Решение № 9962 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2010 г.

Решение № 9962 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Иванов от гр. Монтана против решението от 8.02.2010 г., постановено по адм. дело № 767 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 109 от 4.11.2009 г. на Директора на РУСО - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 1049/20.08.2009 г. на ръководител "ПО" при същото РУСО, с което е отказано изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд -Монтана е решение № 109 от 4.11.2009 г. на Директора на РУСО - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 1049/20.08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Иван Николов Иванов от гр. Монтана е отказано преизчисляване на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст и зачитане на осигурителен стаж по чл. 76, ал. 1, б."е" от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП). Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 76, ал. 1, т. "е" от ППЗП (отм.). Съдът законосъобразно е приел, че оспорващият е извън кръга на лицата с право на трудов стаж при условията на цитираната разпоредба. По делото не са представени писмени доказателства за установяване на обстоятелството, че същият е работил в ТКЗС като чл. на домакинството на своя баща член-кооператор Коло Иванов Митов. Развитите в касационната жалба съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1, б. "е" от ППЗП (отм.) приравнява на трудов стаж времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили в ТКЗС като членове на домакинството на член-кооператор. Съгласно удостоверение № МАС 839-686/12.06.2009 г. на Архивохранилище към ТП на НОИ - Монтана, изготвено по данни от протокол на ТКЗС № 1/31.03.1950 г., за член-кооператор на ТКЗС, с. Д-р Йосифово, е бил приет бащата на жалбоподателя Коло Иванов Митов и след 1.01.1957 г. до 1969 г. вкл. същият е изработил в ТКЗС по 360 дни и е направил лични вноски от личния си годишен доход. В запазените документи на заличеното ТКЗС (книга за отработени трудодни, книга за пенсионните вноски и др.) не се съдържат данни, че при навършването на 16-годишна възраст през 1957 г. жалбоподателят Иван Николов Иванов също е започнал да работи в ТКЗС като чл. от домакинството на своя баща. От представеното пред първоинстанционния съд писмо изх. № САС 215/6.08.2009 г., в отговор на служебно изискана от административния орган информация се установява, че лицето Иван Николов Иванов не фигурира на партидата на член-кооператора Коло Иванов Митов и няма данни същият да е полагал труд в ТКЗС и да има изработени трудодни. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, върху оспорващия е тежестта на доказване на твърдяните обстоятелства, който трябва да установи, че са били налице условията за зачитане на осигурителен стаж по чл. 76, ал. 1, т."е" от ППЗП (отм.). Разпоредбата на чл. 76, ал. 1, буква "е" от отм. ППЗП (отм.) е категорична, че за осигурителен стаж на членове от домакинството на член-кооператори, се зачита времето, когато са работили. При липсата на документ, в който изрично е посочено, че лицето е работило в ТКЗС, не може надпланово отработените трудодни на член-кооператора да се зачетат за осигурителен стаж на члена от домакинството. С оглед изложеното възприетия от решаващия съд правен извод за законосъобразност на оспорените административни актове, с което е отказано преизчисляване на ЛПОСВ и зачитане на осигурителен стаж по чл. 76, ал. 1, б."е" от ППЗП (отм.), поради недоказано твърдение за лично положен от оспорващия труд в ТКЗС с. Д-р Йосифово след 1957 г., са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение