Решение № 10390 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3858/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителнияпроцесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" /ОДОП/- гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ и от М. М. Л., действащ като ЕТ МАР-ПРЕС-М. Л., чрез адв. В. Савов, против решение 1233/05.02.2024 г., постановено по адм. дело 399/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът- Директор на дирекция "ОДОП"- гр. Варна при ЦУ на НАП, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен ревизионен акт Р-03000321006912-091-001/04.11.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна и потвърден с решение 277/26.01.2023г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП в частта, с която е определен данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на: главница от 2383 лева и лихви от 607.71 лева и за 2020г. в размер на главница от 2643 лева и лихви от 404.56 лева. Твърди се, че решението в атакуваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и сторените разноски за държавна такса пред касационната инстанция. Ответникът по тази касационна жалба- М. М. Л., действащ като ЕТ МАР-ПРЕС-М. Л., чрез адв. В. Савов изразява становище за неоснователността й. Недоволен от решението в останалата му част е останал касаторът- М. М. Л., действащ като ЕТ МАР-ПРЕС-М. Л., чрез адв. В. Савов, който го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт в оспорената му част и да отмени обжалвания ревизионен акт. Претндира присъждане на разноски. Ответникът- Директор на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП в писмени бележки излага съображения по същество на спора и оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП"- гр. Варна при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на М. М. Л., действащ като ЕТ МАР-ПРЕС-М. Л.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба на Директора на "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП е основателна, а касационната жалба на М. М. Л., действащ като ЕТ МАР-ПРЕС-М. Л. е неоснователна. В първоинстанционното решение подробно е описана фактическата обстановка в хода на ревизията. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му, не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на РА. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП"- гр. Варна при ЦУ на НАП: За да отмени частично ревизионния акт съдът се е позовал на заключенията на съдебно - счетоводните експертизи, че за 2019 г. и 2020г. неправилно е определена данъчната основа и неправилно е начислен данък по 3ДДФЛ. Основателни са наведените в касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП- Варна съображения, че съдът не е направил собствен анализ и не е обсъдил заключенията на експертизите в съпоставка с целия доказателствен материал, предвид което изводите на съда в отменителната част на решението са необосновани при липса на надлежни собствени мотиви. От друга страна, не са оборени събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Изяснени са множество обстоятелства, които доказват наличието на несъответствие в имущественото състояние на лицето по смисъла на чл. 122 ДОПК, установено е укриване на доходи и значително превишаване на разходите над приходите като физическото лице е внасяло парични суми в ЕТ М. П.-М. Л. , чийто собственик и управител е, без надлежни доказателства откъде произтичат доходите му. С оглед на горното решението в частта, в която РА е бил частично отменен, като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която НАП е осъдена да заплати разноски пред първата инстанция. По касационната жалба на М. М. Л., действащ като ЕТ МАР-ПРЕС-М. Л.: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и обосновано в тази част. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Административният акт е издаден на база извършена подробна проверка и съпоставка на имущественото състояние на ревизираното лице - банкови сметки, възнаграждения, наеми, парични потоци и др. с разходите за живот на лицето. За проверявания период ревизираното лице е подавало годишна данъчна декларация по чл. 50 3ДДФЛ за получени доходи, внасяло е в брой и по банкови сметки парични средства в касата на търговеца. Анализирана е събраната информация от различни източници трети лица, контролни органи, информационна система на НАП, за да стигне органът по приходите до извода за укрити доходи и съществено несъответствие между получените доходи и разходите на ревизираното лице за проверявания период. С оглед горното решението на Административен съд- Варна, в частта, в която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на данъчната администрация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 7 703 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,