Решение № 4739 от 17.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пазарджик против Решение 873 от 24.11.2021 г., постановено по адм. д. 929/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Решение 1012-12-134#1/14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-12-00923129 от 31.05.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Пазарджик, издадено на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно първоинстанционният съд е кредитирал събраните в хода на съдебното производство доказателства, като по този начин е направил грешни правни и фактически изводи относно възникване на основанието за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и качеството на осигурено лице по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КСО. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът по касация И. Гребчев, чрез процесуалния си представител адв. И.Палев, с отговора на касационната жалба оспорва последната. Счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Пазарджик, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12-134#1/14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на И. Гребчев и е потвърдено Разпореждане РВ-3-12-00923129 от 31.05.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пазарджик издадено на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, с което е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 09.11.2018 г. до 25.104.2019 г. в размер на 6599,93 лева. От фактите по делото е установено, че на Гребчев са изплатени парични обезщетения за временна неработотоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване въз основа на подадени удостоверения към чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване по болнични листове: Е20180599970 за периода от 06.11.2018г. до 19.11.2018г.; Е20183282833 за периода от 08.12.2018г. до 26.01.2019г.; Е20183475757 за периода от 27.01.2019г. до 25.02.2019г.; Е20183476080 за периода от 26.02.2019г. до 27.03.2019г. и Е20196947135 за периода от 28.03.2019г. до 26.04.2019г.. При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ- Пазарджик при осигурителя Деза-ЛуксЕООД, обективирана в КПКП-5-12-00820923 от 14.02.2020г. се установява, че Гребчев не е осъществявал трудова дейност, която да е основание за осигуряването му по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО за периода 02.05.2018г. до 31.05.2019г. За този период са подавани данни за осигуряване по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация обр.1 Данни за осигурено лице с код вид осигуряване 01- за работници или служители осигурени по чл.4, ал.1, т.1 от КСО. По време на проверката осигурителят отказал да представи изисканите документи. Такива не са представени и от Гребчев. По отношение на дружеството осигурител била извършена ревизия от органите на НАП, в хода на която е установено, че дружеството не осъществявало дейност за периода 02.05.2018г. до 31.05.2019г. На основание чл. 108, ал. 3 от КСО, служебно са заличени подадени данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО на назначените лица по трудов договор на Гребчев за горепосочения период. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ, както и потвърдените с него разпореждания, са издадени от компетентни по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО органи, в изикуемата писмена форма и са подробно мотивирани, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че Гребчев реално е осъществявал трудова дейност по трудовия договор с Деза-ЛуксЕООД, поради което е възникнало осигурително правоотношение, респ. той е придобил качеството "осигурено лице" по смисъла на легалното определение, дадено с § 1, ал.1, т. 3 от КСО, т.е. налице е спорната предпоставка за отпускане на парично обезщетение за временна неработотоспособност. Първоинстанционният съд основава доводите си за това, че дружеството е реализирало дейност и жалбоподателят е полагал труд, на разпита на свидетелите по делото и приобщените писмени доказателства пътни листи на използвано МПС, талон за технически преглед, сключена застраховка гражданска отговорност, справки декларации по ЗДДС и договори за наем. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. Въпреки наличието на сключен трудов договор, не може да се приеме за установено извършването на действия по изпълнението му от страна на Гребчев. В хода на административно производство е доказано, че от Деза-ЛуксЕООД не са подавани годишни данъчни декларации по ЗКПО за периода 2018 г. 2019 г. Въпреки твърденията, че Гребчев е превозвал работници на дружеството, заети с добив на странични горски продукти, на практика разрешение за добив на такива продукти притежава единствено управителя на Деза-ЛуксЕООД. Отделно от изложеното, по делото са налице убедителни доказателства, за това, че при извършена проверка от БАБХ на 18.09.2018г., обектът в с.Мало Конаре видимо не е работил. В същото време на същата дата /стр.385/ Гребчев е извършил превод именно във връзка с дейността на дружеството до с.Мало Конаре. В този смисъл, недоказани остават твърденията, че дружеството е осъществявало дейност, съответно Гребчев е полагал труд в полза на осигурителя, като е извозвал десетки на брой работници са извършвали дейност по събиране на странични горски продукти, до пункта в с.Мало Конаре, който всъщност не е функционирал. В подкрепа на изложеното е и писмо от ТПДържавно горско стопанство-гр.Белово, от което става видно, че стопанството не е уведомено за организираните от дружеството пунктове за изкупуване, съхранение или преработка на недървесни горски продукти. Липсва информация за изкупените, реалицирани и намиращи се на склад недървесни горски продукти за 2018г. Не са издавани превозни билети на дружеството за 2018г. Няма списък на лица за добив на странични горски продукти. Липсва информация за регистрирани открити временни пунктове за изкупуване на горски продукти. При наличие на доказателства, безспорно установяващи неизвършването на стопанска/търговска дейност от дружеството през периода 2018 г. 2018 г., не може да бъде подкрепен формираният от съда извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на Деза-ЛуксЕООД. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. Не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално Гребчев е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството. След като не е упражнявал дейност в Деза-ЛуксЕООД, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването на контрола по разходите в ТП на НОИ Пазарджик е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените суми. Наличието на спирки декларации по ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и пътни листи не установяват по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от Гребчев в полза на дружеството. Горепосочените доказателства, сами по себе, и разглеждани в контекста на събрания в хода на делото доказателствен материал, не свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска дейност от дружеството. Действително, те могат да бъдат индиция за такава, но установените с тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства, обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за реално осъществени доставки на стоки и услуги от дружеството. В този смисъл, неправилно съдът е посочил, че воденето на процесните счетоводни документи и пътни лиски означава, че дружеството е реализирало търговска дейност за процесния период. Не е достатъчно сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата сочат на еднозначен извод, че такава дейност не е била извършвана. Следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано спрямо събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е приел обратното. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд не е съобразил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение и необосновано е приел, че органите на НОИ незаконосъобразно са разпоредили възстановяване на неоснователно получените парични обезщетения. Следва да се споделят възраженията на касатора, че при настъпването на процесния осигурителен риск, жалбоподателят не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е отговаряла на условията за да придобие правото на парично обезщетение за безработиця от фондовете на ДОО за процесния период. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до необосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил неправилно материалния закон, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на И. Гребчев против Решение 1012-12-134#1/14.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик и потвърдените с него Разпореждане РВ-3-12-00923129 от 31.05.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ- Пазарджик, издадено на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО. При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът по касация следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ТП на НОИ- Пазарджик. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,