжалвания акт, тъй като както правилно е посочил АС този опит за мотивиране не попада в хипотезите на ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГКВС, в които мотивите могат да се съдържат в отделен документ, който е с автор - издателя на акта и се съдържа в административната преписка или в съпроводителното писмо. Отделно от това при установения от АС факт, че заявените парцели са обработваеми и попадат изцяло в допустимия за подпомагане слой за кампания 2020 г. с влязла в сила заповед на органа по чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските производители е стабилен административен акт, с който административният орган е бил длъжен да се съобрази при издаване на обжалвания акт. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касационна жалба не е претендирал присъждане на разноски за касационната инстанция. Воден от горно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение