Решение № 6267 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2015 г.

Решение № 6267 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Назъм Назми Азиз, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Пазарджик, против решение № 219/9.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1025/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания, изразява се общо несъгласие с решението на съда и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество с уважаване на исковата претенция. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се явява лично, поддържа жалбата, а по същество моли отмяна на атакувания с нея съдебен акт. Ответната страна, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" -гр. София, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от юриск. Шемширов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор, както и в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен искът на Назъм Назми Азиз против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ - гр. София, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в стрес, яд, главоболие и безсъние вследствие на това, че при преместването му по делегация в Затвора - гр. Стара Загора за периода 5.11.2014 - 7.11.2014 г., не му е било разрешено да вземе със себе си личният му телевизор и радиоприемник. За да отхвърли предявения от Назъм Назми Азиз иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, които да имат за последица унижаване на човешкото достойнство на ищеца. Прието е, че лишаването на затворника за известен период от време от възможността да се забавлява, не го поставя умишлено в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето и личността. С оглед на тези констатации и липсата на първата от кумулативно изискуемите по закон предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил исковата претенция на Назъм Назми Азиз с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и / или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано съдът е заключил, че в приложения по делото и утвърден със заповед на министъра на правосъдието списък на разрешените на лишените от свобода лични вещи, предмети и хранителни продукти /л. 45-47 по делото/ действително са посочени като разрешени телевизор и радиоприемник, но, видно от текста на заповедта, това са допустими вещи, които лишеният от свобода може да получава и държи при себе си в затвора, където е приведен за изтърпяване на наложеното му наказание. При изпращане на лишени от свобода по делегация в друг затвор има приет и утвърден ред от началника на Затвора гр. Пазарджик /л. 38 по делото/, в т. 8 от който са изброени вещите, които конвоираните могат да носят със себе си. Телевизор и радиоприемник не фигурират в т. 8, доколкото личният багаж в случая следва да бъде до 10 кг и да е пригоден за носене на гръб или само с една ръка. Административният съд е достигнал до обоснования извод, че при конвоиране на лишен от свобода са поставени известни ограничения, които по никакъв начин не унижават личното му достойнство, с оглед специфичната форма на превоз от един затвор в друг, краткото разстояние и престой. Правилно е установено, че вещи като телевизор и радиоприемник не са жизненонеобходими и лишаването от тях за известен/доста кратък/ период от време не налага ограничение, което да надхвърля необходимото за изпълнение на наказанието. Обосновано съдът е заключил, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претенцията си и не е установил както наличието на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие от страна на органите на затворническата администрация, така и претърпяването на вреди от вида на твърдените от него. Касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 300, 00 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,